Менингитът е инфекциозно заболяване, което обикновено се причинява от бактерии, вируси или други микроорганизми. Това всъщност е възпаление на защитните мембрани, покриващи мозъка и гръбначния мозък.
Поради какви причини възниква възпалителния процес
Менингитът обикновено се причинява от инфекции, предизвикани от различни микроорганизми. Причината най-често са вируси, бактерии, гъбички или протозои. Инфекцията обаче може да се развие и в резултат на нараняване на главата или като усложнение на друго заболяване. В някои случаи може да има и неинфекциозен произход (например поради някои лекарства).
Бактериален менингит
Въпреки че малко хора знаят това, бактериите, отговорни за развитието на заболяването, са често срещани при някои хора, например в носоглътката и по никакъв начин не им вредят. Те обаче могат да станат превозвачи. Видовете бактерии, които са отговорни за развитието на бактериален менингит, могат да варират в зависимост от възрастовата група на заразените пациенти. При новородените често са стрептококи от група В или листерия. Възрастни хора често се сблъскват с пневмококи или менингококовите типове А, В, С, Y и W.
Сред най-известните бактериални агенти е бактерията Neisseria meningitidis (менингокок), която заразява само хората. Предаването става чрез капкова инфекция (кихане, целуване или дори споделена храна) и причинява сериозни епидемии. Най-застрашени са хората, които са изложени на постоянно физическо натоварване, стрес или страдащи от други заболявани, както и такива с отслабен имунитет. Когато менингококът навлезе в мозъка, той може да причини менингококов менингит, които ако попадне в кръвта причинява сепсис. Той обаче е отговорен и за пневмония, бронхит и други инфекции, споделя МедКонсулт.бг.
Менингит, причинен от вируси
Вирусният менингит обикновено има по-лек ход от бактериалния. Причинява се от различни видове вируси, които включват например ентеровируси, херпес симплекс вирус тип 1 или 2, вирус на варицела зостер, вирус на заушка или също ХИВ.
Гъбичен менингит
Той се среща много рядко при хора с нормално функционираща имунна система, но понякога може да възникне при употреба на лекарства. Можем да го открием например при пациенти, заразени с вируса на ХИВ, при които имунитетът значително намалява поради заболяването.
Паразитен менингит
Ако лекарите потвърдят, че еозинофилите преобладават в цереброспиналната течност, менингитът вероятно се причинява от паразити. Това са най-често различни видове нематоди, но заболяването може да бъде причинено и от болести, предизвикани от токсокароза или цистицеркоза.
Неинфекциозни причини за менингит
Болестта може да бъде причинена и от редица неинфекциозни причини, като разпространение на рак в менингите, други възпалителни заболявания, системен лупус еритематозус или действието на някои лекарства.
Какви са проявите на болестта
Симптомите се развиват с много бързи темпове и могат да варират значително, а това е причината бактериалният менингит да е състояние, което изисква предприемането на спешни мерки. При пациенти в напреднала възраст това са главно:
- тежки дългосрочни главоболия;
- схванат врат;
- болки в мускулите и ставите;
- внезапна треска;
- повръщане;
- объркване;
- нарушения на съзнанието;
- фотофобия - неспособност към светлина;
- фонофобия - неспособност към силни звуци.
Ако инфекциозното заболяване е причинено от бактерията Neisseria meningitidis, симптомите могат да включват и точковиден кръвоизлив. По тялото на пациента се появяват голям брой малки, неправилни лилави или червени петна (петехии). Най-засегнати са торсът, долните крайници, лигавиците, конюнктивата и дланите. Петната обикновено не изчезват дори при натискане на място с пръст.
Сепсис
Инфекцията може да причини и сепсис, популярно наричан отравяне на кръвта. Това е системен възпалителен отговор (SIRS) на наличието на инфекция, която е много тежка. В този случай бактерията попада в кръвта и се разпространява в тялото. Постепенно започват да отказват важни органи като бъбреците, черния дроб и след това сърцето. Сепсисът е фатален за до една четвърт от засегнатите.
Други усложнения
В ранните стадии възпалението на менингите може да бъде съпътствано и от други проблеми, които изискват специфично лечение и обикновено показват, че заболяването е много сериозно. В допълнение към сепсиса, това може да бъде:
- намаляване на кръвното налягане;
- ускорено дишане;
- ускорена сърдечна честота;
- висока температура;
- ненормално ниска температура.
При менингококови заболявания понякога се среща и гангрена на крайниците и инфекцията може също да причини надбъбречно кървене, подуване на мозъка и херния, което представлява мозъчен пролапс на основата на черепа. Възпалението на мозъчните обвивки също причинява увреждане на черепните нерви, което може да се прояви като зрителни и слухови увреждания. Загубата на слуха и зрението често продължават след лечението на инфекциозното заболяване.
Диагностичен процес
Ако лекар подозира появата на менингит, той първо ще извърши основен преглед и ще провери дали пациентът няма обрив по тялото си. Възпалението може да бъде потвърдени от лекарите главно чрез лумбална пункция. Това е преглед, по време на който се взема проба от цереброспинална течност от гръбначния канал на пациента със специална игла. След това пробата се изследва в лаборатория за наличие на микроорганизми.
От какво се състои лечението
Нелекуваното заболяване може да бъде животозастрашаващо. Поради това на пациентите се дават широкоспектърни антибиотици, възможно най-скоро след поставяне на диагнозата. Антивирусните средства се използват при вирусна инфекция, информира MedConsult.bg.
Допълнителна терапия с кортикостероиди също се препоръчва, за да се предотвратят усложнения от обширно възпаление. Вирусният менингит обикновено изисква само поддържащо лечение, прилагат се антивирусни средства, а почивката е много важна. Туберкулозният менингит, от друга страна, трябва в повечето случаи да се лекува с антитуберкулотици повече от една година.
Как се проявява менингитът при децата
Тъй като имунният механизъм на децата все още не е достатъчно развит, заболяването често ги заплашва. Симптомите обаче са склонни да се различават от тези при възрастните. Заболяването може да се прояви например в раздразнителност, безпокойство, отказ от хранене, промени в съня, липса на апетит, повръщане, затруднено дишане, бледност на крайниците или необичаен цвят на кожата. При кърмачетата, понякога поради повишено вътречерепно налягане, фонтанелата също се повишава.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
