Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) е често срещано невроразвитие, характеризиращо се с липса на концентрация, импулсивност и хиперактивност - всеки поотделно или комбинация от трите. Водещата теория, която обяснява мозъчните промени при ADHD, е намаляване на функцията на два невротрансмитери и химикали на невротрансмитерите, които играят жизненоважна роля в мисленето и вниманието: допамин и норепинефрин. Подсилването на тази теория може да се намери във факта, че стимулиращите лекарства, които повишават стойностите на допамин и норепинефрин в мозъка, са много ефективни при лечението на синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Около 5%-10% от подрастващите на възраст 6-12 години и около 5% от възрастното население страдат от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. Значителна част от децата (около 80%) продължават да страдат от разстройството и в зряла възраст.
По какви начини се проявява синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност
Характерните симптоми са както споменатите липса на концентрация, импулсивност и хиперактивност, но и затруднено поддържане на фокус, организация и ред, скитащи мисли, отлагане, непостоянство при извършване на действие / задача, разсейване, трудности в ежедневното поведение и планиране и графици за срещи.
Хиперактивността се проявява например в ярост, затруднено седене повече от няколко минути на едно място и необходимост от постоянно усещане на предмети, научи МедКонсулт.бг.
Импулсивността се изразява в решения и прибързани действия, които се извършват, без да се обмислят и да се вземат предвид дългосрочните резултати, желание за незабавно възнаграждение и неотлагане на удовлетворението.
Тези симптоми се появяват в детска възраст с различна интензивност и дози и могат да продължат в зряла възраст. По този начин те могат да предизвикат дисфункция в различни области (например на работното място и в отношенията), да причинят дистрес и да повлияят неблагоприятно на непосредствената среда, споделя MedConsult.bg.
Възможни причини за появата на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност
- генетика - сега е известно, че роднините от първа степен, като братя и сестри и деца на хора със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, имат девет пъти по-висок риск от развитие на разстройството от общата популация;
- употреба на тютюневи изделия, наркотици и алкохолни напитки от жената по време на бременността;
- токсично излагане от околната среда на майката през бременността или на лицето в детска възраст;
- мозъчно увреждане;
- ниско тегло при раждане.
Синдромът се развива по-често при мъжете. Има обаче проучвания, които показват, че няма значителна разлика между половете.
Как протича лечението
Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност може да се лекува по различни начини, включително медикаменти и когнитивно-поведенчески терапии (предназначени да укрепят пациента и да му помогнат да изгради и разработи ефективни техники и стратегии за саморегулация и управление и създаване на нови модели и навици).
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
