fbpx

Как ще се отрази на организма недостигът на селен

22 / 04 / 2021
Написана от

Недостигът на селен може да наруши имунитета, да намали защитата от оксидативен стрес или да увеличи риска от развитие на някои заболявания, включително рак.

Дефицитът може също да повлияе на хормоналната регулация на организма и да ускори процеса на стареене. Недостигът засяга практически всички тъкани. Например може да се развие кардиомиопатия, остеоартропатия, прекомерна загуба на коса, счупване на ноктите или намалена плодовитост. Липсата има по-сериозен ефект върху плода по време на бременността, който е изложен на риск от различни вродени нарушения. Физически дефицитът на селен може първоначално да доведе до мускулна слабост, раздразнителност или умора. Много от тези нарушения могат да се дължат на дисфункция на щитовидната жлеза - хипотиреоидизъм. Тази жлеза контролира скоростта, с която тялото консумира енергия и произвежда протеини, и контролира хормоналната чувствителност в тялото, научи МедКонсулт.бг.

За кои процеси в тялото е отговорен 

Селенът е известен със своите антиоксидантни свойства и е част от антиоксидантните ензими, и така наречените селенопротеини. Той влияе върху образуването, растежа и смъртта на клетките, концентрацията на мъжки полови хормони андрогени и хормони на щитовидната жлеза, метаболизма на растежния хормон и инсулиноподобния растежен фактор. Също помага да се поддържа добър имунитет, нормалното производство на сперматозоиди (сперматогенеза), което е важно за добрата плодовитост и нормалното тегло на плода през бременността. Влияе на доброто качество на кожата, косата и ноктите.

До какво може да доведе излишъкът 

Селенът попада в организма под формата на селеноцистеин, селенометионин и неорганични соли. Нормалната дневна консумация е около 25-100 микрограма (µg). Препоръчителната дневна доза е 55 микрограма (µg), а допустимата дневна горна граница за възрастни е 400 µg. Трябва да се обърне внимание и на предозирането със селен. Той става много токсичен за организма в доза от 900 микрограма. Обаче отравянето е необичайна ситуация и е свързано с количеството на селен в почвата. Излишъкът му попада в тялото, ако например редовно консумирате растения от почва, богата на селен. Проявите на отравяне се появяват постепенно, когато веществото се натрупва в тъканите: 

  • качеството на косата се влошава;
  • ноктите стават по-чупливи;
  • появяват се признаци на полиневропатия (изтръпване на крайниците); 
  • развиват се психични проблеми. 

Тежкото хронично отравяне се проявява с увреждане на черния дроб, разбра MedConsult.bg.

Проучвания за намаляване на рака на хранопровода и стомаха

Редовният прием на селен може да намали риска от рак на хранопровода и стомаха. Това показват резултатите от изследвания, проведени от Медицинския център на университета в Маастрихт и публикувани в The Journal of Gastroenterology. По време на проучването изследователите са разгледали връзката между нивата на селен и три различни вида рак: 

  • рак на хранопровода, който възниква от клетки, обграждащи горната част на хранопровода;
  • аденокарцином на хранопровода, който се образува от клетки, разположени там, където хранопроводът се свързва със стомаха;
  • злокачествено заболяване на горната част на стомаха. 

Според учените честотата на тези тумори непрекъснато се увеличава. В проучването са участвали почти 121 000 здрави хора и пациенти с диагноза рак. Изследователите редовно са измервали нивото на селен в ноктите на пациенти с рак, където се заселва този микроелемент, и го сравняват с количеството в ноктите на здрави хора. Ниските нива на селен могат да увеличат риска от езофагеални и стомашни злокачествени заболявания до 1,7 пъти.

От какви източници черпим селен

Най-добрите източници включват ядки, морски дарове и риба, карантия, птиче, свинско и говеждо месо, качествен пълнозърнест хляб, яйца, овесени ядки, боб, чесън. Най-безопасната форма е хранителната добавка. За какво трябва да внимавате? Ако решите да допълните диетата със селен под формата на хранителна добавка, особено за подобряване на имунитета на организма, то този елемент трябва да бъде под формата на L-селенометионин, получен чрез култивиране на дрожди в среда, богата на веществото. Употребата трябва да бъде ограничена до два месеца, за предпочитане през есента или края на зимата. Подходящи, клинично доказани добавки са селен комбиниран със силимарин или витамини Е и D.