fbpx

На финалния етап сме за създаване на тъканна банка след преминаването на Очна болница към МУ-Варна

06 / 08 / 2019
Написана от MedConsult

Проф. д-р Христина Групчева, дмн е завършила МУ-Варна през 1992 г., а от 1996 г. е специалист по очни болести. Има множество специализации в Moorfields Eye Hospital, Лондон и Университета в Дънди, Великобритания. През 2000 г.,  след спечелване на стипендия на  Морис и Филис Пайкъл, започва 3 годишна научна и клинична специализация по роговица в Университета в Окланд, Нова Зеландия. Проф. Групчева е с широки научно-практически интереси, има над 120 публикации и участие в 14 монографии и учебници. В редакционната колегия е на 2 световно известни издания по офталмология. Лектор е на множество организиации, между които и академията за очно здраве, базирана в Прага. Тя е първият лекар от Източна Европа избрана за президент на Европейския борд по офталмология. От месец април 2019-а е управител на СБОБАЛ-Варна.f6df3f6ff166cf7bc5efd7d6734b64e6

В офталмологията днес можем да лекуваме това, което преди 10-ина години смятахме за нелечимо

Общинският съвет във Варна реши на заседанието си на 1 август 2019г. да предостави управлението на Специализираната очна болница в морската столица на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“. Съветниците се обединиха около тезата, че МУ-Варна има потенциал да осигури на гражданите качествени здравни услуги и да издигне общинското лечебно заведение на по-високо ниво. Срещаме ви с управителя на Очна болница – Варна и зам. ректор на МУ-Варна проф. д-р Христина Групчева.

- Професор Групчева, с какво ще се подобри работата на Очна болница след преминаването й към Медицинския университет?

- Това е естествен процес, защото катедрата по очни болести и зрителни науки към Медицинския университет винаги е била базирана в Очна болница. Това, което ще се промени е първо – наличието на едно по-добро управление и второ – на повече възможности за инвестиции, по-лесно внедряване на новостите, защото ще се улесни процесът, в който могат да бъдат внедрени нови методики, да бъде направена нова организация на работата, което е изключително важно. Първите стъпки са свързани със създаването на тъканна банка. Аз слушам за нея от студентските си години, а сега сме на финалния етап, в момента имаме абсолютно всички условия това да се случи. Създаването на тъканна банка е от изключителна важност за Черноморския регион, не само за България, тъй като ние лекуваме и доста чуждестранни пациенти. Нашето лечебно заведение е пионер в национален мащаб по отношение на трансплантациите на амниотична мембрана. През 2005 г. беше направена първата трансплантация на консервирана амниотична мембрана, тук в очна болница. След това беше създадена и очна банка в УМБАЛ „Света Марина“, която предоставя амниотична мембрана.

- Вие оглавихте болницата в труден момент и познавате всичките й проблеми. Кои са най-големите трудности, които Вие и медицинският екип срещнахте до момента?

- Ние в началото на годината установихме, че това лечебно заведение не може да функционира във вида и по начина, по който функционираше и поради тази причина се опитахме да водим диалог, който обаче в един момент се превърна в монолог. Тогава поставихме искане за промяна на мениджмънта, промяна на материалната база по някакъв начин и инвестиция в апаратура. Това се оказа непосилно за общината и е съвсем логично, защото тя има много други ангажименти и приоритети и е трудно да отделят необходимите средства. Съзряна беше възможността с преминаването на болницата към Медицинския университет, което е изключително разумна стъпка, защото по този начин общината си запазва собствеността върху земята и сградата. Надявам се да бъдат отделени средства за поддръжка на сградовия фонд, но на общината няма да й се налага да инвестира в нова апаратура. Медицината е една от най-динамично развиващите се специалности по света и почти непрекъснато излиза нещо по-ново и модерно. Това означава, че за да бъдем в крак с времето, в крак със стандартите и да отговаряме на най-високите изисквания, ние трябва да имаме ежегодна инвестиция в апаратура. Нещо, което няма как да се осъществи с реинвестиция на самото търговско дружество, тъй като първо по закон то няма право на печалба, но и няма условия за това, в контекста на здравеопазването в България, което е на сравнително добро ниво, но може би е най-достъпното в целия Европейски съюз. В Очна болница през цялото лято преглеждаме деца и възрастни, които живеят в чужбина и които за да достигнат до очен лекар чакат по две години и половина, тъй като системата е доста сложна. Имайки предвид, че у нас пациентите имат достъп до офталмологична помощ в рамките на седмица, е видно за какви разлики става въпрос. Качествена офталмологична помощ на същото ниво в Западна Европа обаче се заплаща многократно по-високо от съответните Здравни каси. Това ни поставя в много трудни условия, тъй като в Европа има референтни цени за апаратурата, т.е. никой няма да ни я даде на по ниска цена, но средствата които получаваме като реимбурсация на процедура са значително по-ниски. От тази гледна точка съчетаването на лечебния с учебния процес и възможността за инвестиция в модерна апаратура, защото ние сме център за обучение на специализанти и студенти, е уникална за нашето лечебно заведение и тя в момента ще бъде използвана. Надявам се това да бъде както в обществена полза, така и в полза на обучението, т.е. на практика в настоящата ситуация всички са победители.

- А как виждате оздравителния план и в какъв срок смятате, че ще има разрешение на голяма част от проблемите?

- За последните три месеца ние показахме завидни финансови резултати.Всичко зависи от начина, по който се организира цялостната дейност в болницата. Потенциал дружеството да може да си плаща заплатите – има. Потенциал за сериозни инвестиции в уникална апаратура също има, благодарение на медицинския университет. Към момента той е инвестирал над 1 млн. лв. през годините. Най-тежка остава ситуацията със сградата, която има нужда от основен ремонт, тъй като в последните 7-8 години дори козметични ремонти не са правени. Това разбира се няма как да се случи незабавно, то ще стане бавно, постепенно, може би в рамките на година – година и половина. Свързано е с доста тежка административна процедура,тъй като за основен ремонт е нужно разрешение за строителство. Моя задача в момента е санирането на фасадата, в четирите края на която се наблюдават течове. Това ще бъде една бърза процедура, която просто ще осигури нетечащ покрив. Освен това ще направим козметични ремонти в кабинетите, за да подобрим условията на работа и разбира се условията за нашите пациенти. Оттам нататък ще трябва да се направи цялостно проектиране и се надявам в края на 2020 г. да се радваме на едно удобно, ергономично и възможно най-модерно място за работа, което съответства и на нашата позиция в очното здравеопазване.

- Варна безспорно е реномиран офталмологичен център в страната. Къде виждате мястото на Очна болница в условията на конкуренция с частните очни клиники в града, които разполагат с модерна апаратура и отлична репутация?

- Съвсем отговорно мога да кажа, че колкото и медицински очни центрове да се появят и както и да се наричат, референтният център, особено за тежките състояния в офталмологията, е Очна болница. Тя е единственото болнично заведение, в което пристигат пациенти с травми и те се изпращат от Бургас, от Силистра, Шумен, Добрич, на практика от целия регион. Очна болница е единствената, в която се извършва цялостен мениджмънт на предна очна повърхност, включително и различни видове частична трансплантация и роговична трансплантация, като това се извършва съобразно закона и по здравна каса.

- Колко пациенти средно годишно търсят лечение в Очна болница и какви са най-честите оплаквания?

- Отново подчертавам – ние приемаме всички очни травми. Лежащи пациенти обичайно имаме от 2500 до 3000 годишно, а преминалите през болницата пациенти са над 15 000.

- Какъв е процентът на спешните случаи от тях?

- 2-3%. В офталмологията спешност, продиктувана от застрашаване живота на пациента, се среща изключително рядко. Това е състояние, което се нарича тромбоза на синус кавернозус след орбитално възпаление. Сравнително спешна трябва да бъде лекарската реакция и при пациенти, претърпели съдовите инциденти, а всички те, от целия регион, отново се хоспитализират и лекуват при нас. В последните години откритите промишлени травми се срещат все по-рядко, тъй като голяма част от производствата са затворени, но преди 25-30 години не беше така. Напоследък обаче има много битови травми, особено при малки деца. Аз често изглеждам като параноик в обществени заведения, когато видя дете да бяга с вилица или с чаша в ръка, но само за това лято в Очна болница всяка седмица лекуваме по една детска травма.

Най-често правената операция в света е операцията за катаракта

- Каква част от заболяванията в офталмологията са лечими и доколко ранната диагностика повлиява на повишаване на този процент?

- В последно време най-често правената операция в света е операцията за катаракта. В Очна болница от няколко седмици разполагаме с един от най-модерните апарати в света, който определено e най-модерният в България за операция на катаракта - факоемулсификатор от последно поколение. Това ни позволява да правим операции за много кратко време, при които пациентите се възстановяват много бързо. Апаратът е закупен по проект, отново от Медицински университет – Варна. Операцията за катаракта е най-често правената, защото зрителните изисквания на пациентите се повишават и в момента, в който пациентът започне да изпитва дискомфорт от нарушеното зрение, операцията се прави почти незабавно. Друго много важно заболяване, на което бих искала да обърна внимание, това е глаукомата. Заедно с община Варна сме разработили профилактична програма в тази връзка, която осъществяваме всяка година и се надявам да запазим това важно партньорство и в бъдеще. Идеята е да дадем гласност на това, че не е достатъчно пациентът да мине през оптиката и да си смени очилата за четене, а трябва да му бъдат направени снимки на диска на зрителния нерв и те да бъдат оценени от специалист, който ако прецени да назначи и други изследвания. Много е важно да бъдат направени изследвания на зрителното поле, нещо, което не винаги се случва дори при пациентите, на които е поставена диагноза глаукома. Ние сме посветили голяма част от времето си, за да променим тази негативна тенденция. Идеята е първо да направим заболяването известно за хората, които е възможно да са болни от него, т.нар. таргетна група са хората над 45-годишна възраст. Втората ни цел е те да знаят кои са базовите изследвания, които трябва да си направят и които да повтарят в годините, защото процесът е дълъг. Ако пациентът дойде с напреднала глаукома на едното око и никога не си е правил периметър – т.е. изследване на периферното зрение, ние нямаме информация нито как се е развило това заболяване, нито в каква посока се развива, затова в момента, в който има съмнение е нужно да се направят базовите изследвания. Очна болница и в тази сфера разполага с възможно най-доброто в световен мащаб - специална компютъризирана система, която сравнява периметъра с анатомичните промени и това, проследено във времето, има изключително важно значение за оценка на развитието на процеса на глаукома и назначаването на точната терапия. Това е изключително важно, тъй като заболяването на практика няма симптоми, пациентите не подозират за наличието му, а в момента, в който се установи, обикновено вече е късно, тъй като зрителната им острота вече е нарушена.

- Кои са тези ранни маркери, за наличието на които да следят хората и какви изследвания трябва да бъдат направени?

- Класиката е измерване на вътреочното налягане, но повишеното вътреочно налягане не поставя диагнозата глаукома. Ако има повишено вътреочно налягане задължително трябва да се проведе консултация със специалист и да се направят две базови изследвания - Оптичната кохерентна томография и Периметър, след което и оценка на риска. Най-важно е да има документация, т.е. да има снимка, да има нещо, което във времето да бъде сравнено, за да се проследи качествено развитието на заболяването, тъй като обикновено се касае за микрони.

- Колко често трябва да се правят профилактични прегледи и това променя ли се с напредването на възрастта?

- Аз винаги казвам, че децата трябва да бъдат прегледани още, когато са на 6 месеца, защото едно бебе, което криви очи на тази възраст, категорично има някакъв проблем . Нов преглед трябва да бъде направен на година и половина, след това на 3, на 5, а в училищна възраст всяка година. За съжаление тази училищна помощ, която навремето я имаше вече я няма, но в ресора на личните лекари е да проверяват зрението на всяко око поотделно, цветното зрение, особено при момченцата и стереозрението, защото това са важните маркери за доброто очно здраве. След това профилактичните прегледи се правят на две години, ако човекът няма никакъв проблем, а ако има – на една или в по-кратки срокове, в зависимост от преценката на неговия лекуващ лекар. След 40-годишна възраст прегледите отново трябва да бъдат всяка година като тогава дори при най малкото съмнение за глаукома първото нещо което трябва да се направи е Оптичната кохерентна томография или някакво друго образно изследване на диска на зрителни нерв, което пациентите обичат да наричат скенер, както и Периметър. Ако пациентът има някакво заболяване, то трябва да бъде проследено във времето. Офталмологията е много динамично развиваща се специалност, непрекъснато излизат нови терапии, нови възможности. Както в диагностично, така и в терапевтично отношение нещата в последните 10 години се промениха изключително и наистина ние днес можем да лекуваме това, което в миналото смятахме, че е абсолютно нелечимо