Най-честото оплакване при децата, свързано със стомашно-чревния тракт, е запекът. При повече от 95% от децата със запек причината за явлението е външно събитие (промяна в диетата, нова среда).
Думата запек има различно значение при всеки човек, откъдето идва трудността при събирането на информация за нормалното състояние. Запекът е състояние, при което дефекацията причинява дискомфорт или необходимостта от посещение на тоалетната се появяват много по-рядко. Човек със запек "произвежда" твърди изпражнения, които трудно се отделят, и може да почувства, че ректумът (правият и крайният участък на дебелото черво) не е напълно изпразнен.
Нормалната честота на изхожданията при възрастни е в диапазона от 3 пъти на ден до 3 пъти в седмицата. При децата нормалната честота е 4 пъти на ден през първата седмица от живота, с постепенно намаляване до 2 пъти на ден до 2-годишна възраст. При кърмачетата има значение дали сучат или биват хранени с адаптирано мляко.
Какво може да предизвика появата на запек
Запекът е симптом и може да се дължи на много причини. При повече от 95% от децата той не се дължи на заболяване.
Най-честите оплаквания на дете със запек са:
- коремна болка;
- подуване на корема;
- анална болка;
- кърваво отделяне.
Проблемното изхождане може да бъде резултат от промяна в диетата, стрес (предизвикан включително от преминаването от пелена към гърне), промяна в средата, с която детето е свикнало (нова градина, училище), разбра МедКонсулт.бг.
По време на острото събитие изпражненията, които се задържат в ректума, стават твърди, защото тялото продължава да абсорбира вода от тях. Тогава дефекацията се превръща в болезнена процедура, а понякога може да има и разкъсване на лигавицата на ануса. Детето се стреми да предотврати болезненото преживяване, като спре движението на червата и по този начин започва порочен кръг.
Натрупването на изпражнения в ректума води до неговото разширяване и намаляване на желанието за дефекация.
Какви заболявания могат да причинят запек
Най-честата органична причина е болестта на Хиршпрунг. Вродено заболяване, при което нервните клетки, които контролират контракциите на дебелото черво, не се развиват (вече в ембрионалния стадий) в определена част на червата. В резултат на това тази част на червата става тясна и блокира преминаването на изпражненията. Честота на заболяването: 1 на 5000 раждания и е 4 пъти по-често при мъжете.
При класическото състояние, симптомите се проявяват през първите седмици от живота (повръщане, подуване на корема), така че обикновено се диагностицира още в ранна детска възраст. Възможно е заболяването да бъде диагностицирано само на по-късен етап и то “благодарение” на постоянния запек. Самата диагноза се поставя чрез вземане на проби (биопсия) и лечението е хирургично.
По-рядко срещаните органични състояния, проявяващи се със запек, включват:
- анормална структура, като ректална стеноза, увреждане на гръбначния мозък;
- мултисистемни заболявания, като „хипотиреоидизъм“;
- прием на лекарства, като добавки с желязо или антиациди;
- цьолиакия и муковисцидоза.
Как се лекува състоянието
Целта на лечението е да смекчи изпражненията и да доведе до нормалното им изхвърляне от тялото. Лекарственото лечение не включва слабителни, както при възрастните, за да не се създава зависимост. Прилагат се лекарства, които абсорбират вода.
В някои от случаите е необходима клизма. Семейството получава инструкции за промяна на хранителните навици, включително обогатяване на храната на детето с фибри и приемът на много течности.
Понякога ще помогне, ако детето седи в тоалетната след хранене в продължение на 5-10 минути, за да се възползва от факта, че когато стомахът се разширява, се появява желание за изпразване на ректума.
С развитието на навика при детето за редовно изхождане, дозата на използваните медикаменти постепенно намалява, научи MedConsult.bg.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.