Обединението университет-болница е стратегическо решение за медицинското образование и здравеопазването в България

22 / 03 / 2018
Написана от clinica.bg

rsz img 0968 krasimir ivanovЗа първи път у нас медицински университет придобива капитала на едноличен собственик по управление на болница. В сряда Министерски съвет предостави собствеността на „Св. Марина“ на МУ-Варна. Защо беше нужна тази стъпка, какви са очакваните ползи от нея, добре ли е тя да се превърне в модел и за останалите университети, отговаря проф. д-р Красимир Иванов, ректор на МУ-Варна пред clinica.bg.

Проф. Иванов, защо МУ-Варна реши да стане собственик на „Св. Марина“?

Всеки медицински университет се налага да ползва като бази за провеждане на практическото обучение по различните специалности публични и частни лечебни заведения. Законът за лечебните заведения обаче раздели университетските болници от медицинските университети и ги преобразува в търговски дружества с независимо управление. Действащата към момента нормативна уредба регламентира необходимостта от трайно взаимодействие между медицинските университети и лечебните заведения, придобили статут на университетски болници. Въпреки това понякога възникват проблеми за оптимално доброто и качествено провеждане на медицинското образование.

Какви са те?

Качеството на образованието в областта на здравеопазването, не само предвид нормативните разпоредби, но и фактически, е пряко зависимо от различни фактори, като високо квалифицирани преподаватели, добра материална база – учебни зали, лаборатории, оборудване, бази за практическо обучение – лечебни заведения и др.
Осигуряването на необходимия по състав и структура научно-преподавателски състав е от съществено значение за предоставянето на качествено обучение на бъдещите специалисти в медицинската професия. В момента обаче съгласно закона за висшето образование (ЗВО) решения за откриване на конкурси за хабилитирани преподаватели в университетските болници се вземат от академичния съвет на съответното висше училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата. Ректорът на висшето медицинско училище трябва да сключва и прекратява трудовите договори с преподавателите в университетските болници, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата. Преподавателите, работещи по основен трудов договор в университетските болници трябва да се считат за работещи по основен трудов договор в съответното висше училище. Тоест, разпоредбите на ЗВО налагат необходимостта от трайно и добро взаимодействие между ръководствата на университета и болницата, което излиза извън обхвата на обикновено сътрудничество.
Поддържането и развитието на материалната база е друга съществена предпоставка за осигуряването на качествено обучение на медицинските специалисти, тъй като има задължително практическо обучение по предклинични и клинични специалности. Лечебните заведения, в които се провежда практическото обучение на студенти, включително и тези със статут на университетски болници, не разполагат с необходимата база, която да е в съответствие с потребностите на образователния пазар и новостите в медицинската наука. Необходимо е не само поддържане на сградите, но и оборудването на лаборатории, зали за практическо обучение, осигуряване на възможност за наблюдение на реални оперативни интервенции, закупуване на специализирано медицинско оборудване и др. За осигуряването на всичко това помощ оказват висшите медицински училища, от което към момента отново произтичат редица проблеми.

Ще се решат ли те с прехвърлянето на собствеността?

Да, отстраняването им, както и възстановяването на основната функция на университетската болница – осигуряване на качествено практическо обучение на студенти, докторанти и специализанти, ще се постигне след като университетът придобива капитала на едноличен собственик по управление на „Света Марина“. Това заедно с отличната акредитационна оценка за лечебна дейност и провеждане на практическо обучение на студенти и специализанти ще даде редица положителните страни за развитието на висшето образование в МУ-Варна и на университетската болница.

Кои са те, смятате ли, че този опит би бил положителен и за останалите университети и болници?

Сред положителните страни на този модел са стимулирането развитието на медицинската наука, повишаване мотивацията на преподавателския състав, оптимизиране разходите и подобряване финансирането на болницата. Също така фактът, че ще се появят нови възможности за увеличаване на трудовите възнаграждения на персонала в университетската болница. Обединението ще доведе и до по-ефективното разпределение на финансовия ресурс в сферата на здравеопазването и ще подобри дейността на болницата. Освен това ще се повишат възможностите за инвестиране в материалната база и специализираната апаратура на лечебното заведение. Възможността за практическо обучение в базата на търговското дружество ще стане по-голяма и няма да бъде ограничавана от решения на органите за управлението му. Смятам, че това е удачен модел за развитие на медицинските университети и базите им за обучение, но решенията са индивидуални за всеки. Не на последно място обединението ще доведе до по-добра и по-качествена услуга за пациентите, защото те ще бъдат лекувани в модерна, високотехнологична болница от квалифицирани лекари и университетски преподаватели.

Използвам повода да благодаря за доверието и подкрепата на министър председателя Бойко Борисов, на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, на министъра на образованието Красимир Вълчев и на целия Министерски съвет. Това ни задължава да продължим още по-активно да работим за утвърждаване на университетската болница като европейско лице на българското болнично здравеопазване, предоставяне на качествени комплексни услуги на българските граждани и развитието й като модерна и високотехнологична база за обучение на над 5 хиляди студенти, докторанти и специализанти, 1400 от които са чуждестранни граждани от 44 държави в света.