С изложба Музеят по история на медицината показва хилядолетния път на билколечението
Изложбата „...
Идеята за създаване на музей възниква през 1969 г. сред варненската медицинска общност по време на честване на едновековния юбилей от основаването на благотворителната болница, построена със средствата на варненеца Параскева Николау. През 1978 г. идеята прераства в решение на Окръжен народен съвет – Варна. За база на новия музей е определена точно болницата. Комплексът от възрожденска сграда и параклис са реставрирани и обявени за паметник на културата през 1982 г. от Националният институт за паметниците на културата.
Задачата по създаването на Музей по история на медицината е възложена на д-р Иван Капинчев. Той определя концепцията за музейното изложение и координира дейността на екипите от специалисти. Съвместно работят изтъкнати археолози, антрополози, етнографи, историци, фармацевти, историци на медицината, архитекти и др. В резултат от усилията им се оформя една цялостна концепция. Успоредно с външното и вътрешното архитектурно оформление се предприема усилена събирателска дейност, която се характеризира с посещения на стари лекарски фамилии и получаване чрез дарение или срещу заплащане на старинен инструментариум, мебелировка и медицинска книжнина; изготвяне на копия от паметници на културата, съхранявани в музеи и галерии из страната и отнасящи се към медицината по българските земи; събиране на обществени организации, колекционери и частни лица на предмети, инструменти, документи, снимки и други, свързани с обществено-медицински събития и изтъкнати медицински дейци; запознаване на обществеността със създаването на музея. Събрани са материали от всички точки на България и това определя общонационалния облик на музея.
Музеят отваря врати през 1985 г. Първоначално той е звено към Института по здравна просвета – София, със статут на „Музейна сбирка по история на медицината“. От края на 2016 г. Обществената колекция „История на медицината на територията на българското черноморско крайбрежие” (Музей по история на медицината) е част от структурата на Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.
Преди и след Кримската война град Варна бил най-голямото турско пристанище на Черно море, с население около 16 000 жители, от които 8300 турци, 6 100 християни – източно православни, 1 000 арменци, 30 евреи с турско гражданство и 150 гърци или йонийци. Гърците били с високо самочувствие, понеже във Варна имало гръцки владика от много години. Гръцки говорели и гърчеещите се гагаузи.
Варненските търговци имали добри връзки с Одеса. Един от тях Парашкева Николау забогатял твърде много там. Приживе – около 1850 – 1851 г. – водил преписка с представители на варненските гърци, тъй като искал посмъртно да завещае суми за построяване на болница, църква и за други благотворителни цели. Самото му завещание е от 1858 г., което съдържа 41 статии (членове, параграфи). Статия 18 предвижда 25 000 сребърни рубли „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. За построяване на църквата “Св. Никола” той определя сумата от 50 000 сребърни рубли. Осветена е на 5 юни 1866 г. Изобщо в завещанието се дават 127 000 севбърни рубли в брой или лихвите им за общественоблаготворителни цели във Варна. Това е било изключително голямо човеколюбиво дело.
Болницата била построена около 1868 – 1869 година. И до сега над входа й стои гръцка паметна плоча с надпис (в превод):
“Тази болница като дворец издигна Парашкева Варненец, син на Николая, от благочестие на обществото, за странниците и тукашните, предостатъчна за нас, дарявайки на всички дар здраве, като служи състрадателно и предано на Христа, като вършеше това. С това той доказва любовта си към ближните си. Сградата се издига величествена като пожелание и венец на отечеството. Нека Христос му даде добро на небесата, усърдие на тукашните и опазване на болест. Това благодарната на висшите небеса Варна написа по желание на цялото общество с Танталидев епос. – В лето господне 1861. – От архиепископа Пофийрий и ефорите”: Панко Георгиу, Васил Сулини, Ат. Харитопуло, Ст. Теофанис, Евстати Мавромату.”
Болницата е първата гражданска болница във Варна и изпълнява важна роля в здравното обслужване на населението. Според волята на дарителя Парашкева Николау в нея са лекувани безплатно всички без разлика по пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г. и до 1912 г. тя служи изцяло на варненската общност.
През годините сградата е имала различни предназначения - била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, санепидстанция, хигиенно-епидемиологичен институт, лечебница за гинекологично болни, а през 1927 г. към една от постройките е открит и първият общински Майчин дом във Варна.
Параскева Николау е може би най-големият дарител на Варна. Дарява на родния си град болница, завещава част от своите богатства за строежа на църквата “Свети Никола”, за стипендии на варненчета, които учели търговия в Атина, за зестри на девойки сираци.
Биографичните данни за този родолюбив варненец са твърде оскъдни. Годината на раждането му не е известна, но се знае, че е “християнин от православно вероисповедание, родом от гр. Варна, приморски град на България”. Предполага се, че е от гагаузко-гъркомански произход. От завещанието му научаваме: “наследници в права линия нямам: аз съм бездетен и неженен; нямам родители, защото умряха, имам само роднини от моите две сестри Анта и Парасковия, именно децата и внуците им, но колко са те и как се наричат, не зная, защото много години са се минали, как се намирам далеч от родната си Варна…”. В средата на XIX в. Параскева Николау бяга от поробена България и се заселва в Одеса. Там успява да натрупа значително богатство като крупен търговец и дори става почетен гражданин на града.
Библиотеката на музея по история на медицината притежава богата сбирка от стара медицинска литература. Това са книги, чието съдържание е свързано с историята на медицината. Едни от тях са с историческо съдържание. В тях откриваме данни за начините на хранене и обличане, бита и нравите през вековете. Тези данни разкриват отношението на хората към здравето и болестите, към живота и смъртта. Други книги са с чисто медицинско съдържание. Те свидетелстват за историческото развитие на медицината. Тук интересуващите се могат да намерят медицински атласи, правилници, фармаколеи, юбилейни сборници, рецептурници, ръководства, лекции, курсове и учебници по отделните медицински дисциплини, годишнини от стари медицински списания. Интерес представляват и сборниците със закони и правилници, регламентиращи здравното обслужване на населението и правата и задълженията на медицинските работници. Книгите са на различни езици, от които повечето на български език, останалите са на руски, френски и немски.
Едни от най-старите книги на български език е „Логика“ – на видния български възрожденец, завършил медицина в Германия, д-р Васил Берон. Участва като безплатен лекар в руска болница по време на Кримската война. Той е автор на първите български учебници
Притежание на музейната библиотека са и няколко книги, пряко свързани с Дарителската болница „Параскева Николау“. Това са „Завещанието на Параскева Николау“ – на български и гръцки език; „Правилникът на болницата „Параскева Николау“ от 1875г. – на гръцки; „Фармакопея“ от 1869г. ползвана в аптеката на болницата, с печат на болницата на гръцки; „Болница „Парашкева Николау“ и паразитите в нея“ от д-р Флори Флори, работил за здравното заведение; сборник с правилници и закони, свързани с медицинското управление, издадени от 1904г. до 1906г. също използван от персонала.
По-голямата част от медицинската литература е дарение на лекари и техните наследници. Дарение са почти всички годишнини от списанието на най-известния лекар природолечител д-р Кирил Йорданов „Природен лекар“. Дарение са книги с научнопопулярно, но медицинско съдържание; книги, издаденит от издателства от различни български градове в малък тираж и представляващи вече библиографска рядкост; много от учебниците, по които са учили наши възрожденски лекари.
Изложбата „Materia medica“, посветена на лечебната сила на природата, може да бъде разгледана в Музея по история на медицината. Съвместната експозицията е дело на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към Българската академия на науките в партньорство с Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Автори на изложбата са гл.ас. д-р Мария Христова Пенкова и гл.ас. д-р Росен Гацин.
Посетителите на музея могат да се запознаят с ползите от най-популярните билки, събирани по нашите земи. С 10 табла на български и английски език е направена ретроспекция на най-ранните писмени сведения за приготвянето на лекарства от растения. Авторите са подготвили детайли от първите фармакопеи. Представени са факти за ароматните масла и растенията, от които се извличат, както и за мехлемите, направени от тях, а също и за корените, семената и билките в древността.
Името на изложбата е инспирирано от най-старата намерена фармакопея на гръцки език „Materia medica“, в превод „Върху лечебния материал“, написана през 77 г. Сл.Хр. от гръцкия военен лекар Педаний Диоскорид.
Любопитни са данните, представящи най-стария славянски медицински текст – „Цяровете на Св. Козма“, част от „Псалтира на Димитър Олтарник“. В него са показани рецепти срещу различни болести и съвети за лечение на оток, тежест в стомаха, ухапване от бясно куче или вълк, инфектирана рана, счупен или навехнат крак, простуда, лекувани изцяло с природни отвари.
Специално внимание в експозицията е отделено на празника Еньовден като апогей в честванията, посветени на лечебната сила на природата у нас.
Изложбата може да бъде разгледана до края на месец септември в Музея по история на медицината на ул. „Параскева Николау“ 7.
За осма поредна година Катедрата по социална медицина и организация на здравеопазването /КСМОЗ/ към Медицински университет – Варна и Българското дружество по история на медицината организират Лятно училище за любители на историята на медицината. Настоящото издание на форума започна със среща „Под шатрата“ в двора на Музея по история на медицината.
Лекционната част на Лятното училище се провежда в Първа аудитория на МУ-Варна. В двудневното научно събитие участниците ще се запознаят с актуални теми, сред които са развитие на имунизационното дело в България през втората половина на ХХ век, археологически артефакти за развитие на медицината и здравеносните култове в Одесос и Марцианополис, здравните грижи за деца в Европа и България.
Със специални лекции ще бъдат почетени патронът на МУ-Варна проф. д-р Параскев Стоянов (1871-1941), д-р Бърни Бончев (1877-1968) и неговият принос в борбата с маларията, както и 100-годишнината от смъртта на немския физик и откривател на рентгеновите лъчи Вилхелм Рьонтген (1845-1923).
Участниците в Лятното училище по история на медицината ще имат възможност да разгледат и изложбата „От древната мъдрост до съвременната наука" на Университетското издателство на МУ-Варна.
Лектори в курса са: доц. Невяна Фесчиева, д.м. – председател на Българското дружество по история на медицината; проф. Александър Минчев, д.и.н. – археолог; Донка Николова – главен експерт в Държавен архив – Варна; проф. д-р Димитър Ставрев, д.м.н., доц. д-р Добрин Паскалев, д.м.; доц. д-р Елияна Иванова, д.м. от Катедрата по хигиена и епидемиология на МУ-Варна; д-р Анета Кирова – специалист паразитолог и др.
Форумът ще завърши с награждаване на достойни представители на Българското дружество по история на медицината.
Лятното училище се провежда в рамките на събитията, посветени на 60-годишния юбилей на Катедрата по социална медицина и организация на здравеопазването.
Форумът се провежда паралелно и в електронна среда в платформата Webex
Линк за 1 септември:
https://mu-varna.webex.com/mu-varna/j.php?MTID=m4a4825b571ac7671bd8cde39f6f58d8c
Линк за 2 септември:
https://mu-varna.webex.com/mu-varna/j.php?MTID=mb988c546c07ce2ffa9c13a5f2e76ae78
Образователна и творческа програма ще се проведе на 24 юни (събота), Еньовден, в Музея по история на медицината към МУ-Варна. Импровизирано „Училище за билки“ ще събере ученици и професионалисти от Факултета по фармация, които ще предадат знанието за лечебните треви по Северното Черноморие – разпознаване, бране, съхранение, безопасна употреба и въздействие върху здравето.
Различни начини на сушене на билките и демонстрации за приготвяне на лечебни продукти - чайове, отвари, сиропи, тинктури, маслени разтвори, лапи и др. ще покажат доц. Илия Желев, ас. Петя Бойчева, ас. Галина Димова, ас. Йоана Русева и медицински лаборант Дарина Катеринова от Факултета по фармация.
Доц. Илия Желев, д.б., ас. Петя Бойчева, д.б., ас. Галина Димова и медицински лаборант Дарина Катеринова от Факултета по фармация в Медицински университет – Варна ще покажат различни начини на сушене на билките и демонстрации за приготвяне на лечебни продукти – чайове, отвари, сиропи, тинктури, маслени разтвори, лапи и др.
Акцент в тазгодишното издание на еньовденския празник в Музея по история на медицината ще бъдат лечебните растения, които се използват като подправки на ястията. Ще бъде обърнато внимание на факта, че голяма част от ароматите и тревите, използвани в българските ястия също са билки.
Ето и програмата:
10.30 ч. – Откриване
10.40 ч. – Изпълнение на фолклорен ансамбъл „Диана“ при МУ-Варна
10.50 ч. – Демонстрации и беседи в билковите работилници – ас. Петя Бойчева, ас. Галина Димова и Дарина Катеринова с участието на деца и граждани
- работилница 1: Хербаризиране на билки, събрани от естествени находища край Варна;
- работилница 2: Демонстрации на различни начини на сушене на билките, създаване на билкови торбички против насекоми;
- работилница 3: Демонстрации за приготвяне на лечебни билкови продукти – билкови чайове, настойки, отвари, сиропи, тинктури, маслени разтвори, лапи и др.
11.20 ч. – Дискусия с доц. Илия Желев
11.50 ч. – Викторина за билките
12.10 ч. – Рисуване на билки
12.30 ч. – Изпълнение на фолклорен ансамбъл „Диана“ при МУ-Варна
Музеят по история на медицината се влючи в инициативата “Европейска нощ на музеите” тази събота с богата програма от демонстрации и експерименти, подготвени от учени и студенти от Медицински университет – Варна. Голям брой жители и гости на Варна аплодираха танцьорите от университетския фолклорен ансамбъл „Диана“, които откриха събитието точно в 18.00 часа. Дворът и залите на музея се изпълниха до краен предел с любопитни посетители, дошли в съботната вечер, за да се запознаят с богатата и уникална експозиция, а интересът не стихна почти до полунощ.
Голям интерес сред посетителите предизвикаха демонстрациите на учени от Катедрата по анатомия, които представиха 3D-визуализация и точна симулация на структурата на човешкото тяло и ефектните опити и експерименти на химически реакции, представени от преподаватели от Катедрата по химия и студенти от Медицински университет - Варна. Програмата бе изгледана с интерес както от децата, така и от по-възрастните посетители.
Предстои скоро Музеят по история на медицината да започне да приема посетители с ново, удължено работно време.
Магическото огнено шоу и 3D визуализация вижте тук
Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“- Варна и Сдружение „Музей за история на медицината – Варна“ канят жителите и гостите на морската столица в Нощта на музеите на 13 май 2023 г. Освен да разгледат богатата и уникална експозиция по история на медицината, посетителите ще имат възможност да присъстват на демонстрации и експерименти, подготвени от учени и студенти на Медицински университет – Варна.
ПРОГРАМА:
• 18:00 – 18:30 - откриване с фолклорни изпълнения на студентски танцов ансамбъл „Диана“ към МУ - Варна.
• 18:30 - 19:30 - „Моето тяло“: учени от катедра „Анатомия“ на МУ - Варна ще демонстрират физически и дигитални фантоми в науката и медицината, както и 3D-визуализация и точна симулация на структурата на човешкото тяло. Те се използват за дизайн на импланти, за тестване на медицински устройства и за обучение.
• В 20:00 часа - студенти и преподаватели от Катедра „Химия“ на МУ - Варна ще изнесат „Шоуто на химиците“ – ефектни демонстрации на химически реакции и експерименти, изготвяне на „слонска паста за зъби“, „светофар“ и др.
• Последният вход на група за посещение ще бъде в 23:00 часа.
Европейската нощ на музеите в Музея по история на медицината ще приключи в 24:00 часа.
Адресът е ул. „Параскева Николау“ № 7, точно срещу кораба „Дръзки“.
Европейската нощ на музеите се организира под патронажа на Съвета на Европа, ЮНЕСКО и Международния музеен съвет (ICOM). Инициативата е на Френското министерство на културата и съществува от 2005 г. За изминалите години тя се наложи като най-значимата общоевропейска музейна изява. В нея се включват над 4000 музеи и галерии от 40 европейски държави. България е сред страните, които първи и най-активно откликват на инициативата. Музеи и галерии по традиция отварят врати за посетители, предлагайки както безплатно разглеждане на постоянните и временните изложби, така и разнообразни, специално организирани за Нощта на музеите, събития.
Целите на изявата са да се акцентира върху важната роля на музеите за развитието на обществото, да се предложи нов поглед върху експозициите, да се даде равен достъп до музеите и културните изяви, осъществявани в тях на хора в неравностойно положение и да се осъществи неформален контакт с публиката.
Заповядайте в Музея по история на медицината на 13 май 2023 г., за да споделите моменти на откривателство и да проследите пътя на медицината от древността до днес, заедно с вашите семейства и приятели!
В Музей по история на медицината към МУ- Варна Районната колегия на Български лекарски съюз гр. Варна връчи ежегодните награди "Лекар на годината за 2022 г."
На официално тържество по повод 19 октомври – Ден на българския лекар и неговия покровител „Свети Иван Рилски – Чудотворец”, с любезното съдействие на Ректора на МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов” гр. Варна, Проф. д-р Валентин Игнатов, д.м. в Музея по история на медицината, който е структура към университета, Председателят на Управителния съвет на Районната колегия на Български лекарски съюз гр.Варна, д-р Светлин Митев връчи регионалните отличия за 2022 година - Грамота и Почетен плакет на :
Проф. д-р Вилиян Христов Платиканов, д.м. – Удостоен със званието „Лекар на годината за 2022” за особени заслуги в сферата на здравеопазването на област Варна.
Д-р Дарина Иванова Иванова – Удостоена в категорията „Ти си нашето бъдеще” – награда за младите медицински надежди на България.
На тържеството бяха поканени и присъстваха официални гости - г-н Иван Портних - Кмет на Община Варна, д-р Диян Димов – Директор на РЗОК-Варна, Проф. д-р Йото Йотов, д.м. – Зам. Декан на факултет Медицина на МУ – Варна, д-р Мая Рашева – Директор на ЦСМП-Варна, д-р Мая Томова – Директор на ДНЗБ в РЗИ-Варна, Райна Бояджиева – Председател на БАПЗГ-Варна, маг.фарм. Живка Добрева – Председател на БФС-Варна, Проф. д-р Димитър Ненов, д.м.н. – един от първите възстановители на БЛС в гр. Варна, членове на Управителния съвет, Контролната комисия, Комисията по професионална етика и лекари от област Варна.
На официална церемония в гр.София, по случай празника, Председателят на Управителния съвет на Български лекарски съюз, д-р Иван Маджаров връчи отличия на национално ниво и на трима лекари номинирани от РК на БЛС – Варна в следните категории:
Проф. д-р Димитричка Дучева Близнакова, д.м. – Удостоена в категорията “Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалност“.
Доц. д-р Борислав Георгиев Чаушев, д.м. – Удостоен в категорията “Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина и уникални техники“.
Доц. д-р Илко Тодоров Плачков, д.м. – Удостоен в категорията “Принос за развитие и утвърждаване авторитета на съсловната организация“.
РК на БЛС - Варна
Експонатите в Музея по история на медицината ще бъдат консервирани по специална технология. Главната цел е те да бъдат запазени за поколенията, тъй като богатата експозиция е единствена по рода си в България. „Лекуващ лекар“ е Милен Маринов, реставратор от РИМ-Варна. Консервацията започна след предварително направен оглед и експертиза на състоянието и степента на увреждания. Оценката беше направена по предложение на ръководството на музея.
При много от експонатите се наблюдава заразяване. Въпреки „болестта“, обаче, експонатите са в стабилно конструктивно състояние. За да бъдат запазени в настоящия си вид се налага да бъдат третирани с инсектициди. Препаратите са съобразени със заобикалящата музейна среда, не са токсични и не отделят активното вещество във въздуха.
С тържествено честване МУ-Варна отбеляза 150 години от създаването на първата дарителска болница по нашите земи на името на Параскева Николау на 12.12.2019 г. в Юнашкия салон – Варна. Събитието се проведе под надслов „150 години в служба на здравното дело във Варна".
В присъствието на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, зам.-кмета на град Варна г-н Коста Базитов, ректора на МУ-Варна проф. д-р Красимир Иванов, изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина" проф. д-р Валентин Игнатов, академичното ръководство на университета, преподаватели, студенти и гости събитието откри деканът на Факултета по медицина проф. д-р Златислав Стоянов.
Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан поздрави присъстващите и изтъкна важната роля на градивните дела на предците ни и наследството, което са ни оставили.
Студенти от МУ-Варна пресъздадоха образа на крупния търговец Параскева Николау и разказаха историята на сградата на болницата, на чието място днес се помещава Музеят по история на медицината.
Д-р Елиана Иванова представи изграждането на бактериологична станция на мястото на сградата, а д-р Анета Кирова запозна присъстващите с най-значимите моменти от разгръщането на организираната профилактика във Варна, ръководена от Санепидстанцията (предшественик на ХЕИ, а днес РЗИ), която от 1950 до 1972 г. се намира в сградата на болницата.
По време на събитието за първи път беше представен документалният филм „Хранилище на човещина" на MuVi tv, който разказва за живота на сградата на болницата и как тя предава традиции и памет на бъдещите здравни професионалисти и варненската общественост.
Юбилейната книга „150 години в служба на здравното дело във Варна" пък бе представена от авторския екип – доц. Георги Маринов, доц. Невяна Фесчиева, доц. Димитър Ставрев, д-р Елиана Иванова, д-р Анета Кирова, архитект Огнян Каменов, син на архитект Камен Горанов, извършил цялостно преустройството и реставрацията на сградата. Към авторския колектив със свои непубликувани до момента изследвания за дейността на болница Параскева Николау принадлежи и големият български историк на медицината доц. Владимир Василев.
Доайенът на общественото здравеопазване във Варна доц. Фесчиева сподели, че резултатите от образците на историко-медицински изследвания и научна добросъвестност, които доц. Василев ни е оставил, са дълбоко вплетени в тържествен спомен и са пример за всички, които ще се заемат с проучване и възстановяване на историята на медицината като част от културната история на обществото. Сред гостите в залата бе и д-р Иван Капинчев – основател и първи директор на Музея по история на медицината.
Всички те споделиха почитта и изразиха признателността си към делото на Параскева Николау.
Част от инициативите, посветни на юбилея, бе специалната изложба на фотографа Петко Момчилов – „Музеят по история на медицината днес".
Първата в България дарителска болница е построена през 1896 година и е дар за града ни от Параскева Николау. Параскева Николау е роден във Варна, в началото на 19 век, в семейството на Никола – търговец с широки връзки в Цариград и Одеса. Младият Параскева наследява и развива много успешно търговията на баща си. Живее и работи предимно в Одеса. Там той е известен с дарителството си в името на благородни каузи и става почетен гражданин на Одеса.
През 1851 той пише писмо до Митрополит Порфирий и гръцките старейшини на Варненската община (по това време все още няма българска община), в което споделя намеренията си да построи в родния си град църква и болница в местността Св. Илия.
На 30 януари 1858 г. П. Николау слага подписа си върху своето завещание. Освен за сградата, дарителят определя средства и за издръжка на болницата.
Много прозорливи и дори ренесансови са и клаузите от завещанието на Параскева Николау да се отпускат стипендии на деца от Варна, които да учат търговия и други науки в Атина, както и част от дарените средства да се използват за осигуряване на средства за зестри на осиротели девойки при омъжването им. Такава стипендия е отпусната на бъдещия голям писател и поет на Гърция, роден и живял във Варна, Костас И. Варналис, за да учи теология или литература в Атинския университет.
Църквата „Св. Николай" е построена през 1865 год., а болницата е открита в деня на св. пророк Илия. Първият пореден регистрационен номер на постъпил пациент е от 8.11.1869 г. Тя разполага с 12 стаи, 8 души персонал и е голяма придобивка и гордост за града по това време.
Изграждането на новата сградата на болницата „Параскева Николау" и нейното откриване отварят нова страница в живота на варненци и задават принципите на съвременно здравеопазване.
Приетите пациенти според болничната приемателна книга са от различни народности (турци, гърци, българи, руси, англичани, финландци, арменци, татари, албанци, власи, араби).
Благодарение на болницата варненци още преди Освобождението и началото на организираното здравеопазване в България имат шанса да се възползват от болнично лечение от нов тип, почиващо на съвременни принципи, пропито от хуманните идеи за равенство.
През 1906 г. Варненската община придобива собственост върху болницата. В този вид тя функционира до 1912 г., след което започва динамичен период, в който в сградата са настанявани „различни учреждения", все свързани със здравето: сиропиталище; военен лазарет; изолатор за заразно болни – от холера, скарлатина; химическа лаборатория.
След войните 1912-1918 г. Варна, както и цяла България, е изправена пред неимоверни трудности – разруха, бежанска вълна от Добруджа, Тракия и Македония, оскъдица, епидемии от инфекциозни болести, затруднен достъп до здравна помощ...
Заслуга на медицинската общественост в града ни е, че не само дава идеи за излизане от кризисното състояние, но настоява и спечелва подкрепата на местните власти и на гражданите за разкриване на дейности в полза на здравето и предпазване от болести. Сградата на дарителската болница дава място за реализирането им.
Междувременно се води дълга борба за разкриване на общински Майчин дом, в която големи заслуги има д-р Александър Стателов, дългогодишен старши общински лекар.
Д-р Смоленски, със своя авторитет и лични дарения на труд и инвентар за Дома, успява да спечели доверието и помощта на гражданството. Дарения от частни лица и учреждения, умела организация на снабдяване, ремонт, прехрана и не на последно място – доброволните дежурства на акушерките от завършилите през 1923 г. 10-месечен курс към Варненската държавна болница, са важно условие не просто за оцеляването на Майчин дом, но за неговото укрепване и развитие. Той разширява своята дейност и от 20 април 1933 г. под ръководството на новия си управител д-р Симеон Подбалкански е преместен в нова подходяща сграда.
След 1972 год. до днес сградата на болница „П. Николау" е намерила своето достойно предназначение. Тя се превръща в храм на паметта, на историята на медицинското изкуство и практика.
От 2014 г. МУ-Варна поема грижата за музейната сбирка.
Видео от събитието вижте тук.
Вероника Стоянова
На 13 и 14 Декември ( Петък и Събота) 2019 във "Факултет Фармация" на МУ- Варна и в Музей по истоия на медицината, ще се проведе "Семинар по История на фармацията във "Варна" 2019 .
Програма
за Обучение и семинар по
"История на фармацията във Варна"
13.12.2019г. (петък)
Зала 816 на факултет „Фармация“, МУ-Варна
14:00-15:00 ч. Регистрация на участниците
15:00-15:15 ч. Официално откриване на Обучението по "История на фармацията във Варна"
15:15-15:30 ч. Представяне на нови експонати в историческата колекция, посветена на тема "История на фармацията във Варна" – новоизградена витрина във фоаето пред зала 816
15:30-16:30 ч. Историческа лекция – Лектор: доц. маг. фарм. Евгени Григоров, д.м.
16:30 – 16:45 ч. КАФЕ-ПАУЗА
16:45-17:45 ч. Историческа лекция – Лектор: доц. маг. фарм. Анна Тодорова, д.м.
17:45-18:00 ч. Дискусия
14.12.2019г. (събота)
Музей по История на медицината, МУ-Варна
10:00-10:15 ч. Официално откриване на Семинара по "История на фармацията във Варна"
10:15-12:45 ч. Представяне от гост-лектори на събития и спомени свързани с историята на фармацията в град Варна
Модератори: доц. маг. фарм. Евгени Григоров, д.м. и ас. Живко Колев, д.оз.
11:45-12:00 ч. Кафе пауза
12:00-13:00 ч. Представяне на исторически данни и любопитни факти свързани с историята на фармацията по света
Модератори: доц. маг. фарм. Анна Тодорова, д.ф. и доц. Галина Петрова, д.и.
13:00-13:30 ч. Дискусия
На 27.09.2019 г. от 10.00 ч. в Музея по история на медицината ще се проведе честване по случай 45 ГОДИНИ ОБУЧЕНИЕ ПО ЗЪБОТЕХНИКА във Варна. Събитието включва откриване на нова експозиция в музея „КЪТ НА ЗЪБОТЕХНИКАТА“, както и представяне на учебници и документи, свързани с обучението по зъботехника. Присъстващите ще имат възможност да се запознаят с факти и лица, свързани с обучението, и приносът на арменските фамилии към зъботехническата професия във Варна.
Събитието е част от мероприятията, посветени на 150 години от откриването на първата дарителска болница в България – Болница „Параскева Николау“, сега Музей по история на медицината към МУ-Варна.
Музей по история на медицината към Медицински университет -Варна, ви кани на лятн а образователна програма "Месец на игрите в музея". Тя е подходяща за деца от началните класове.
Дни на провеждане : 2,9 и 16 юли 2019г., от 10;30 до 12:00часа в двора на музея по история на медицината ул. Параскева Николау № 7 тел:052/639 729.
Посвещава се на 150 години от откриване на първата дарителска болница в България – „ Болница „Параскева Николау“
На 24 юни 2019г. (понеделник) в Музея по история на медицината във Варна от 10.00 до 14.00 часа ще се проведе „Училище за билки“ по повод Еньовден. Събитието е организирано от Медицински университет – Варна с подкрепата на фонд „Култура" на Община Варна. Входът за мероприятието е свободен.
Еньовден е един от най-значимите празници в българския народен календар. Това е най-дългият ден през годината и е празник на билките – лековити и магични. 24 юни е денят на лятното слънцестоене и е денят на Св. Йоан Предтеча, който е познавал лечебните възможности на растенията и оцелява в пустинята сред вълшебните треви. Вярва се, че всяка трева, набрана на Еньовден е лековита.
На 28 май бе проведена среща за отбелязването на „150 години от откриване на първата дарителска болница в България", в чиято сграда днес се помещава Музеят по история на медицината. Уредниците представиха интересни теми за историята на стара Варна и морските бани в града. Изнесена бе и беседа за създаването на Музея по история на медицината.
На събитието присъстваха потребители от Център „Домашни грижи"– Варна, доброволци от пенсионерски клубове, служители на Областния съвет на БЧК- Варна, които се включиха активно в дискусиите и представянето на темите. Срещата бе показателна за насърчаването на потребителите от третата възраст да търсят възможности да бъдат полезни и да участват в социалния живот на общността.
Музей по История на медицината към Медицински университет- Варна за поредна година ще се включи в‚ “Нощта на музеите и галериите“. Тази година участието на музея, е посветено на 150-та годишнина на Болница “Параскева Николау”, в която се помещава.
Музеят ще работи с вход свободен на 18.05.2019(Събота)от 18;00 до 23:00 Посетители ще се допускат до 22:30 !!!
В програмата са включени:Изпълнение на фолклорен ансамбъл на МУ-Варна и атрактивни химични експерименти. След забавната част ще се представят филмите – „135 години Варненско медицинско дружество“ на MU-Vi.tv и филм за Музея по история на медицината на БНТ 2 от рубриката "10 000" крачки. Заповядайте!
На 19.04.2019г. в детския кът на Музея по история на медицината се проведе празнично боядисване на великденски яйца от деца в различни възрастови групи. Организатор е ФОЗ на МУ-Варна.
На 12 декември 2018 г. от 16.30 часа в Първа аудитория в МУ-Варна ще се проведе заключителен форум по повод честването на 135 години от създаването на Варненско медицинско дружество.
Заповядайте на 24.06.2018-та от 10ч. в Музея по история на медицината. Моля погледнете програмата.
Музеят по история на медицината към Медицински университет – Варна ще работи с ново, лятно работно време. До 31 октомври 2023 г. посетителите ще могат да разгледат експозицията всеки делничен ден от 9.00 до 19.00 ч., както и в събота от 10.00 до 18.30 ч.
Музеят се намира на ул. „Параскева Николау“ №7 в непосредствена близост до Морската градина във Варна. Сградата на първата дарителска болница в страната е подбрана от своя патрон да бъде построена неслучайно на крачки от морето и е естествено продължение на разходката на хиляди посетители из сърцето на морската столица.
Книга, разказваща за първия в света паметник, посветен на лекари-доброволци във войната, бе представена в Музея по история на медицината към Медицински университет – Варна. Проф. Нина Дюлгерова, която е сред авторите на „Докторският паметник в София. Изследвания и документи“, се срещна със студенти от направление “Военен лекар“, както и с читатели, за които темата представлява интерес.
Книгата е първото официално публикувано изследване у нас, което събира уникални и неизвестни свидетелства, свързани с историята на монумента. Тя запълва отсъствието на документи в българските архиви по темата и създава една цялостна картина на историческата памет за монумента. В нея са поместени и нови изследвания за това как е изграден той в центъра на София. Представена е и малко познатата биография на автора на паметника – архитект Антонин Томишка.
Историографският труд съдържа списък с имената на всички, които са изписани върху монумента – 531 имена на загинали лекари, медицински сестри и санитари. Поместени са и списъците на събираните доброволни пожертвования, както и документи от Руския държавен военноисторически архив за изграждането на паметника. Автори на книгата са учените историци Елена Бугарчева, проф. Нина Дюлгерова, д-р Радосвета Кирова, д-р Радослав Симеонов и изкуствоведката проф. Благовеста Иванова.
„Изданието е резултат от колективния труд на историци, изкуствоведи, архитекти и дипломати, подчерта проф. Дюлгерова. Съвместната ни работа показа какво е да работиш в екип за едно наистина значимо дело и резултатът се дължи на проучванията и логистичната дейност на български и руски историци, изкуствоведи, военни и дипломати“, каза още историкът.
Паметникът е скулптурен шедьовър на архитектурното изкуство и е бил единственият по рода си паметник в света съвсем доскоро. Представлява пресечена пирамида, която води началото си още от древен Египет. Едва през 2018 г. в Канада е изграден подобен монумент. Вторият паметник, посветен на медиците-доброволци, участвали в Руско-турската освободителна война, е бил построен в Кавказ, но е унищожен от турски войски в края на I световна война.
Докторският паметник в София е построен благодарение на доброволните средства, събрани от оцелелите участници във Руско-турската освободителна война, и е уникален с това, че почита паметта на медиците, загинали по време на военните действия. Тържественият монумент е част от нашата история вече 145 години.
Бъдещите военни лекари проявиха интерес по време на последващата дискусия в допълващата историческа атмосфера на експозиционната зала в Музея по история на медицината в морската столица.
|
| |
|
| |
|
|
Всяко усвояване на знания и умения в света на медицината започва от ретроспекция и запознаване с миналото, с базовите стъпки на първоучителите. Верни на тази максима, преподавателите във Факултета по фармация на Медицински университет – Варна провокираха първокурсниците с интересно посещение в Музея по история на медицината, съчетано с отговори на въпроси в дигиталната уеб базирана платформа за обучение.
Иновативният образователен проект беше и част от традиционната активност, включена в рамките на учебната дисциплина в първи курс – „История на фармацията". 70 бъдещи фармацевти бяха разделени по групи и всяка от тях беше посрещната от уредниците в музея г-жа Тонкова и г-н Грозданов, като те им предоставиха и разяснения относно експозицията и експонатите в нея. Всеки студент в края на своето посещение трябваше да отговори на няколко въпроса в дигиталната уеб базирана платформа за обучение, която специално беше разработена за администриране и статистика на образователния проект.
Образователният проект акцентира върху това как използването на различни дигитални решения от студенти в МУ-Варна може да направи занятията по-интересни и да изгради навици за употреба на приложни софтуерни инструменти и устройства. Фокусът е върху модела за самоусъвършенстване, автоматичния контрол, игнорирането на субективен елемент и принципа на геймификацията за получаване на знания.
Дигиталната концепция на обучение в музея е разработена от преподавателите по дисциплината „История на фармацията" доц. Анна Тодорова и доц. Евгени Григоров. Тя представлява стандартизиран алгоритъм от базови локации, изпълнени с важна и полезна информация, като към тях са структурирани задания на тестов принцип, където всеки студент сам трябва да отговори на формулираните въпроси. Преподавателите, като администратори на проекта, автоматично получават резултатите в предварително изградена и структурирана база данни.
Екипът на Катедра „Организация и икономика на фармацията" изказва своята благодарност за реализацията на проекта на ръководството на МУ-Варна.
Проф. д-р Валентин Игнатов, ректор на Медицински университет – Варна и д-р Асен Меджидиев - служебен министър на здравеопазването, подписаха договор за предоставяне правата на едноличния собственик на капитала по управлението на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина" ЕАД на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна. Това се случи на тържествена церемония в Първа аудитория на университета, в присъствието на всички членове на Академичния съвет, ръководството на университетската болница и представители на здравното министерство.
„Подписването на този договор е прецедент в историята на българското здравеопазване след разделянето на университетите и университетските болници. Вярвам, че и през новия период, за който на университета е предоставено управлението на университетската болница, ще бъдат постигнати отлични и значими резултати от това взаимодействие не само за университета и болницата, но и за българските медицинско образование и наука и за българското здравеопазване.", каза в заключение проф. Игнатов.
Служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев сподели пред присъстващите в залата, че поводът, който ни събира днес е изключително важен не само за здравеопазването във Варненска област, но и за цялата здравна система в страната. „Това е много важен момент и за двете институции. Убеден съм, че това ще подпомогне значително образователния процес на бъдещите медици. Това ще повиши квалификацията на младите ни колеги и ще ги подготви за многото предизвикателства в нашата професия.", допълни министърът.
Отлични са резултатите на университетската болница „Света Марина" и за периода 1 януари – 30 септември 2022 година. Без задължения към държава, община и персонал. Без просрочени задължения. Това стана ясно от отчета на проф. д-р Силва Андонова, изпълнителен директор на най-голямата лечебно-диагностична структура в североизточна България, обслужваща пациенти от цялата страна.
Преди подписването на договора, министър Меджидиев посети варненската университетска болница и се запозна с отличните условия на работа и високоспециализираната апаратура, с която са оборудвани клиниките и лабораториите.
Визитата завърши в Музея по история на медицината, където министърът и екипът му се запознаха с богатата експозиция и изслушаха кратка беседа. Музеят, който е единствен по рода си в България, е един от многото уникални и успешни съвместни проекти между Медицински университет – Варна и УМБАЛ „Света Марина".
ГФО за 2021 г. на Сдружение „Музей за история на медицината – Варна“ и доклад за дейността му през 2021 г.
Годишен финансов отчет за 2021 г. на Сдружение „Музей за история на медицината – Варна“
Доклад за дейността за 2021 г. на Сдружение „Музей за история на медицината – Варна“
ГФО за 2020 г. на Сдружение „Музей за история на медицината – Варна“ и доклад за дейността му през 2020 г.
Счетоводен баланс към 31.12.2020г.
Отчет за приходите и разходите на нестопанска дейност за 2020г.
„Музей по история на медицината“ към МУ-Варна започна поетапно дигитализиране на своя книжен фонд и архиви, съвместно с отдел „Дигитални ресурси“ към библиотеката.
Първите подбрани за дигитализация материали са свързани с актуалните за годината събития: 150 години от рождението на проф. д-р Параскев Стоянов, 100 години от обявяването на Варна за курортен град и 60 годишния юбилей на Медицински университет – Варна. Приключи електронната обработка на книжния и документален фонд, свързан с личността и творчеството на проф. д-р П. Стоянов. Създадените файлове са налични в музея и достъпни за публиките.
От края на 2016 г. „Музей по история на медицината“ е под административното управлението на МУ-Варна. Това създаде възможност да се предприемат стъпки за осигуряване на условия за опазването на културните ценности, а екипът на Музея по история на медицината е от малкото в страната, който разработи и успешно прилага такава стратегия.
Приложена бе екологичната и динамична система аноксия на книжния фонд, с цел дезинфекция и дезинсекция. С извършения ремонт на помещението на библиотеката се инсталираха уреди за регулиране на микроклимата и бяха обновени стелажите. За консервацията на документи бяха осигурени съвременни архивни кутии, осигуряващи алкален резерв. На територията на музея се състоя и обучение на служителите по метода „малка реставрация“. Използването му отдалечава във времето скъпо струващите реставрационни процеси.
Последващият етап от дейността за дългосрочно съхранение е дигитализацията на музейните фондове.
Сканирането и обработката на книжния фонд се извършва от инженери, чрез специализирана техника и софтуер. Използваната машина за снимане е оборудвана с V-образен плот за разполагане на книжното тялото и вакуум ръка за разгръщане. Повечето стари книги са компрометирани от времето, което налага да се прилага метод на ръчно разгръщане. Готовите файлове са в универсален формат pdf. Изображенията запазват максимално оригиналната визия на книжното тяло.
Музеят по история на медицината поема мисията да подпомага и улеснява публиките да се докоснат до историята чрез инициативата „отваряне на архивите“, като ги представя в разнообразни формати и медии.
Тази година за Еньовден Медицинският университет във Варна с подкрепата на фонд „Култура" на Община Варна подари на жителите на града едно вълшебно изживяване в Музея по история на медицината.
Видео на естествени находища на билки на хербаризираните от Еньовден билки
Обществена колекция „История на медицината на територията на българското черноморско крайбрежие" се помещава в сградата на първата благотворителна болница по нашите земи. Средствата за построяването й са дарени от варненеца Параскева Николау.
Болницата приема първите си пациенти през 1869 г. През годините сградата непрекъснато обслужва здравните нужди на варненското население. Поредица от дати бележи развитието и:
- През 1919 г. д-р Янаки Богданов открива първата акушеро - гинекологична амбулатория.
- През 1927 г. в постройка към сградата на болницата е открит първият във Варна Общински Майчин дом. В тази сграда се помещава до 1933 г.
- През 1924 г. в сградата е учредена Бактериологична и противобясна станция.
- През 1966 г. ХЕИ се помещава в същата сграда.
- След като през 70-те години на XX век тогавашното ХЕИ се мести и освобождава сградата, сред варненската медицинска общност съвсем естествено възниква идеята в нея да се създаде музей по история на медицината.
- През 1978 г. идеята прераства в решение на ИК на ОНС – Варна. Националният институт за паметниците на културата прави реставрация на сградата и го предоставя за нуждите на създаващия се тогава Музей по история на медицината. Сградата е обявена за паметник на културата.
Сградата, в която се помещава Обществената колекция отваря врати през 1985 г. Експозицията, подредена в три зали запознава посетителите с някои аспекти в развитието на медицината - методи на лечение, медицински инструментариум и апаратура, практики по нашите земи от 4000 г. Пр..Хр. до 50-те год. на XX век.
Зала 1
Голям интерес представлява палеонтропологичната колекция в Зала № 1, която е една от най- богатите в България. По костния материал, намерен при археологически разкопки, може да се съди за здравния статус и болестите на хората по нашите земи още в древността, както и за тяхното отношение към живота и смъртта.
Показани са видовете погребения, череп с претърпяна трепанация, предизвикани черепни деформации и др.
Интерес представляват железните и бронзовите медицински инструменти датиращи от времето на траките, гръцката колонизация, римската империя и началото на българската държава.
Монетите с образи на здравеносни божества - Асклепий, Хигия, Телесфор и др., сечени и намерени по нашите земи, потвърждават значението на медицината в онази древна епоха.
Зала 2
Втора експозиционна зала са изложени експонати от периода след Освободителната война.
Колекциите от медицинска апаратура и възстановката на лекарски и стоматологичен кабинет от началото на XX век показват успехите в развитието на медицинската наука през този период.
Рентгеновият апарат в експозицията, изработен в работилница в гр. Пловдив датира от 50-те години на XX век.
Интерес представляват и медицински инструменти и оборудване от началото на XX век.
В отделно помещение е разположена старинна аптеката – с резбовани дървени стилажи, кристална визария, различни везни, хавани и др.
Зала 3
Трета зала обхваща периода на османското владичество и Българското възраждане. Показани са икони на светци лечители - безсребърници.
В тази зала са представени и предмети за баене и врачуване, инструменти за пускане на кръв и занаятчийски инструменти за вадене на зъби. Като акцент се откроява хомепатитичният набор от XIX век от гр. Трявна.
Библиотека:
Богатата сбирка от специализирана стара медицинска литература привлича много учени от България и чужбина, занимаващи се с история на медицината.
Най - старата книга тук е от 1869 г.- Фармакопея от Австрия, използвана за нуждите на аптеката към болницата, която се е помещавала в сградата на днешния музей. Книгите са над 5000 на различни езици - френски, английски, немски и руски.
Голямо разнообразие има и на исторически книги. Особено ценни са : „Събрани закони от Османската империя" (Хатихмаюма)- 1871 г. и „Дневници от Първото народно учредително събрание в Търново".
Обществената колекция „История на медицината на територията на българското черноморско крайбрежие" е експонирана в сграда – „паметник на културата", която се откроява със своята архитектура и дух, който носи. Намираща се до крайбрежния булевард, в близост до Военноморски музей и Морска гара, прави местоположението достъпно и атрактивно.
Като първа по своята същност експозиция в страната, с висока научна, историческа и културна стойност, е с особен принос към развитието на историята на медицината по нашите земи. Запознава и обогатява граждани и гости на града с редките си експонати и впечатлява с неповторимата си идентичност. Разгръщайки широк спектър от прояви се стремим Обществената колекция „История на медицината на територията на българското черноморско крайбрежие" да се наложи като един от притегателните културни обекти в морската ни столица.