Кръвната картина е основен диагностичен тест в медицината. Той е бърз, лесен за осъществяване и неинвазивен за пациента. Полезен е за лекарите при уточняване и поставяне на диагнозата, при наличие на симтоми установени при клиничен преглед и анамнеза. При липса на оплаквания не се изискват редовни превантивни кръвни изследвания на пациент.
Тълкуване на основната кръвна картина
Пълна кръвна картина (ПКК) или хемограма показва съдържанието на отделните кръвни клетки и хемоглобин в кръвта. В по-голямата си част промените в теста са преходни, като това може да е в следствие от възпаление от инфекции, но могат да са отражение на хронично страдание, като дори в някои случаи и раково заболяване.
В кръвта има различни видове кръвни клетки:
- еритроцити;
- левкоцити;
- тромбоцити.
Всички изпълняват важна функция и промените в техния брой водят до болестни състояния, споделя medconsult.bg.
Преди да се започне тълкуване на кръвната картина, трябва се отбележи, че тя може да бъде повлияна от определени фактори, като пол, раса, възраст, предразположение към определено заболяване, диета, физически, химични и биологични ефекти на околната среда, циклични промени (менструални цикъл, време на годината), структура на тялото и рискови фактори (пушене, алкохол и др.), стрес, физическа активност, положение на тялото, време и метод за вземане на кръв. Всяка ПКК трябва да се тълкува цялостно, заедно с медицинска история и физически преглед.
Промени в броя на червените кръвни клетки
При интерпретирането на червените кръвни клетки, специалистите определят броя на еритроцитите, стойността на хемоглобина, средния обем на еритроцитите (PVE), хематокрита (Ht) и някои други параметри. Хематокритът показва каква е обемната част на червените кръвни клетки в цялата кръв, с други думи колко вискозна или гъста е кръвта. Колкото по-висок е хематокритът, толкова по-висок е вискозитетът на кръвта и това увеличава риска от образуване на кръвни съсиреци.
Хемоглобинът е протеин, който съдържа желязо и пренася кислород от белия дроб до тъканите, като се транспортира през кръвта от еритроцитите. В същото време хемоглобинът е багрило, което придава на кръвта характерния червен цвят.
Когато стойността на хемоглобина е под определената граница, това е показател за анемия. Има няколко вида анемия и когато се откриват ниски нива на хемоглобин, медиците трябва да определят и размера на еритроцитите (PVE), тъй като размерът на еритроцитите показва каква може да е причината за анемия. Според стойностите на хемоглобина анемията се разделя на тежка, умерена и лека. При лека анемия стойностите на хемоглобина са от 100 до 120 g / L, при умерена анемия от 70 до 100 g / L, а когато стойността на хемоглобина не достига 70 g / L, това е тежка анемия. Тези стойности се отнасят за възрастни, докато стойностите при децата зависят от възрастта.
От какво се развива анемия?
Когато пациентите са замаяни, уморени, сърцето им бие по-бързо и са бледи, това е възможен сигнал за анемия.
Най-често внезапно анемия възниква поради остро настъпило вътрешно кървене например в стомашно-чревния тракт, поради язва на стомаха или дванадесетопръстника или при тежки наранявания, съпроводени с кървене.
Нормоцитната анемия може да има много други причини, например хронично бъбречно заболяване (пациенти на хемодиализа), рак, ревматични заболявания, хронични инфекции (напр. туберкулоза). Лечението на този тип анемия винаги е свързано с лечението на основното заболяване.
Анемия с малки еритроцити (т.нар. Микроцитна)
Най-често анемията се причинява от недостиг на желязо. Около една трета от жените в детеродна възраст се сблъскват с това състояние, като причина е обилно менструално кървене и неправилното хранене. Това е хронична форма на анемия, към която тялото се адаптира и обикновено не създава проблеми, но трябва да и се обърне внимание. Анемията е често срещана и при бременност, тъй като количеството кръв в тялото на бременната жена се увеличава и броят на еритроцитите не се увеличава пропорционално. Прилагането на лекарства, съдържащи желязо, подобрява състоянието след няколко месеца лечение.
За да се предотврати анемия поради дефицит на желязо, препоръчително е да се ядат храни, богати на желязо. Съдържанието на желязо е високо в някои храни от растителен произход, но за нашето тяло абсорбцията му е много по-добра от храни от животински произход. Храните от растителен произход съдържат вещества като фитати (съдържащи се в зърнени култури, боб, грах, леща), които свързват желязото със себе си и по този начин пречат на тялото ни да го абсорбира ефективно в кръвта. Най-много желязо се съдържа в черния дроб, а в растителните храни се съдържа най-вече в лененото семе, боб, пълнозърнесто брашно, соя, семена от кориандър и някои водорасли.
Макроцитна анемия
Ако в кръвната картина се открият големи еритроцити в допълнение към намаления хемоглобин, говорим за макроцитна анемия. Най-често се причинява от дефицит на витамин В12 и / или фолиева киселина, обикновено се среща при възрастни хора, вегетарианци, хронични алкохолици и пациенти с чернодробно увреждане и по-рядко при пациенти с кръвно заболяване (напр. левкемия).
Лекува се с витамин В12 и заместители на фолиевата киселина, но храненето е особено важно - фолиевата киселина се намира в зелени листни зеленчуци, пшенични зародиши, боб, яйца и месо, а витамин В12 в месо и животински продукти като телешки черен дроб, раци, октопод, яйца, говеждо месо.
Какво е еритроцитоза?
Друг вид промени в броя на червените кръвни клетки се случват, когато червените кръвни клетки са повече от нормалното, тогава говорим за еритроцитоза. Следователно кръвта е по-плътна, което е опасно, тъй като могат да се появят кръвни съсиреци. Това състояние се установява при пациенти с ХОББ. Тези хора имат ниски нива на кислород в кръвта поради основно белодробно заболяване и те компенсират, като карат тялото да произвежда еритропоетин, хормон, който стимулира производството на червени кръвни клетки.
Понякога еритроцитозата се причинява и от тумори (бъбречни тумори или ендокринологични тумори) или заболявания на костния мозък. По-плътната кръв прави съсиреците по-чести, така че инфарктите и инсултите, както и артериалната и венозната тромбоза са по-чести при тези пациенти. Това най-често се лекува с източване на кръв (венепункция). По този начин се спира образуването на нови еритроцити и се постига подходяща плътност на кръвта.
Промени в броя на белите кръвни клетки
Белите кръвни клетки или левкоцитите са важна част от имунната система. Техните гранични стойности са от 4-10 × 109 / L. Левкоцитозата е състояние, при което има твърде много левкоцити в кръвта. Проявява се предимно при инфекции (ангина, пневмония, възпаление на пикочния мехур ...). Нивата на левкоцитите са значително по-високи при бактериални инфекции, отколкото при вирусни. В допълнение към инфекциите, левкоцитозата се открива при пушачи, тъй като веществата в цигарите задействат образуването на левкоцити.
Необходимо е да се осигури на организма здравословна и разнообразна диета за укрепване на имунната система. Препоръчва се да се консумира колкото се може повече плодове и зеленчуци, богати на антиоксиданти, напр. спанак, чесън, лук, броколи, къдраво зеле, тиквички, моркови, домати, соя, портокали, боровинки, ягоди, риба, сусам.
Състоянието, когато открием намален брой левкоцити в кръвта, се нарича левкопения. Това може да придружава и кръвни заболявания, но по-честите причини са реактивни по природа. Те включват недостиг на желязо, странични ефекти от лекарства, ревматични заболявания, инфекции (ХИВ). Ако броят на белите кръвни клетки е много нисък, могат да възникнат инфекции, а някои са животозастрашаващи. Повечето причини за левкопения не могат да бъдат предотвратени чрез диета.
Ролята на тромбоцитите
Тромбоцитите са основните клетки, участващи в съсирването на кръвта. Ако са твърде много, образуват се кръвни съсиреци, ако са твърде малко, се получава кървене. Броят на тромбоцитите, подобно на броя на левкоцитите, се увеличава при остро възпаление, но състоянието се нормализира, когато се възстановим.
Кръвно заболяване, при което неконтролируемо се произвежда прекомерен брой тромбоцити, е тромбоцитемия. Последиците са чести тромботични усложнения (образуване на кръвни съсиреци), но ако броят на тромбоцитите е огромен, може да се получи спонтанно кървене. Диетата при това състояние е много важна. Лукът, чесънът и ненаситените мастни киселини (омега 3 и омега 6), съдържащи се в зехтина, рибата (риба тон, скумрия, сьомга, пъстърва), маслото от пшенични зародиши, лененото масло, рапичното масло, слънчогледовото масло, соевото масло имат защитно действие.
Тромбоцитопенията (намален брой на тромбоцитите) се дължи най-често на инфекции (често с HIV, херпесни вируси), лекарства, младите жени имат тромбоцитопения при системни заболявания на съединителната тъкан (ревматоиден артрит, системен лупус). По-рядко обаче се появява имунна тромбоцитопения, при която по някаква неизвестна причина има нарушение в имунната система, при което човешкото тяло произвежда автоантитела срещу себе си, в този случай антитела срещу тромбоцитите. В повечето случаи тромбоцитопениите са леки или умерени и не изискват специални действия. Много ниският брой на тромбоцитите води до спонтанно кървене, което е трудно да се спре и може да бъде фатално.
Хранителните навици влияят върху общото здраве. За да останем здрави, трябва да се радваме на разнообразна и балансирана диета, богата на плодове и зеленчуци, с естествени витамини, минерали и фибри и ненаситени мастни киселини. Не трябва обаче да забравяме да спортуваме, да спим достатъчно и да избягваме стреса, защото следвайки тези съвети, имаме цялостно положително въздействие върху здравето си, споделя medconsult.bg.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
