Неврологичното разстройство се определя като разстройство на централната нервна система (мозък, мозъчен ствол, малкия мозък и гръбначен мозък) и включва също заболявания на периферната нервна система и мускулите.
Такива нарушенията са болестта на Алцхаймер, множествената склероза, болестта на Паркинсон, синдромът на Гилен-Баре и периферната невропатия.
Неврологичните нарушения могат да бъдат разделени според техните причини:
- автоимунни заболявания на нервната система - заболявания, при които увреждането на нервната система или на мускулите се причинява от възпалителен механизъм, при който имунната система атакува различни области на тялото;
- двигателни нарушения - заболявания, при които нараняването е в системата за контрол, която отговаря за движенията на тялото и крайниците. Тези нарушения могат да се проявят чрез тремор, скованост, неволни движения и нарушения в ходенето;
- епилепсия - болести, при които внезапният електрически срив в мозъка причинява гърчове, объркване и загуба на съзнание;
- мозъчно-съдови заболявания - заболявания, които причиняват увреждане на кръвоносните съдове и последващи мозъчни събития;
- нервно-мускулни нарушения- заболявания, които засягат периферната нервна система, мускулите и връзката между тях. Те включват метаболитни, възпалителни и дегенеративни заболявания;
- неврологични поведенчески разстройства - тази група включва когнитивни и психични разстройства (включително разстройства с дефицит на вниманието, разстройства на паметта, нарушения на пространственото възприятие);
- главоболие - първично главоболие, което не е симптом на друго заболяване (например - мигрена ) или вторично главоболие като симптом на друг проблем.
Множествена склероза
Едно от най-често диагностицирани заболявания на нервната система в световен мащаб е множествената склероза, информира MedConsult.bg.
Това е възпалително заболяване, което засяга миелиновия слой (мастна обвивка, която изолира нервните клетки и допринася за нервната проводимост между тях) и следователно нарушава предаването на информация между мозъка и гръбначния мозък и телесните системи. Проявите на нарушена нервна проводимост могат да бъдат:
- слабост на крайниците;
- замъглено зрение;
- умора;
- проблеми с равновесието и др.
Понастоящем няма лечение за множествената склероза, но има много лекарства, които променят хода на заболяването и подобряват качеството на живот и функцията на пациентите. Рехабилитацията е част от цялостното лечение на заболяването, като целта й е да насърчи пациента да бъде възможно най-независим и да подобри качеството му на живот.
Синдром на Гилен-Баре
Този синдром е рядко паралитично заболяване, което се появява, когато имунната система на организма атакува периферната нервна система.
Болестта може да бъде сериозна и дори животозастрашаваща. Първите симптоми са изтръпване на краката, което прогресира към прасците и нагоре по тялото, мускулна слабост, която се разпространява бързо, затруднено дишане в легнало положение, нестабилно ходене и затруднено изкачване на стълби.
Причината за заболяването не е напълно изяснена, но е установено, че обикновено започва няколко дни до седмици след различни инфекции, а понякога дори след лимфом от типа на Ходжкин.
Около 20% от хората със синдрома остават с физически проблеми (мускулна слабост и невъзможност да се движат без използване на инвалидна количка, болка, нарушения на равновесието и други). На тези пациенти се препоръчва да продължат рехабилитационното лечение, което е персонализирано в зависимост от вида на останалите наранявания и състоянието на пациента.
Болестта на Паркинсон
Болестта на Паркинсон принадлежи към групата на двигателните нарушения. Това е заболяване с прогресивен характер, което е резултат от увреждане на клетките, които произвеждат допамин в основните ядра на мозъка. Сред проявите на заболяването са:
- тремор;
- скованост на мускулите;
- забавяне на движенията;
- нестабилност;
- неясна реч;
- затруднено преглъщане.
Пациентите с Паркинсон също съобщават за когнитивния спад с течение на времето, както и за депресия и тревожност, разбра МедКонсулт.бг.
Лечението на Паркинсон е преди всичко фармакологично, като се използват лекарства, които снабдяват мозъка с допамин. Тъй като обаче болестта представлява много предизвикателства за пациентите, е необходимо многопрофесионално лечение. Специалистите по неврологична рехабилитация могат да предложат терапевтична намеса, за да подпомогнат ежедневното функциониране.
Периферна невропатия
Периферната невропатия се развива, когато нервната система в крайниците е повредена. Симптомите зависят от засегнатите нерви и могат да включват изтръпване на ръцете или краката, болка, усещане за парене, загуба на равновесие и мускулна слабост.
Най-честата причина за периферна невропатия е диабетът. Други фактори могат да бъдат:
- травматично увреждане на нервите;
- вирусна инфекция;
- излагане на токсични вещества;
- прекомерно пиене на алкохол;
- страничен ефект на някои лекарства.
Лечението на периферната невропатия зависи от симптомите и основната причина за нейното начало. Може да се използват лекарства, предназначени за болки, но в някои случаи е необходима физическа терапия.
Болестта на Алцхаймер
Болестта на Алцхаймер е дегенеративно заболяване на мозъка, което постепенно се влошава и е най-честата причина за деменция. Болестта се проявява в намаляване на когнитивните способности с акцент върху паметта. С напредването на заболяването се нарушават и други способности, включително способността за хранене, двигателните умения, говорните способности и ориентацията.
Докато конкретната причина за болестта на Алцхаймер е неизвестна, има редица фактори, които увеличават риска от развитието й:
- възраст;
- фамилна анамнеза на заболяването;
- предишни сериозни наранявания на главата;
- нездравословен начин на живот;
- състояния, които засягат здравето на сърцето и мозъка.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
