Един от най-добрите родни неврохирурзи д-р Емануил Найднов получи международно признание за разработка за лечение на злокочествени мозъчни тумори. Това се случи на конференция на Европейската асоциация на дружествата по неврохирургия (EANS), която се проведе между 21-ви и 24-ти октомври 2018 г. в Брюксел.
Д-р Емануил Найденов е първият българин, който получи покана да води майсторски клас за допълнителна квалификация на свои колеги от различни държави по време на ежегодната конференция. Как се стига до това признание, какъв е опитът, който е споделил с неврохирурзите, разказва той пред clinica.bg. Споделяме итервюто без редакции.
Д-р Найденов, съвсем скоро представихте на европейските си колеги разработка за комплексно лечение на мултиформен глиобластом, как стигнахте до тук?
- Поканата от страна на организаторите дойде като логичен завършек на общото ни сътрудничество, което изграждаме от 2012 г. с клиники в Белгия, Германия, Швеция и Норвегия, с помощта на което успяхме да приложим и развием някои авангардни методи на лечение на мозъчните тумори. Поканата им е признание за това, че те добре разпознават качеството на клиничната и научна дейност, която ние реализираме в България.
- Що за болест е мултиформеният глиобластом? В какво се изразява разработката ви?
- Характерно за този мозъчен тумор е това, че се развива при хора в зряла, трудоспособна възраст - средно на около 55 години. Това е най-честият първичен злокачествен тумор на централната нервна система. Годишно в България средно заболяват между 3 до 5 души на 100 000 души население, което означава, че всяка година у нас тази диагноза става реалност за около 300 семейства. Заболяването е изключително агресивно. В рамките на един месец, то може да се развие от нищото. Характерна е много бързата прогресия, с тежка обща мозъчна и огнищна симптоматика, и ако остане нелекувано, в рамките на 2-3 месеца предизвиква смърт.
- Каква е симпотоматиката и какви са причините за възникването му?
- Причините за самото заболяване, както и в онкологията като цяло са все още неизвестни. Разбира се, познати са редица механизми, които при възникнало заболяване спомагат неговото развитие. Повлияването на част от тези механизми е обект и на самото лечение, като прекъсването им може да помогне за овладяване на ситуацията. Имайки предвид, че заболяването се развива толкова бързо, един от най-честите симптоми е главоболието. Разбира се, не всяко главоболие означава мозъчен тумор, но, когато то не се повлиява адекватно от провеждано симптоматично лечение, винаги следва да се има едно на ум и целенасочено да се отхвърли възможността за тази страшна диагноза, посредством съответни образни изследвания. Друг симптом, който може да се развие е отпадната неврологична симптоматика, например прогресираща слабост в ръка или в крак. Понякога може да се стигне и до епелептични припадъци. Това, което е известно до момента е, че от проявата до поставянето на диагнозата обикновенно минава един месец. Този период е същият и в България, и в световен мащаб. Не може да се говори за ранна диагностика. Когато вече е поставена диагнозата, а това става посредством прецизно магнитно-резонансно изследване, пациентът трябва да бъде насочен за комплексно лечение. Всяка отделна модалност на това лечение, взета поотделно не е достатъчна за трайно овладяване на ситуацията. Винаги трябва да има комплексен и многостранен подход, с ангажирането на различни специалисти, които да превърнат острото заболяване в хронично. Идеята в онкологията и специално при този вид тумори е не да се излекува пациента, тъй като това е невъзможно, а заболяването да остане в дълга ремисия. Последната може да бъде с различна продължителност. За съжаление при мултиформения глиобластом ремисията, изразена в средна продължитеност на живота, с прилагането на стандартно лечение е около 14 месеца. Съществуват изключения, пациенти, които живеят с години, но това определено не е правило. Интересен факт е, че класическите подходи - хирургично отстраняване, радио- и химио- терапия в последните 30 години не са допринесли съществено за удължаване на живота на тези пациенти. Това означава, че концепцията не е правилна и трябва да се търсят нови механизми в туморната генеза, които да бъдат повлияни. И наистина, напоследък се получават данни за нови терапевтични подходи, които показват впечатляващи успехи.
- Какво е приложението на имунотерапията, като част от комплексното лечение на този вид тумори?
- До момента има ясни доказателства от приложението на имунотерапия при болни, които имат рецидив на тумора. Новото е, че се правят опити за приложение на този метод като първа линия на лечение, т.е. веднага след оперативната намеса да се започне процедура по имунотерепия. Съответно, при успех от нея и постигната ремисия да бъде отложена конвенционалната радио- и химио- терапия. Последната да се включи едва при данни за рецидив на тумора.
- Вие докладвахте за такъв случай на ваш пациент пред европейската неврохирургична общност, така ли?
- Да, бях поканен от организаторите да изнеса тематична лекция в майсторски клас за обучение на тесни специалисти. Касае се за жена на 56 години, която беше оперирана високо-технологично у нас. Туморът беше отстранен радикално, използвайки метод за интраоперативна флуоресценция. Веднага след това, посредством тясна колоборацията с колеги имунолози от клиника в Кьолн, при нея започната първа линия на лечение с дендритно-клетъчна имунотерапия. До момента са изминали над 70 дни от проведената операцията, като няма данни за рецидив на заболяването. Този резултат е повод за размисъл и за разчупване на съществуващаите канони на конвенционално лечение. Пациентката се проследява много стриктно. Разбира се, този случай предизвика задълбочено обсъждане, както и промяна в модела на мислене на голяма част от присъстващите на събитието колеги.
- Това първият пациент в Европа, на който е приложен този иновативен подход на лечение ли е?
- Това е третият пациент в Европа и първият в България. Първите двама са германци. Впечатляващи са резултатите при всеки един от тях. Разбира се, необходимо е много повече болни да бъдат лекувани по този начин, за да могат да се направят генерални заключения, но за момента резултатите изглеждат обнадеждаващи.
- Какво е финасовото изражение на това лечение?
- Благодарение на разбирането, че ние далеч не сме от богатите страни в Европа, и на подкрепата на колегите от Германия, тази българка се лекува безплатно.
- Какво е общото между имунотерапията при меланома, за която бе присъдена Нобеловата награда за медицина за 2018 г. и тази, приложена от Вас?
- Това е много интересно сравнение. Наградата беше връчена за откриването на допълнителен механизъм, чрез който туморът потиска имунната система на организма, която иначе следва да не допуска развитието му. Екипът, получил наградата е установил медикаментозен начин за повлияване на един конкретен механизъм. В случая, за който разказах с нашата пациентка, имунната система е обучена да разпознава конкретния тумор и да го атакува специфично, т.е. да противодейства активно на самото заболяване.
- Какво представлява този вид имунотерапия?
- При оперативната интервенция, част от извадения тумор се обработва по много специфичен начин, като се образува суспензия от антигени. Последните са много специфични за този конкретен пациент. След това, имунокомпетентни клетки от болния се обработват в среда, която съдържа получените антигени. Така клетките се обучават да разпознават специфично тумора. Активираните бели кръвни телца се връщат по схема в тялото на болния, подпомагайки активно собствената му имунна система в поддържането на баланс, който не позволява на заболяването да се развие. Целта е постигане на трайна ремисия.
- Възможно ли е този метод да стане универсален в лечението на този вид заболявания у нас?
- Това, на което мога да се надявам в момента е, че нещата, които се откриват и прилагат в развитите европейски страни, почти на момента ще могат да бъдат приложени и тук, в България, именно благодарение на сътрудничеството, което имаме с работещите там екипи. Според мен, все още е далеч времето, когато този иновативен подход ще стане част от стандратно лечение. При всички случаи резултатите, които се получават са обещаващи. Убеден съм, че ще бъдем живи свидетели на това как стандартното, конвенционално лечение на всички онкологични заболявания ще се промени. Нужни са още много доказателства обаче за да стигнем до този момент. Хубавото е, че ние можем да бъдем активна страна в целия този процес.
- Друг различен подход в онкологията са нанотехнологиите. Какво е специфичното при тях?
- Това е разработка на колеги от Мюнстер, с които ние подържаме много добри връзки от години. Благодарение на съществуващите контакти, например, преди време бяха обучени български специалисти, които да прилагат метод на интраоперативна флуресценция при хирургичното отстраняване на този вид мозъчни тумори. В момента колегите разработват и прилагат нов метод, включващ нанотехнология. Идеята е, че те използват малки, феромагнитни частици, които селективно могат да се натрупат в тъканта на тумора. На следващ етап главата на пациента се поставя в магнитно поле, което селективно реагира с наночастиците и генерира топлина, която унищожава тумора. Подходът е доста иновативен, а резултатите са впечатляващи. Това, което може да очакваме, благодарение на изграденото сътрудничество е, много скоро да има лекуван и български пациент с този метод.
- Има ли български пациенти, които са подходящи за прилагането на тази нанотерапия?
- За съжаление, повечето пациенти с глиобластом развиват рецидив и стават потенциални кандидати за такова лечение. Въпросът е да можем да им го предложим тук, а не да се налага да пътуват до Германия, например.
- От какво имаме нужда, за да може това да се случи?
- Необходимостта от специфично техническо оборудване е категорична. Това касае и двата метода. Добрата новина е, че имаме необходимия човешки фактор, като обучени специалисти. Необходимо е обаче да се помисли и откъде ще идва финансирането за реактиви и консумативи, които далеч не са евтини. Напълно споделям идеята, че при условие на финансов дефицит, какъвто обективно съществува в нашата здравна система, не трябва въвеждането на тези иновативни технологии да бъде за сметка на ресурса, необходим за лечението на редица други, социално-значими болести.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
