Аденокарцином на панкреаса е най-смъртоносната форма на рак, но има ли изключения?
Това е история на 63- годишната Клер Хейзър, която с нетърпение очаквала спокойно да се пенсионира, но всичко се променя, когато лекарите й поставят диагноза аденокарцином на панкреаса. Това е най-смъртоносната форма на рак на панкреаса, която убива 96 процента от хората в рамките на пет години.
Специалистите предложили рисково и инвазивно лечение, което ще премахне част от панкреаса и стомаха й, оставяйки я в изтощителна болка.
Вместо да се подложи на тази интервенция, пациентката взима решение да промени начина си на хранене, преминавайки към храни на растителна основа и премахвайки захарта от менюто си. Клер приема спокойно страшната диагноза, като започнала да прекарва повече време със семейството си. През 2013 г., пет години след лошата й прогноза, лекарите били тотално объркани, когато КТ показал, че туморът е изчезнал.
Д-р Джефри Редигер използва историята на Клер Хейзер в началото на своята нова провокативна книга „Излекувани: забележителните науки и истории за спонтанно изцеление и възстановяване“, за да помогне на читателите си да разберат феномена на „спонтанната ремисия“: възстановявания, които не могат да бъдат обяснени от конвенционалната медицина.
Психиатърът във факултета в Медицинското училище в Харвар и доктор на медицинските науки Джефри Редигер разглежда по-сериозно мисленто на Клод Бернар, френски физиолог, който през 1860 г. твърди, че болестта не може да бъде обяснена само с теория за микроби. Това доминиращо обяснение за вирусите от 19 век приписва болестта на разпространението на смъртоносни патогени. Бернар казва, че също си струва да разгледаме нашето обкръжение или вътрешната среда. Вирусите се прикрепят само в тялото ни, защото имаме лоша имунна система, твърди той, по същия начин, по който смъртоносните комари се събират в застояла вода, но те не правят водата застояла на първо място.
Успокояване на хроничното възпаление
Според Редигер, най-добрият начин да укрепите собствения си вътрешен терен, е чрез успокояване на хроничното възпаление. Възпалението е зачервяване и подуване, открити в кожата или тъканта ви, когато се заразят. Това е признак за борба с микробите на вашата имунна система и обикновено идва и заминава за часове. Но проблеми възникват, когато възпалението продължава, износва се тъканта на тялото и се създават условия за развитие на болести.
Д-р Редригер се среща с още един пациент, счетоводител от Филаделфия, който бил диагностициран с автоимунно заболяване. Имунната му система погрешно вярва, че е открила вражески вирус и започва да изпраща армии от „защита и възстановяване“ на клетките в сакроилиачната област на таза. В резултат на това тялото се заключва в порочен цикъл на възпаление. Пациентът променя нагласата си и се обръща към ежедневна практика на йога и Ролфинг, интензивна форма на масаж. След време почувствал, че болката постепенно изчезва. Три десетилетия по-късно в тялото на пациента няма следа от автоимунно заболяване.
Като съсредоточава вниманието си върху възпалението, д-р Редигер надгражда нарастващо изследване, което обвинява свръх активната имунна система за редица неразположения, включително изтощаващи физически състояния като синдром на хронична умора или миалгичен енцефаломиелит (ME), които дори е свързан с психични заболявания.
Промяната на диетата ви е друг начин за успокояване на възпалението. Редигер препоръчва да се елиминират токсините чрез премахване на всички преработени храни и захар.
Една от най-вълнуващите препоръки на Редригер е намаляването на стреса и положителното социално взаимодействие или „прекарване на време с хората, които обичате и с хората, които ви карат да се смеете“, както той казва.
Той смята, че наблюдаваме появата на „модерна духовност“, която се фокусира върху това как положителната перспектива може да подобри физическото ви здраве и е напълно съвместима с медицината и науката.
Всъщност той казва, че има сериозни доказателства, че положителните емоции засилват имунната ни система, защото стимулират серотонин и допамин, хормоните на удоволствието, и „отхвърлят“ кортизола и норепинефрина, хормоните на стреса. Той цитира Барбара Фредриксън от Университета в Северна Каролина, която показа в проучване след проучване, че „малките моменти на връзка“ с хората около нас - от съпруга ни до сервитьора, който ни сервира кафе - помага да се тонизира вагус- нерв, който излъчва в кръвта ни окситоцин, прекрасният „любовен хормон“ на тялото ни. Най-важното е, че тези „добри“ хормони имат противовъзпалителни качества, като помагат за успокояване на възпалената ви тъкан.
В нито един момент от книгата на д-р Редригер не поставя под въпрос стойността на традиционната медицина. „Вярвам във ваксините, вярвам в лекарствата - твърдо казва още той.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
