fbpx

Д-р Кети Маналова: Необходими са допълнителни 30 млн. лв., които да подпомогнат общинските болници

18 / 01 / 2018
Написана от Clinica.bg

В атмосферата на протестите на медиците от общинските болници от началото на тази седмица, д-р Кети Маналова – Владкова - управител на МБАЛ „Д-р Хр. Стамболски" в Казанлък и член на УС на Сдружението на общинските болници в България, коментира пред Clinica.bg причините, които са довели до масовите изрази на недоволство. Ето какво споделя тя пред Лиляна ЛАМБЕВА:

 

- Д-р Маналова, как оценявате протеста, достатъчно масов ли беше?

- Според мен не беше достатъчно масов, като причините за това са няколко. Първо, има общински болници, които кметствата ежегодно или ежемесечно субсидират под някаква форма. Освен това немалко болници изтеглиха гарантирани от собственика, т. е. от общината, кредити, което ги успокои, че тази година ще изкарат някакси. Може би има и единици, които наистина са във финансово благополучие по необясними за мен причини. Защото причините, които ние изтъкваме за тежкото състояние на болниците, са повече от обясними. Не може при ниските цени на клиничните пътеки, които са направени през 2006 и са въведени през 2007 г., ние да се разплащаме с всички доставчици на медикаменти и консумативи, да въвеждаме нови информационни системи, да купуваме нова апаратура и всичко това на цени от 2017, а вече и от 2018 г. Така че си мисля, че ако някой е потънал във финансово благополучие при тези условия, трябва да обмени опит как се случва това нещо, защото няма логика, която да го обясни. Кажете ми кое струва днес в тази държава на цена от 2006 г.? И още – всяка година повишаваме трудовите разходи, поради увеличението на минималната работна заплата. Как да издържим при това положение?

- Зам.-министър Бойко Пенков попита защо общинските болници имат дългове, а частните – не. Какъв е вашият отговор?
- Частните болници, много добре знаете, че освен от здравната каса се финансират и кешово от пациентите. Освен това твърдението не е вярно, защото ние работим с едни и същи доставчици и те казват, че и частните структури имат задължения към тях. Ако е вярно, че нямат задължения, защо не направят анализ те по колко начина се финансират. Едно раждане в някои частни клиники в София струва около 2 000 лв. на пациента, над тези 500 лв., които дава здравната каса. При нас няма доплащане, а дори майките и децата са освободени и от 4-те лева такса за престой. Как ние да издържим с тези 500 лв. от НЗОК?

- Получихте сериозна подкрепа от БЛС, синдикати, пациентски и работодателски организации. Смятате ли, че този път управляващите ще ви чуят?
- Надяваме се, защото досега протест с такава подкрепа не е имало. И друга важна и обективна истина е, че ние повече не можем да издържаме при тези условия да работим, да съществуваме и да обслужваме болните.

- От министерството съобщиха, че тази година ще отпуснат 28.5 млн. лв. за общинските болници. Това достатъчно ли е?
- Това са обичайните средства, с които министерството субсидира спешната помощ, медицинската експертиза и въобще болниците в отдалечените региони. Те са резонни и се планират всяка година. Според нас са необходими допълнителни 30 млн. лв., които да подпомогнат болниците, за да се стабилизират и да избегнат фалитите.

- Кое от всички искания, които поставяте, е най-важното за вас?
- Повишаването на цените на клиничните пътеки. Очакваме да бъдат вдигнати точно тези пътеки, по които се работи в общинските болници. Защото как да повишим заплатите, без да имаме увеличение на приходите? Още повече, че през последните две години работим с делегирани бюджети. Не стига, че цените не са актуализирани спрямо инфлацията, но трябва и да вдигаме възнагражденията, да изграждаме нови кадри. Защото те се привличат с добри условия на работа, апаратура и пари. Аз не знам друг стимул, за да се привлекат млади лекари и сестри, и да останат на работа в нашите оголващи се вече общински болници. Да кажем, това не важи за Казанлък, защото болницата е акредитирана, имаме някакъв начин да привличаме хора. Но в по-отдалечените региони? Ние плащаме прилични заплати на младите специалисти и ги издържаме специализирайки, за да нямаме недостиг. Но при тези цени на КП, как да ги задържим. Това е причината никой да не иска да се остойностят медицинските дейности и труда на лекарите. Тогава ще се разбере колко трудно работят нашите болници и защо младите отиват в други държави.

- Все пак има доста сериозна разлика между някои общински болници в страната. Според вас, на какво се дължи? Примерно, защо във вашата болница успявате да се справите?
- Да, донакъде се справяме, но последната година вече и ние трупаме задължения. Болницата работи устойчиво, но получихме и допълнителна помощ. Преди три години с общината в Казанлък работихме по програма на МРРБ за развитие на градските региони. Бяха осигурени 3 млн. лв. за тотално обновяване на апаратурата и за частични ремонти. Преди две години беше реализиран проект за ефективна енергийност, който също е почти за 3 млн. лв. и болницата е изцяло санирана – с нова дограма, външна изолация и т. н. Освен това със спонсорството на казанлъшки предприятия сме направили ремонти на някои отделения. Това не е без значение, защото създава някаква устойчивост за развитие, привлекателна работна среда и добри битови условия за пациентите. Но ние също трупаме задължения от няколко месеца, така че перспективите не са добри. Общината не ни субсидира, но тя беше бенифициент в тези големи проекти, така че ни помогна много.

- Имате ли достатъчно пациенти?
- Болницата ни е търсена, защото и региона, който обслужваме е много голям. Към нас има пет филиала на спешна помощ и без нас те не биха могли да работят, защото карат пациентите тук, където са специалистите, които ги консултират, където са клиничната лаборатория, рентгена и скенера. Където е микробиологията, патохистологията. Тези неща са различни за отделните болници, но пък в по-големите трупаме и повече задължения. Работим и едновременно с това трупаме дефицит при неостойностения лекарски труд, при недофинансираните пътеки. Отговаряме на изискванията, отговаряме на стандартите и това изисква финансови средства. Примерно, въвеждането на информационна система в такава голяма болница струва много пари – имаме ежемесечен абонамент, постоянно купуваме нови програми, компютри, принтери. Колкото е по-голяма и по-добре оборудвана една болница, нейната издръжка е по-скъпа.

- Във вашата болница имате ли недостиг на лекари?
- Имаме недостиг от нефролозии пулмолози. Хубавото е, че имаме анестезиолози, въпреки че те са дефицитна специалност в цялата страна.

- Защо Сдружението на общинските болници не приема предложението на МЗ за преструктуриране на някои малки, закъсали болници в ДКЦ?
- Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Може би във връзка с демографската криза наистина има региони, в които драстично намалява населението и се закриват отделения. Съгласна съм, че там, където се срещат няколко неблагоприятни условия, може би има резон в това преструктуриране. Ние не сме против, но нали разбирате, че всяка една клиника трябва да бъде огледана, защото има места, където не е разумно да останат без общинска болница. Защото и извънболничната помощ не навсякъде е задоволена с кадри, с всички видове специалисти и с възможност да обслужва населението. Има региони, в които болниците са единствените лечебни заведения, които хората търсят за всичко. Примерно, в Казанлък между 22 декември и 2 януари единственото лечебно заведение, в този голям град, в който има и ДКЦ-та, и медицински центрове, и доста частни практики, единственото лечебно заведение, което работеше денонощно, беше общинската болница. Не беше пълна с пациенти, но във всяко отделение имаше по 4-5 души, изключително тежки слечаи, които бяха 100% за лечение и реанимация. И не можеш да събереш всички хора в едно отделение, защото това са хирургия, кардиология, родилно, УНГ... Ако е малка болница, разбирам да я затвориш, но при нас не може да се случи такова нещо, затова плащахме заплати, а приходите ни бяха малко. И освен това спешният център има нужда от нас непрекъснато.

- Общинската болнична мрежа е нужна на спешната помощ, така ли?
- Категорично, защото изследванията и консултациите със специалисти се правят при нас.

- През общинските болници минават около 2 млн. души. Какъв процент от средствата за здраве използват?
- Не мога да кажа точно, но при всички положения спрямо приходите от здравната каса използваме нищожен ресурс. Странна е човешката психология, включително и на българина – докато не ти се създадат непреодолими пречки, всеки се страхува да каже, че има проблеми. Освен това има натрупан страх и у някои управители, категорична съм. Това са много причини да сме понякога разнопосочни, да не сме единни в исканията си. Всеки си мисли, че на него няма да му се случи, но ето, идва един момент, в който и държавните болници са доста зле финансово. Натрупаните задължения от тях вече са над 500 млн. лв. Затова категорично са необходими спешни промени.

- Според вас е дошъл моментът да се решават кардинално проблемите?
- Мисля, че трябва много сериозен анализ и много точен подход към всяка болница индивидуално, като се отчетат спецификите. Има болници, които получават специален подход от страна на НЗОК, бюджетите се определят по различни начини, така че не може да се каже, че всички сме равнопоставени. Примерно, мислите ли, че като има мораториум върху новите дейности, тази година няма да се откриват отделения и да се строят нови болници? Защо тогава да говорим, че всички отговаряме на едни и същи условия?

- Очаквате ли разбиране от страна на здравното министерство?
Не знам какво да очаквам. Много ми се иска да се надявам, че новото ръководство на МЗ и НЗОК ще направят действително задълбочен анализ и ще погледнат на болничното здравеопазване като на система, която работи с хора в различни райони, с различни специфики, а не само да се гледат цифрите. Задължително трябва да се изплати и надлимитната дейност. Това е извършено лечение, на което хората имат право. Никой не може да откаже лечение, особено след като приемаме по спешност по-голяма част от пациентите. В крайна сметка това е изработена дейност, вложени са ресурси в нея и те трябва да бъдат заплатени, за да можем да намалим задълженията към доставчиците и персонала. Бях смаяна, когато чух по телевизията, че на една болница не били изплатени заплатите на хората за август. Не мога да повярвам, че има такова нещо. Не мога да приема, че е нормално подобно нещо. Никой не иска да идва да работи тази тежка и отговорна дейност в болниците. Всеки иска да си излезе на кабинет, да не е постоянно на телефона на повикване или да има по 7-8 дежурства в месеца. Изпепеляваме в болниците. Най-тежките пациенти са при нас и понякога умират. Представете си, колко струва на един лекар да съобщи на близките, че пациентът е починал. Изпепеляващ е труда на лекарите в болниците. Затова има текучество и хората бягат. Средната възраст на лекарите у нас е около 55 години. Аз лично се тревожа кой ще лекува българите след време? И ще останат ли само болниците в големите градове? Знаете, когато няма училище и болница, хората напускат. Главоломно намалява населението. Някой иска да живеем само в големите градове, така ли? Това ли е идеята?

 

 

Нощ на учените