fbpx

Епилепсия

01 / 05 / 2020
Написана от Кристина Иванова

Епилепсията е често срещано заболяване на нервната система и е полиморфно в своите клинични прояви. Разграничават се генерализирани и частични, както и конвулсивни и неконвулсивни припадъци, информира MedConsult.bg.

Генерализираните конвулсивни припадъци в типични случаи протичат със:

  • загуба на съзнание;
  • дихателна недостатъчност;
  • автономни симптоми и двустранни тонично-клонични припадъци;
  • гълтане на езика.

Генерализираните неконвулсивни припадъци се характеризират с краткотрайно (до 20 секунди) изключване на съзнанието.

Кои са най-честите частични припадъци

Най-честите са частичните припадъци, които могат да бъдат прости или сложни. С прости форми съзнанието не се променя, но се наблюдават следните нарушения:

  • двигателни (локални тонични или клонични гърчове, насилствено завъртане на главата и очните ябълки или торса, фонация;
  • сензорни;
  • психични (зрителни, слухови или обонятелни халюцинации, нарушено мислене, чувство на страх;
  • вегетативно-висцерални (тахикардия, повишено кръвно налягане, коремна болка).

При сложни частични припадъци настъпва промяна в съзнанието с психомоторни автоматизми. Всеки от тези случаи  може да доведе до пълна загуба на съзнание и тонично-клонични припадъци, в тези случаи се наричат вторично генерализирани припадъци.

Ако подозирате появата на епилепсия, преди да бъде назначено лечение, на пациентът трябва да проведе цялостен преглед:

  • преглед от невролог;анамнеза;
  • семейна предразположеност;
  • кръвни изследвания;
  • рентген на черепа
  • изследване на фундус;
  • ултразвукова доплерография на мозъчните артерии.

Важна роля в диагнозата на епилепсията играе електроенцефалографията, която може да разкрие промени в биопотенциалите на мозъка, специфични за епилепсията. В съвременните клиники се използва дългосрочно наблюдение на електроенцефалограмите (ЕЕГ) с едновременно записване на видео изображение на пациента, което позволява разкриване на истински епилептични пристъпи и фиксиране на епилептиформната активност.

Прегледът е насочен към идентифициране на етиологията на епилепсията и изключване на други заболявания, които могат да симулират епилептичните безсъзнания.

По своя произход епилепсията се дели на:

  • идиопатична (етиологията не е известна, има генетично предразположение);
  • криптогенна (предполага се етиология) ;
  • симптоматична (етиологията е известна, неврологични симптоми се откриват) .

Многобройни изследвания на генезиса на епилепсията разкриват в анамнезата на пациентите висока честота на перинатална патология, травматично увреждане на мозъка и невроинфекции.

Medconsult.bg напомня, че трябва да се обърне особено внимание при късна епилепсия, която се появява на възраст над 45 години.

Основната терапевтична мярка при епилепсия е медикаментозно лечение

Принципите на това лечение са индивидуализация, приемственост и продължителност. Спазването на всички тези правила се осигурява въз основа на следните разпоредби на антиепилептичната терапия:

1) ранно лечение с антиепилептично лекарство (PEP);

2) предпочитание за монотерапия;

3) изборът на PEP в съответствие с вида на епилептичната загуба на съзнание при този пациент;

4) използването на рационални комбинации в случаите, когато контролът върху пристъпите не се постига с едно лекарство;

5) назначаването на PEP в дози, които осигуряват терапевтичен ефект;

6) отчитане на фармакокинетичните и фармакодинамичните характеристики на предписания PEP;

7) контрол на нивото на PEP в кръвта;

8) недопустимост на едновременна отмяна или заместване на PEP (освен в случаите на индивидуална непоносимост към лекарството);

9) продължителността и непрекъснатостта на PEP терапията с постепенното оттегляне на лекарството само когато се постигне пълна ремисия на епилепсията.

главоболие причини и съвети как да се справите.

 

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.