fbpx

Епилепсия - симптоми и рискови фактори

28 / 08 / 2020
Написана от

Епилепсията е неврологично разстройство на централната нервна система.

При това заболяване се наблюдава нарушение на електрическата активност на нервните клетки (неврони) в мозъка - нарушение, което причинява припадъци, които също така могат да проявят в резултат на мозъчно заболяване без външно въздействие. При някои хора има тенденция за проява на заболяването само при излагане на фактори на околната среда, които не биха причинили гърчове при здрави хора.

При около 4% до 7% от пациентите с това заболяване, проявите на заболяването възникват след излагане на определен външен фактор и се наричат ​​рефлекторни припадъци.

Непровокирани припадъци са друг вид, при който състоянието се случва без външен провокатор.

Има случаи, когато друго медицинско състояние причинява гърчове, без човекът да има предишен мозъчен проблем. Тоест, излагането на един и същ фактор може да причини загуба на съзнание при всеки здрав човек, научи МедКонсулт.бг. Например: рязко понижаване или повишаване на нивата на кръвната захар (съответно хипогликемия или хипергликемия), намаление или рязко повишаване на нивата на кръвната сол (съответно хипотермия или хипертермия). Други примери: инфекциозни заболявания, засягащи мозъка (напр. Енцефалит) или заболявания, засягащи менингите (например менингит ), отравяне, нараняване на главата, липса на снабдяване с кислород поради инсулт или сърдечна недостатъчност. В такива случаи припадъкът се определя като провокиран, т.е. външен фактор е провокацията, която го е причинила.

Епилепсията е заболяване, при което има тенденция за повтарящи се пристъпи без външна причина. Възможна ли е повторната поява на епилепсия, разберете повече в статията на MedConsult.bg

Човек се определя като епилептик, когато възникне едно от следните състояния:

  • Той изпитва два пристъпа без външен фактор (незадействан) повече от 24 часа;
  • Когато след първи припадък, според направен ЕЕГ тест, рискът от появата на втори е над 60%;
  • След първия припадък - ако е диагностициран епилептичен синдром;
  • След два пристъпа, чийто тригер е външен (рефлексна епилепсия).

izsledwane

От какво се причинява заболяването

Заболяването също може да бъде класифицирана според причините за нейното появяване. При около половината от пациентите причината за заболяването не е известна. В другата половина има различни причини за болестта

  • Генетичен фактор - установено е, че има гени, чиито дефект може да причини епилепсия. Счита се, че има стотици други гени, които все още не са идентифицирани и които са отговорни за болестта. В случаите, когато има няколко членове на семейството, страдащи от болестта, причината вероятно е генетична, дори ако гена, отговорен за болестта, не е идентифициран;
  • Структурен фактор - увреждането на структурата на мозъка може да причини епилепсия. Структурните повреди могат да бъдат причинени например в резултат на доброкачествен или злокачествен тумор, нараняване на главата или инсулт. При възрастните хора инсулт е основната причина за епилепсията;
  • Инфекциозен фактор - инфекциите на мозъка, причинени от вируси, бактерии или гъбички, могат да причинят епилепсия. Вътрематочната инфекция по време на развитието на плода също може да доведе до развитие на епилепсия при новороденото;
  • Метаболитен фактор - метаболитните състояния и заболявания също могат да причинят заболяването;
  • Възпалителен фактор - рядко възпалителните заболявания, засягащи мозъка, могат да причинят епилепсия.

Какви са рисковите фактори

  • възраст - въпреки, че припадъците могат да се появят на всяка възраст, най-високата им честота е в детството и след 60-годишна възраст;
  • фамилна анамнеза;
  • травми на главата;
  • инсулт и други заболявания на кръвоносните съдове в мозъка;
  • деменция;
  • мозъчни инфекции.

Какви са симптомите

Припадъците са основният симптом на епилепсията, а от своя страна те се разделят на видове. Така например конвулсиите могат да се проявят чрез зяпване или мигане за няколко секунди при многократни движения на крайниците, които в някои случаи са придружени от загуба на съзнание, ненормално поведение или необичайни усещания.

Както споменахме, заболяването се причинява от необичайни електрически изблици на нервни клетки в мозъка. Характерът на пристъпите зависи от зоната на мозъка, където е нарушена електрическата активност. Пациентът с епилепсия обикновено изпитва един и същ тип при всеки пристъп, но има пациенти, които изпитват различни видове.

Конвулсиите обикновено се класифицират като фокални или общи - според източника, където започва анормалната електрическа активност, информира MedConsult.bg.

Фокалните, частични пристъпи са резултат от необичайна електрическа активност, възникваща в една област на мозъка.

Генерализираните припадъци са резултат от необичайна електрическа активност, която започва в целия мозък наведнъж.

Досегашният преглед показва, че епилепсията може да бъде класифицирана според вида на пристъпите, които я придружават:

  • генерализирана епилепсия;
  • фокална епилепсия;
  • обща епилепсия - ако и двата вида се проявяват при едно и също лице.

 pripaduk

Има случаи, при които видът на пристъпите е неизвестен и тогава заболяването не може да бъде класифицирано в една от трите групи.

Фокалните конвулсии се делят на конвулсии без промяна в състоянието на съзнанието и конвулсии, които са придружени от промяна в състоянието на съзнанието.

Фокалните гърчове без промяна в състоянието на съзнанието по-рано са се наричали прости частични припадъци. Тези събития не са придружени от загуба на съзнание. Конвулсиите могат да се проявят по различни начини, в зависимост от зоната на мозъка, където възниква електрическата повреда. Така например епилептичен пристъп, чийто фокус е в областта на мозъка, която контролира движението на един от крайниците, ще се прояви в тремор и скокове на същия крайник. Ако фокусът е в областта на мозъка, отговорна за зрението, резултатът може да бъде визуални халюцинации, отблясъци или промяна в начина, по който се възприемат различни обекти при гледането им. Пациент, който е във фокален припадък без промяна в състоянието на съзнанието, е възможно да изпълни инструкции и да запомни събитията, които са се случили по време на пристъпа.

Фокалните припадъци, които са придружени от промяна в състоянието на съзнанието, преди са се наричали сложни частични припадъци. Понякога по време на пристъпите човекът се взира в една точка и не реагира на околната среда.

Генерализираните пристъпи се делят на моторни (двигателни) и немоторни (недвигателни).

Моторните припадъци се класифицират според вида на движенията, които съществуват в тях:

  • Гранд мал - проявява се с внезапна загуба на съзнание, придружена от първия етап на скованост на тялото и след това силен тремор по цялото тяло. Понякога пристъпът е придружен от загуба на контрол върху сфинктерите (обикновено това е инконтиненция на урината, а понякога и фекална инконтиненция), пяна, излизаща от устата и захапване на езика. Периодът след пристъпите обикновено се характеризира със сънливост, но може да се прояви и в объркване, неспокойствие до степен на тежко насилие и дори психоза. В повечето случаи пациентът не помни какво се е случило през това време;
  • Тонична атака - при нея мускулите на тялото стават сковани, което може да причини падане;
  • Клонична атака - повтарящи се бързи движения, обикновено на лицето, шията и ръцете;
  • Атоничен припадък (наричан по-рано Drop Attacks) се проявява с пълно и внезапно отпускане на мускулите. Загубата на мускулен тонус кара пациента да се срине веднага и да падне;
  • Миоклоничният припадък най-често се проявява с рязко, кратко, бързо движение на един от крайниците. Трябва да се отбележи, че дори здравите хора, понякога имат миоклонични движения, които обикновено се появяват преди лягане или близо до събуждане.

Недвигателни пристъпи са кратки събития (с продължителност от 10 до 30 секунди) и понякога се появяват в клъстери. Атаката се проявява с гледане в една точка и често е придружена от леки движения, като мигане или облизване на устните. По време на подобна атака пациентът губи представа за реалността, не се подчинява на дадените му инструкции и след атаката не помни какво се е случило с него.

Психогенен неепилептичен припадък се причинява от различни психични състояния. Тези събития могат да се появят при хора, които обикновено не страдат от епилепсия, но и при пациенти, страдащи от заболяването.

Лечебен лек за главоболие.

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.