Синдромът на дефицит на внимание и хиперактивност е наследствено неврологично заболяване. Според преобладаващия компонент може да се раздели на разстройство от хиперкинетично-импулсивен тип, разстройство с дефицит на вниманието и накрая комбиниран тип.
Заболяването се диагностицира предимно при децата и се проявява с невнимание, неспособност за съсредоточаване върху съществените възприятия или импулсивност. Понякога специалистите наричат хиперактивността прекалено натрапчива нужда от движение, често неразумна, която човек не може да потисне или контролира.
Въпреки че видимите симптоми могат да намалят с увеличаване на възрастта, при възрастните разстройството започва да се проявява по различен начин. Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивността обикновено се появява в по-млада училищна възраст. Някои хора се научават да контролират поведението си с течение на времето, докато други могат да продължат в по-голяма или по-малка степен до зряла възраст.
Честотата е описана сред 3-5 % от децата в училищна възраст, като момчетата биват засегнати по-често, информира MedConsult.bg.
Симптоми на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност
Синдромът на дефицит на внимание и хиперактивност се проявява най-често при деца чрез разсеяност, нетърпение, постоянно движение и импулсивност. Детето не прави неща, които не смята за забавление и чувства неизчерпаема енергия. В училище често бива порицавано, че например се люлеене на стол. Важно е обаче да се осъзнае, че вътрешното безпокойство - и по този начин нарушение на концентрацията - се увеличава при липса на движение. Движението е релаксиращ и всъщност успокояващ момент за тези деца.
При възрастните хора синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивността може да се прояви чрез:
- вътрешно безпокойство;
- невнимание;
- невъзможност за справяне с графици и срокове;
- забрава;
- емоционална лабилност;
- бързи промени в настроението.
Възрастните и юношите със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивността също са по-склонни към злоупотреба с вещества.
AHDH не означава по-ниска интелигентност. Проблемът е причинен от аномалии в централната нервна система, а не от нисък коефициент на интелигентност. С възрастта хиперактивните прояви често отшумяват, но проблемите с невниманието и импулсивното поведение все още продължават.
Как протича лечението на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност
Лечението на изисква цялостен подход. Синдрома може да бъде облекчен чрез задаване на правилния режим. За децата се състои главно в коригиране на дневния график и образователните и преподавателски методи. Необходимо е търпение и толерантност, спазване на препоръките на специалистите, за децата е важно възрастните да им помагат и в същото време да предоставят достатъчно „свобода“ за мечтание, движение и понякога необичайни хобита.
При възрастните хора доказан метод е да се коригира работната среда, за да се премахнат стимулите, водещи до невнимание. Това ще помогне за приспособяване на жизнената и работната среда и системните навици, а релаксацията и корекцията на начина на живот също са важни. Помощта на експерт - психотерапевт - е много ефективна. Професионалната терапия (особено така наречената когнитивно-поведенческа) също се е доказала като полезна при лечението, което ще помогне да се създадат правилните навици.
В някои случаи се препоръчва използването на медикаменти, но само след внимателна консултация с психиатър. Лекарствата регулират активността на веществата в мозъка, които са важни за поддържане на концентрацията, споделя МедКонсулт.бг.
Допълнителна терапия
- билки - продуктите, които могат да имат благоприятен ефект включват екстракти от корен женшен и листа от гинко билоба. В същото време имат добър ефект върху паметта. Способността за учене и концентрация се поддържа от лецитин;
- хомеопатия:
- Rhus toxicodendron 15CH при възбуда, влошаваща се вечер или по време на сън;
- Argentum nitricum 15CH при безпокойство и тревожност;
- Lachesis mutus 15 CH за дете, което говори постоянно. Хомеопатичното лекарство намалява напрежението и привлича вниманието.
Как да си помогнете
Синдромът на дефицит на внимание и хиперактивност е неврологично разстройство, което по никакъв начин не означава намален интелект. Пациентът трябва да бъде подкрепен и уверен, че не носи отговорност за заболяването си. Опитайте се да разберете съществена информация за болестта. Използвайте всички помощни средства, които ще ви помогнат да сортирате стимулите и да запазите реда. Не забравяйте, че почивката също е от съществено значение, при лечението на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивността.
Диагностика на синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност
Има тестове, които помагат да се определи предварително дали лицето страда от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. Добре е да се започне с посещение при психолог. Той ще попита за проблеми и симптоми, за детството, успехите в училище, за развитието на проблемите и как те влияят върху ежедневието на детето. Диагнозата на деца и възрастни се поставя от психиатър. Прегледът от невролог или педиатър също може да помогне за диагностицирането.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
