fbpx

Енцефалитът на Расмусен причинява трайно увреждане на мозъка

14 / 04 / 2021
Написана от

Енцефалитът на Расмусен е сравнително рядко заболяване. Това е хронично възпаление на мозъка, при което мозъчната тъкан е атакувана от Т-лимфоцити, вид бели кръвни клетки. Засегнато е само едно полукълбо, където възпалението причинява значително увреждане на мозъчните клетки и трайна атрофия.

Характерно за това сериозно неврологично заболяване е, че обикновено се среща при деца под 15-годишна възраст.

Какви са причините за енцефалита на Расмусен

Въпреки че точната причина за развитието на енцефалита на Расмусен не е напълно известна, хистологичното изследване на отделни пациенти е показало, че има увеличение на броя на Т-лимфоцитите в мозъка им. Това от своя страна води до възпалителни промени, които са свързани с редица характерни симптоми. Смята се, че заболяването има автоимунен произход.

Етапи на заболяването

Лекарите правят разлика между два основни етапа на енцефалита на Расмусен, а именно остър и хроничен. Първият от тях продължава около 4 до 8 месеца, като през това време възпалението е активно и симптомите постепенно се влошават. Във втората фаза, известна още като остатъчна, възпалението е неактивно и пациентите могат да изпитат всички или някои от симптомите.

В допълнение към острата и хроничната фаза, в някои случаи може да се развие и така наречения продромален стадий, който предхожда двете характерни фази, продължава няколко месеца и по същество обявява началото на заболяването.

Симптоми на енцефалит на Расмусен

По отношение на характерните симптоми на енцефалита на Расмусен, това неврологично разстройство обикновено причинява мускулна слабост или парализа на мускулите от едната страна на тялото (хемипареза). Типични са и когнитивните проблеми (затруднения в ученето, проблеми с паметта и говора) и загуба на зрение, ограничени до едната страна на зрителното поле (хемианопсия), научи MedConsult.bg.

Енцефалитът на Расмусен също се характеризира с частична непрекъсната епилепсия. Проявяват се многократно тежки епилептични припадъци, които са много трудни за контролиране с лекарства. Въпреки че много от пациентите изпитват облекчение на симптомите по време на хроничната фаза, мозъчното увреждане за съжаление продължава и причинява последици за цял живот, включително деменция.

Типични прояви на енцефалит на Расмусен са:

  • мускулна слабост или парализа;
  • нарушения на чувствителността;
  • нарушения на зрението;
  • припадъци;
  • когнитивни нарушения.

Симптомите варират в зависимост от това колко сериозно е увреден мозъкът. В дългосрочен план могат да настъпят повтарящите се епилептични припадъци, парализа и когнитивни проблеми.

Методи за откриване на болестта 

В допълнение към физикалния преглед, ЕЕГ и ЯМР също се използват за разкриване на правилната диагноза. Докато електроенцефалографията може да покаже елементи на епилепсия и забавяне на мозъчната активност в определено полукълбо, ядрено-магнитен резонанс може да наблюдава свиването на полукълбото, но също така и признаци на възпаление и белези на тъканта. В някои случаи невролог също ще препоръча мозъчна биопсия, разбра МедКонсулт.бг.

Лечение на енцефалит на Расмусен

Когато болестта е в остра фаза, лечението се фокусира главно върху овладяването на възпалението. Например за тази цел се използват стероиди, които се прилагат в по-високи дози за краткосрочна употреба и, обратно, в по-ниски дози за продължителна употреба.

По-специално, на пациенти в напреднала възраст може също да се прилага интравенозен имуноглобулин, а в някои случаи лечението включва и плазмафереза ​​или такролимус. Нито един от тези методи обаче обикновено не може да предотврати трайните последици от енцефалита на Расмусен.

По време на хроничната фаза лекарите се фокусират основно върху облекчаването на придружаващите симптоми. Пациентите понякога получават антиепилептични лекарства за контрол на гърчовете, но често са неефективни. Друг метод за лечение на енцефалита на Расмусен е операцията, която се нарича хемисферектомия. Това включва премахване на засегнатото полукълбо или отделянето му от здрава тъкан, което помага да се намали честотата на гърчовете.

В някои случаи здравото полукълбо след операцията може да поеме избрани функции на засегнатата част на мозъка, особено при по-малки деца, чийто мозък все още не е напълно развит. След това празното полукълбо се пълни с цереброспинална течност. В други случаи обаче хемисферектомията води до допълнително отслабване на пациента и може да има неприятни последици. В същото време тази операция не е много подходяща за лявото полукълбо, което съдържа центрове, които контролират речта.