Могат ли естествено произвеждащи се в тялото пептиди да се използват като лекарство?

27 / 09 / 2018
Написана от MedConsult

На този въпрос се опитва да отговори доц. Калоян Георгиев, ръководител на Катедра „Фармацевтични технологии", Факултет по фармациякъм МУ-Варна в своето проучване по проекта „Лекарствени взаимодействия на ниво биотрансформация". В края на месец август той представи свои разработки на 35-тия Европейски пептиден симпозиум в Дъблин, в който взеха участие над 700 учени в областта на пептидната химия.

Пептидите са ендогенни вещества, съставени от свързани помежду си аминокиселини. Най-често като пептиди се обозначават аминокиселинни вериги с дължина приблизително 50 аминокиселинни остатъка или по-малко, а тези с над 50 - протеини. Идентифицирани са повече от 7000 естествени пептиди и те често имат ключови роли в човешката физиология - като хормони, невротрансмитери, растежни фактори, антиинфекциозни средства.

В последните няколко години, вниманието на фармацевтичната индустрия е привлечено от късоверижнипептиди (олигопептиди), тъй като притежават множество предимства пред дълговерижнитепептиди като нисък разход на средства при тяхното производство, лесна модификация в химичната структура за подобряване на фармакологичните свойства, възможност за перорално приложение (понастоящем 75% от пептидните лекарства се прилагат инжекционно). Освен това късоверижните пептиди могат да бъдат насочени към точно определен тип рецептори. Но едно от най-важните преимущества е, че спрямо другите лекарства те са относително безопасни и добре поносими.

В естествено състояние пептидите не са подходящи за използване като терапевтични средства (лекарства), тъй като те имат вътрешни слабости като химична и физическа нестабилност, кратък плазмен полуживот и невъзможност да достигнат до желаната концентрация в кръвта. За целите на проучването, доц. Георгиев и колегите му от Института по Молекулярна биология към Българска академия на науките (БАН) в лицето на доц. Тамара Пайпанова, успяват да модифицират структурата на тези пептиди, като включват непротеиногенни аминокиселини или добавят химични групи и по този начин успяват да ги стабилизират във физиологични условия и да подобрят фармакологичните им характеристики. Те синтезират олигопептиди, които едновременно притежават аналгетично и противотуморнодействие. „Въпрос на време е, тези и други подобни пептиди, да могат в бъдеще да се използват като лекарства при лечението на онкологични заболявания или като болкоуспокояващи. В момента приблизително над 150 пептидни терапевтични средства се тестват в клинични проучвания", пояснява доц. Георгиев.

Научният проект разглежда и друг важен аспект, а именно опасността от лекарствени взаимодействия. Най-значимите лекарствени взаимодействия настъпват, когато едното лекарство повлиява елиминацията на друго прилагано в същия момент лекарство. В повечето случаи това става на ниво метаболизиращи ензими. Цитохромните ензими (CYP3A4, CYP2D6 и CYP2C9) са трите основни метаболизиращи ензима, които участват в преработването и биотрансформирането на 85% от лекарствата. „С помощта на in vitro тестове, в рамките на няколко часа, установяваме дали дадено лекарство (вкл. и тези с пептидна структура), хранителна добавка или фитопрепарат могат да повлияват посочените ензими и съществува ли риск за едновременната им употреба с други лекарства".

Често когато се разболеем едновременно с лекарствата, които приемаме, пием и чайове, съдържащи различни билки. Но даваме ли си сметка за това, че в тези чайове се съдържат множество вещества, и те могат да си взаимодействат с лекарствата? Когато сме болни следваме съвета на специалистите да приемаме повече храни с витамин С, в това число и цитрусови плодове. Знае се, че грейпфрутът притежава много полезни свойства, включително и антимикробно действие. Но при едновремен прием, 50% от лекарствата не могат да се метаболизират и изхвърлят от организма, заради съдържащи се в него вещества, които водят до инактивиране на гореспоменатите ензими. В резултат на това, организмът е застрашен от токсично въздействие. Трябва да се има предвид, че действието на един прясно изцеден сок от грейпфрут продължава от 24 до 48 часа.

В контекста на тези любопитни факти стана ясно, че доц. Георгиев заедно с колегите от звеното по Фармакогнозия към Фармацевтичен факултет, имат за цел да проучат също и отделни фракции, съдържащи се в растителните дроги и да отговорят на въпроса до каква степен отделните растителни фракции могат да влязат във взаимодействия с други едновременно приемани лекарства.

„В науката нещата се случват много бавно. Понякога един живот не стига. Не е изключено дори да подходиш с едни очаквания, а да се окаже нещо съвсем друго. Но главното е, че за да се правят научни изследвания са необходими много инвестиции. За възвръщаемост на тези инвестиции са необходими много години. Те включват от една страна закупуване на модерна, скъпоструваща апаратура, а друга страна осигуряването и с необходимите консумативи. Дори да е скъпа техниката и апаратурата, разходите за нея се правят еднократно. Докато консумативите и материалите трябва да се набавят периодично в продължение на години."

Близо десет години доц. Георгиев се занимава с дизайн, синтез и проучване на фармакологична активност на биологично активни вещества и на вещества с пептидна структура. Проектът „Лекарствени взаимодействия на ниво биотрансформация" към Медицински университет – Варна, финансиран от Фонд Наука, е още една стъпка в надграждане на знанията и постигнатото в тази област.