Болестта на Паркинсон е често срещано неврологично дегенеративно заболяване с двигателни прояви. За първи път болестта е описана през 1817 г. от Джеймс Паркинсон. Ходът на заболяването е прогресиращ, но скоростта на прогресия варира при различните пациенти. Най-често болестта на Паркинсон се развива бавно през годините с разнообразни клинични прояви. Състоянието има тенденция да бъде асиметрично, но през годините засяга и двете страни на тялото. Към днешна дата не е доказано лечение, което лекува или забавя прогресията на заболяването, но има фармакологични и нефармакологични лечения за симптомите на болестта.
Причините за болестта на Паркинсон са неизвестни. Хипотезите са, че генетични фактори, съчетани с фактори на околната среда, причини за процеси на окислително увреждане, митохондриална дисфункция, възпалителни процеси и механизми на имунната система, неправилно нагъване на протеини са свързани с развитието на заболяването.
Честотата на заболяването е 0,3% от населението на възраст над 40 години. С нарастването на възрастта честотата на болестта на Паркинсон нараства и достига 2% на 80-годишна възраст. Смята се, че в света има 7,5 милиона пациенти с Паркинсон, научи MedConsult.bg
Какви са симптомите при пациенти с Паркинсон
Има голямо разнообразие от симптоми и липса на движение. Не всички пациенти имат всички симптоми:
- тремор;
- забавени движения;
- скованост;
- нарушения при ходене;
- нестабилност и падания;
- дистония (неволно свиване на мускулите).
- дискинезия.
Други симптоми, които не са свързани с подвижността, са:
- когнитивни промени;
- халюцинации;
- депресия;
- тревожност;
- намалено обоняние;
- разстройство на говора;
- разстройство при преглъщане;
- запек;
- уринарна инконтиненция;
- постурално замайване;
- болки’
- нарушения на съня.
При кого се среща по-често заболяването?
Честотата на заболяването е ниска сред хората, които пият кафе, и сред пушачите, научи medconsult.bg.
Високо разпространение сред хората, изложени на инсектициди.
Висока честота сред хора със значителни наранявания на главата в миналото.
Честотата на заболяването е висока сред хората с фамилна анамнеза за болестта на Паркинсон (2,3 пъти).
Установено е, че редица гени са свързани с развитието на болестта. Често срещаните гени включват LRRK2 и GBA, които се появяват при около 1/3 от пациентите с Паркинсон.
Най-честата диагноза на заболяването е клинична диагноза, използваща комбинация от симптоми, постепенно прогресиране на заболяването и добър отговор на лекарства.
Използването на мозъчна томография и ядрено-магнитен резонанс помага да се изключат вторични причини като инфаркт.
Какво е лечението при болестта на Паркинсон
Има много нефармакологични и фармакологични лечения, които могат значително да помогнат при наличните симптоми. Към днешна дата не е открито лечение, което да е доказано, че инхибира прогресията на заболяването. За оптимално лечение на пациенти и различни симптоми е необходим екип от мултитерапевти, който включва невролог, семеен лекар, медицинска сестра, физиотерапевт, фитнес треньори и др. Понякога се налага и участието на гастроентеролози, неврохирурзи, отоларинголози.
Редовните упражнения са първокласна терапевтична препоръка за пациенти с Паркинсон на всички етапи на заболяването. Натрупват се доказателства в подкрепа на ефективността на упражненията при болестта на Паркинсон. Проучванията върху животни показват, че упражненията променят хода на заболяването.
Упражненията имат ефект както върху двигателните, така и върху немоторните симптоми. Няма ясна препоръка относно вида на упражнението, неговата продължителност, интензивност и честота. Физическата активност трябва да се поддържа според медицинското състояние на пациента и да се следи за неговата безопасност. Важно е да се предотвратят падания и наранявания по време на тренировка.
Когнитивно/поведенческо обучение – има ефект върху двигателните умения и когнитивните способности, включително има ефект върху депресия, тревожност.
Физиотерапия – подпомага извършването на ежедневни дейности от пациентите
През първите години има добър двигателен отговор към медикаментозното лечение. Съществуващите лекарства подобряват сковаността, забавянето, тремора и походката при пациентите. С годините продължителността на ефекта на лекарството намалява и има нужда от увеличаване на дозата и даване на медикамента няколко пъти на ден, което може да доведе до някои последици. По същия начин с годините нестабилността се влошава и се развива походка, която реагира по-слабо на лекарства, причинявайки падания и функционално увреждане.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
