Болестта на Паркинсон е втората най-често срещана дегенеративна болест на мозъка след Алцхаймер с честота от 100-300 пациенти на 100 000 души. Въпреки че най-познатият признак е типичният тремор, има симптоми, които се развиват в много по-ранни стадии на заболяването и могат да предизвикат подозрение.
Основната патология на заболяването е натрупването на протеин, наречен алфа-синуклеин, който причинява смъртта на клетките, произвеждащи допамин. В резултат на това възниква мозъчно увреждане, което може да се прояви в двигателни, както и в много немоторни симптоми. Въпреки индустриалните изследвания по темата, причината за болестта на Паркинсон не е напълно известна. Средната възраст за появата на симптомите е 60 години и всъщност рискът нараства с възрастта. Наред с това има различни генетични фактори, но при повечето пациенти няма генетична мутация, която да обяснява развитието на заболяването. Важно е да се отбележи, че опасността от развитие е по-висок сред хора с роднина от първа степен, който вече е засегнат.
Съществуват и фактори на околната среда, за които е установено, че са свързани с развитието на болестта на Паркинсон, като излагане на различни токсини. От друга страна, има фактори, за които е установено, че предпазват до известна степен (консумация на кафе и упражнения).
Кои признаци биха предизвикали съмнение за развитие на болестта на Паркинсон
Сега знаем, че болестта на Паркинсон се развива в продължение на много години, понякога дори десетилетие или повече преди появата на двигателните признаци, които водят до диагнозата. За съжаление, обаче това не са ясни признаци на заболяването. Симптомите, които могат да се развият в ранните етапи, включват:
- намалено обоняние;
- запек;
- развитие на уникално нарушение на съня (REM разстройство на съня).
Въпреки че вече не е ясно защо тези признаци са първите, които се появяват, хипотезите са насочени към факта, че първите области, където се развива патологията, са тези, свързани с обонятелния нерв. Очевидно алфа-синуклеиновият протеин също се натрупва в храносмилателния тракт. Въпреки това все още няма биологични маркери, които да позволяват да се диагностицират пациенти в риск от болестта на Паркинсон, както и тези, които са в много ранен стадий на заболяването.
Кои всъщност са основните симптоми на болестта на Паркинсон
В по-напреднали стадии могат да се развият двигателни прояви, като:
- скованост;
- забавяне на движението;
- нарушения в равновесието;
- тремор.
В същото време се развиват немоторни симптоми, като:
- умора;
- когнитивни нарушения;
- разстройства на настроението и др.
С течение на годините пациентите имат проблеми при запазването на равновесие; развиват разстройство на походката, а психичните проблеми могат да станат по-изявени. В същото време в резултат на медикаментозното лечение е възможно да се появят странични ефекти, изразени в неволеви движения и др.
Защо е важно болестта на Паркинсон да се диагностицира и лекува на ранен етап
Въпреки че днес има много проучвания, които се опитват да открият причината за заболяването и дори правят опити за ранното му диагностициране, понастоящем диагнозата се поставя само в по-напреднали етапи, когато двигателното увреждане вече е настъпило. Важно е обаче да запомните, че това е прогресиращо заболяване, което се влошава с течение на времето и затова започването на лечението възможно най-рано прави възможно забавянето на прогресията на болестта на Паркинсон. Непрекъснато се провеждат изследвания, свързани с разработването на усъвършенствани терапии, които ще помогнат за промяна на хода на заболяването и дори за излекуването му, преди мозъчните промени да станат необратими.
Рутинните упражнения също са изключително важни за забавяне на хода на заболяването, споделя МедКонсулт.бг.
Как се извършва диагностичният процес
Диагнозата на болестта на Паркинсон е преди всичко клинична, въз основа на анамнезата и неврологичния преглед. Успоредно с това се извършва и визуализация на мозъка, за да се изключат други състояния, които могат да доведат до подобни симптоми. Освен това обикновено се извършва мозъчно картографиране на допаминергичната система, което може да помогне за потвърждаване на диагнозата.
В ранните етапи преди развитието на двигателни симптоми, високорисковите пациенти могат да бъдат локализирани и наблюдавани често.
Какви са начините за лечение
Лечението на Паркинсон е разделено на две основни групи:
- лечение с лекарства;
Има няколко групи лекарства, които помагат пациентите да се справят със симптомите на заболяването и забавят прогресията му, включително медикаменти, които инхибират разграждането на допамин и такива, които осигуряват заместване на допамин.
- хирургично лечение.
Има усъвършенствани методи за имплантиране на пейсмейкър, които също помагат за облекчаване на двигателните симптоми.
Както бе споменато, изпълнението на рутинни упражнения има огромно значение. Всъщност спортната активност е единственото лечение, за което е доказано, че помага да се забави прогресията на болестта на Паркинсон. Част от лечението са физиотерапията и трудовата терапия за подобряване на стабилността, походката, функцията и фините двигателни умения, разбра MedConsult.bg.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
