Д-р Албена Бъчварова: Всяко четвърто дете страда от алергия

Medconsult.bg ви среща с д-р Албена Бъчварова от Александровска болница в разгара на лятото, за да разберем има ли сезонност при детските алергии, кога се срещат най-често, как да ги познаем и как да ги предотвратим.
Бронхиалната астма е едно от най- често срещаните хронични заболявания, отбелязва специалистът от Александровска болница

- Д-р Бъчварова, какви са най-често срещаните летни алергии при децата?

- Лятото е сезонът на ваканциите и пътешествията. Много семейства се отправят към морето или планината, заедно с децата си, а често избират и пътуване до екзотични дестинации. Не рядко обаче се случва мечтаното хубаво прекарване да бъде нарушено от проява на алергично заболяване, а най-често срещаните са слънчева алергия, ухапване от насекоми, алергичен ринит и поленова астма или хранителна алергия.

Слънчевата алергия е свъхреакция на имунната система спрямо UV-лъчите на слънцето, която клинично се изявява с обриви, съпроводени със силен сърбеж след излагане на слънце. В по-тежките случаи могат да се наблюдават по-обширни обриви - плаки и временни малки мехурчета. Засягат се най-често откритите части на тялото - “V” – образната част на деколтето, горната част на гръдния кош и раменете, ръцете и долните крайници. При някои пациенти се засяга и лицето.

Честотата на слънчевата алергия достига до 20% от населението на Европа и САЩ. Науката все още няма категоричен отговор защо някои хора развиват слънчева алергия, а други не. Съществуват обаче достатъчно данни, които показва, че слънчевата алергия се унаследява. Предполага се, че към нея съществува генетично предразположение, тъй като често симптомите се наблюдават при членовете на цялото семейство. В 15% от случаите пациентите съобщават за фамилна анамнеза за това заболяване.

Друга често срещана алергична реакция през лятото е след ухапване от насекоми - комари, бълхи, паяци, дървеници, ужилване от пчели, оси и стършели. Алергичните реакции към насекоми варират от лека локална реакция на зачервяване и обрив, придружен със сърбеж, до анафилактичен шок и едем на Квинке след ужилване от пчела или оса. Различават се няколко типа реакции след ужилване. Нормалната реакция е локална и се проявява с леко зачервяване, оток и болка на мястото на ужилването. Продължава от 1 до 4 часа и изчезва без лечение. Алергичната (анафилактична) реакция може да бъде обширна местна реакция или генерализирана. Първата се характеризира с оток над 5 сантиметра и продължителност до 1 седмица. Генерализирана алергична реакция започва най-често след около 15 минути и включва - кожни прояви, които са най-чести (силно зачервяване, уртикария и ангиоедем на кожата), както и респираторни симптоми – оток на ларинкса (който може да завърши фатално) и различен по интензитет и еволюция бронхоспазъм, спадане на кръвното налягане с еволюция до шок в 30% от случаите и симптоми от страна на стомашно-чревния тракт - коликообразна болка, гадене, повръщане, диария.

През лятото често се проявяват също алергичен ринит и поленова астма. За децата страдащи от алергичен ринит,сезонът не приключва с отминаването на пролетта, а може да продължи до късна есен с прояви като – кихане, сърбеж в носа и очите, зачервяване на конюнктивата, запушване на носа, със задно носно стичане на секрет, кашлица до степен затруднение на дишането и „свирене“ в гърдичките.

Хранителната алергия също е често срещано страдание през лятото. Изкушението да се опитват нови храни и напитки не рядко е съпроводено с прояви на хранителна алергия. Най-честите алергени са млякото, яйцата, ядките, рибата и морските дарове и брашното. Хранителните алергии мога да имат кожни проявления– обриви и отоци, както и проявления от страна на дихателната система – хрема, кашлица със затруднено дишане, а от страна стомашно-чревния тракт не са изключени повръщане и диария и като системна реакция - анафилаксия.

- Може ли да се предотврати появата на тези алергии при децата, какво бихте посъветвали родителите ?

- Ако детето ви страда от слънчева алергия ограничете времето, което то прекарва на открито. Подходяшото време за излагане на слънце е между 9-11часа или между 16-18 часа. Разумно е дозираното излагане на слънце - започва се с 5-7 мин. в продължение на 5-7 дни, докато се получи пигментиране на кожата. След това постепенно, в рамките на 10-15 дни се увеличава излагането до час - час и половина. Подходящото облекло е дълги панталони, тениски с дълги ръкави, шапка с козирка Задължително е използването на слънчеви очила с UV- филтър, както и използването на слънцезащитни кремове с висок фактор SPF (Sun protection factor) изчислен според приетите стандарти на фирмата производител, осигуряващи защита и срещу двата типа UV-лъчи-UVA/UVB. Важно е да подбирате внимателно фотозащитния крем, като се съобразявате с това да е водоустойчив, хидродисперсен, без ароматизатори, оцветители и емулгатори. Не забравяйте да защитите и устните от влиянието на слънчевите лъчи с фактор SPF 20 и повече. Задължително е също така внимателно да използвате други козметични продукти и лекарства, които могат да предизвикат фотоалергични реакции.

При веднъж проявена алергия към ухапване от насекоми е задължително използването на репеленти, избягването консумацията на храни и напитки на открито, носенето на дълги панталони и ризи с дълъг ръкав и затворени обувки, както и избягване употребата на дезодоранти и парфюми и избягване на цветните дрехи с ярки цветове.

Ако детето страда от хранителна алергия трябва да се избягва консумацията на храни с висок алергенен потенциал и такива с оцветители и консерванти. Децата страдащи от алергичен ринит и бронхиална астма да не спират контролиращото си лечение.

- Веднъж появили се, как могат да бъдат облекчени алергиите?

- Основните групи медикаментите използвани за лечение на алергичните прояви са: антихстамини, които биват локални (гел,очни и назални капки) и системни (капки, сиропи, таблетки), кортикостероиди – локални (кремове, капки за очи, назални спрейове, инхалатори) и системни (таблетки и за инжекционно приложение), адреналин - за инжекционно приложение и бронходилататори – инхалаторни и системни.

- Кой е сезонът, в който алергиите при децата се срещат най-често?

- Голям процент от алергичните болести при децата се срещат целогодишно, но можем да кажем, че има пик през пролетно- летния сезон.

- Как да разберем към какво точно е алергично детето?

- Диагностиката на алергичните заболявания се базира на клиничните симптоми на болестта, подробно събраната анамнеза и диагностичните тестове- кожно-алергично тестуване и/или In vitro тест - специфични IgE към определени алергени - т.нар. кръвни тестове.

- Какви са симптомите и кога е наложително да бъде потърсена лекарска помощ?

- Симптомите, които налагат да се потърси задължително лакарска помощ са:

• генерализиран обрив с оток в областта на лицето, устни, език, очи, ларинкс
• затруднение в преглъщането и дишането, анафилактичен шок
• спадане на артериалното налягане и загуба на съзнание.

- Какъв е процентът на децата които страдат от алергии и променя ли се той в годините?
- За последните десетилетия разпространението на алергичните заболявания е достигнало такива мащаби, че някои учени вече ги квалифицират като епидемия. Световните статистики показват, че 30-50% от населението на запад страда от алергии. Едно на всеки четири деца под 14 год. е алергично. 10-30% от населението страда от алергична хрема. 1 - 15% при децата на възраст 6-7 г.и 1,5 - 40% при децата на възраст 13-14 г. Бронхиалната астма е едно от най- честите хронични заболявания - 5-10% при възрастните и 10-15% при децата. До 2025 год. болните от астма ще станат 400 мил., главно за сметка на децата.

- Какво е мястото на хранителните алергии сред останалите и повишава ли се броят на страдащите от тях?
- Както цялостното увеличение на алергичните болести, така и в частност хранителната алергия бележи ръст в своята честота, като тя е особено характерна за детската възраст. Статистиката показва, че средната честота на хранителната алергия е около 4% при общата популация от деца, а при децата до 3-годишна възраст тя достига до 6%.