Болестта на Паркинсон е описана за първи път в началото на 19 век от английски лекар, д-р Джеймс Паркинсон. Тя възниква в резултат на загуба на нервни клетки, отговорни за производството на допамин - химикал, използван за предаване на съобщения между нервните клетки в мозъка и от мозъка към мускулите. Загубата на нервни клетки води до намаляване на количеството на допамина и съответно появата на симптоми, характерни за болестта на Паркинсон.
На каква възраст най-често се развива болестта на Паркинсон
Двигателните признаци на болестта на Паркинсон се проявяват средно на възраст между 55-65 години, като около 10% от пациентите са диагностицирани на възраст под 50 години и по-малко от 5% развиват симптомите на възраст под 40 години. Заболяването може да се появи и в по-напреднал етап от живота на човек и всъщност честотата му нараства с възрастта. Освен това е малко по-често при мъжкия пол.
Какви симптоми могат да се развият поради болестта на Паркинсон
Днес диагнозата на заболяването зависи главно от появата на двигателни признаци, които включват:
- тремор в покой;
- забавяне на реакциите и мисленето;
- скованост на мускулите (което класически започва асиметрично, от едната страна на тялото).
Въпреки че диагнозата се поставя според двигателните симптоми, сега е известно, че дегенеративният процес в мозъка започва много години (10-30 години) преди началото на разстройството на движението. В резултат на това могат да се появят допълнителни симптоми, които да притесняват пациента още по-рано:
- нарушения на съня;
- загуба на обоняние;
- запек;
- сексуална дисфункция;
- нарушения на уринирането;
- болка особено в рамото, гърба или единия крак;
- промени в настроението с тенденция към тревожност и депресия;
- трудности при планиране и инициатива.
Много пациенти са по-ограничени от немоторните прояви на заболяването, които влошават качеството на живот.
Какви са методите на лечение
Понастоящем няма лекарство, което да е в състояние да излекува болестта на Паркинсон, да регенерира увредените мозъчни клетки или да забави дегенеративния процес, но множество изследователски ресурси са насочени в посока на намиране на такова лекарство.
В същото време болестта на Паркинсон се различава рязко от другите дегенеративни заболявания на мозъка в терапевтичен контекст и днес има голям арсенал от медикаменти, които облекчават симптомите и могат да премахнат много от симптомите в ранните стадии или да намалят проявите им в по-късните етапи.
Лечението на заболяването се извършва главно с лекарства, които повишават допамина в мозъка, заедно с мултидисциплинарно лечение, което включва поддържаща подкрепа за различните нужди на пациента, включително психическа и социална помощ, физиотерапия, трудова терапия, логопедия и други. Това мултидисциплинарно лечение, заедно с постигането на фармакологичен баланс, позволява облекчаване на симптомите, споделя МедКонсулт.бг.
В напреднал стадий на болестта на Паркинсон при някои пациенти може да бъде предложено усъвършенствано лечение чрез операция за дълбока мозъчна стимулация или чрез непрекъснати инфузионни помпи.
През последните десетилетия има голям напредък в лечението на напредналите стадии на заболяването, както в разработването на операции за дълбока стимулация на мозъка с електроди, така и в надграждането на методите за непрекъснато приложение на лекарства.
Лечението на болестта на Паркинсон е съобразено с всеки пациент и дори с всяко семейство поотделно. Засегнатия човек, заедно с невролог ще изберат най-подходящата стратегия за лечение, информира MedConsult.bg.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
