Епилепсията е често срещано заболяване на нервната система и е полиморфно в своите клинични прояви. Разграничават се генерализирани и частични, както и конвулсивни и неконвулсивни припадъци, информира MedConsult.bg.
Генерализираните конвулсивни припадъци в типични случаи протичат със:
- загуба на съзнание;
- дихателна недостатъчност;
- автономни симптоми и двустранни тонично-клонични припадъци;
- гълтане на езика.
Генерализираните неконвулсивни припадъци се характеризират с краткотрайно (до 20 секунди) изключване на съзнанието.
Кои са най-честите частични припадъци
Най-честите са частичните припадъци, които могат да бъдат прости или сложни. С прости форми съзнанието не се променя, но се наблюдават следните нарушения:
- двигателни (локални тонични или клонични гърчове, насилствено завъртане на главата и очните ябълки или торса, фонация;
- сензорни;
- психични (зрителни, слухови или обонятелни халюцинации, нарушено мислене, чувство на страх;
- вегетативно-висцерални (тахикардия, повишено кръвно налягане, коремна болка).
При сложни частични припадъци настъпва промяна в съзнанието с психомоторни автоматизми. Всеки от тези случаи може да доведе до пълна загуба на съзнание и тонично-клонични припадъци, в тези случаи се наричат вторично генерализирани припадъци.
Ако подозирате появата на епилепсия, преди да бъде назначено лечение, на пациентът трябва да проведе цялостен преглед:
- преглед от невролог;анамнеза;
- семейна предразположеност;
- кръвни изследвания;
- рентген на черепа
- изследване на фундус;
- ултразвукова доплерография на мозъчните артерии.
Важна роля в диагнозата на епилепсията играе електроенцефалографията, която може да разкрие промени в биопотенциалите на мозъка, специфични за епилепсията. В съвременните клиники се използва дългосрочно наблюдение на електроенцефалограмите (ЕЕГ) с едновременно записване на видео изображение на пациента, което позволява разкриване на истински епилептични пристъпи и фиксиране на епилептиформната активност.
Прегледът е насочен към идентифициране на етиологията на епилепсията и изключване на други заболявания, които могат да симулират епилептичните безсъзнания.
По своя произход епилепсията се дели на:
- идиопатична (етиологията не е известна, има генетично предразположение);
- криптогенна (предполага се етиология) ;
- симптоматична (етиологията е известна, неврологични симптоми се откриват) .
Многобройни изследвания на генезиса на епилепсията разкриват в анамнезата на пациентите висока честота на перинатална патология, травматично увреждане на мозъка и невроинфекции.
Medconsult.bg напомня, че трябва да се обърне особено внимание при късна епилепсия, която се появява на възраст над 45 години.
Основната терапевтична мярка при епилепсия е медикаментозно лечение
Принципите на това лечение са индивидуализация, приемственост и продължителност. Спазването на всички тези правила се осигурява въз основа на следните разпоредби на антиепилептичната терапия:
1) ранно лечение с антиепилептично лекарство (PEP);
2) предпочитание за монотерапия;
3) изборът на PEP в съответствие с вида на епилептичната загуба на съзнание при този пациент;
4) използването на рационални комбинации в случаите, когато контролът върху пристъпите не се постига с едно лекарство;
5) назначаването на PEP в дози, които осигуряват терапевтичен ефект;
6) отчитане на фармакокинетичните и фармакодинамичните характеристики на предписания PEP;
7) контрол на нивото на PEP в кръвта;
8) недопустимост на едновременна отмяна или заместване на PEP (освен в случаите на индивидуална непоносимост към лекарството);
9) продължителността и непрекъснатостта на PEP терапията с постепенното оттегляне на лекарството само когато се постигне пълна ремисия на епилепсията.
главоболие причини и съвети как да се справите.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
