fbpx

Д-р Михаил Цировски: Чувството след успешна операция е несравнимо!

30 / 07 / 2020
Написана от

unnamed 3Д-р Михаил Цировски е роден в град Пловдив. На 5 годишна възраст се мести със своето семейство в Стара Загора, където през 2013г. завършва медицина в Медицинския факултет на “Тракийский университет”. Първите три години след придобиване на лекарска диплома работи като ординатор в първото отделение по хирургия в болница “Тракия” под ръководството на д-р Гео Цировски, който е негов баща. Днес той работи и специализира хирургия под ръководството на проф.д-р Александър Юлиянов, д.м. в болница "Тракия". Д-р Цировски е участвал в десетки обучения и конференции както у нас, така и в чужбина, като безспорно най-отличаващото се е обучението в IRCAD.

Екипът на MedConsult.bg попита д-р Цировски за развитието и ползите на роботизираната хирургия и защо е избрал да специализира като млад лекар в България.

-Хирургията е една от най-трудните и сложни специалности в медицината. Как решихте да се насочите именно към нея?

- Първо, здравейте на Вашите читатели. Ако трябва да съм честен, винаги съм знаел, че ще бъда хирург! Роден съм в семейство на лекари-майка ми,д-р Калина Пиперкова е акушер-гинеколог, а баща ми д-р Гео Цировски-хирург. Като за всяко подрастващо момче, моят баща е бил моя пример, а днес - мой учител. Дядовците ми от двете страни са видни професори в различни медицински сфери. Да си лекар не е просто избор на професия, а призвание. Така че днес,като бъдещ специалист ,мога да кажа, че определено това е единственото нещо, което мога да работя с цялото си сърце и душа!

Хирургията е наистина много трудна специалност. Изисква се не само физическа, но и психическа издръжливост. Едновременно с това- много удовлетворяваща. Чувството след успешна операция е несравнимо.

Имам възможността да работя в болница, в която се работи възможно най-модерна медицина. Голяма част от пациентите ни са с онкологични заболявания, не рядко, прогнозата за изхода от заболяването е неблагоприятен. Това ме мотивира да се стремя да повишавам знанията си, да усвоявам най- съвременните методи, чрез които успяваме да помогнем дори на хора в много напреднала фаза на онкологично заболяване.

-Роботизираните операции все повече започват да се прилагат в лечението на различни заболявания. Каква е разликата с традиционните операции?

-Малко предистория. През последните тридесет години в света на хирургията се появиха лапароскопските или т. нар. безкръвни операции. При тях ние имаме възможността през много малки отвори на човешкото тяло (основно по корема) да извършим същите операции, както при отворената хирургия, но по много по-нетравмиращ начин за пациента. При този тип операции, в голяма част от случаите, пациентът се чувства като “неопериран” още след един или два дни. Ефектът от операцията е същият, както след отворена операция, но без тези травматични увреди, които хирургът неминуемо ще причини, за да достигне целевия орган. Голяма част от безкръвните операции, се извършват рутинно в наши дни. При нас в болница “Тракия”, годишно се правят над 700 лапароскопски интервенции за различни заболявания, които засягат основно на храносмилателната система.

Роботизираната хирургия е нещо като “ъпгрейд” на лапароскопската хирургия. Принципът и операциите са едни и същи, но при лапароскопските операции, ръцете на хирурга управляват различните инструменти и камера, вкарани през малките отвори, за които споменах по-рано. При роботизираните интервенции, хирургът буквално управлява “ръцете на робот” , чрез специална конзола, на която седи и командва с джойстик. Звучи като научна фантастика, нали! Повярвайте ми, и чувството, докато оперираш е такова! Прецизността и точността, с която хирургът може да действа с него са безгранични. За съжаление, това все още не е масово, поради изкуствено създадени финансови пречки от страна на създателите на първата такава машина. За щастие, този фактор,надявам се, в съвсем обозримо бъдеще да отпадне и роботизираната хирургия да стане толкова достъпна за хората, колкото в наши дни е лапароскопската хирургия.

Това ще бъде изключително предимство за пациентите.

-Как реагират пациентите на тези иновативни методи за опериране?

-Различно. Голяма част са информирани за този тип операции, и идват с молбата да бъдат оперирани “безкръвно”, както популярно са наричани лапароскопските интервенции. Други, при подготовката за прием им разясняваме различните възможности за операция. Важно е да се отбележи, че не всяка операция трябва да бъде извършена така. При онкологични заболявания, които са в напреднал стадий ,се предпочита отворената хирургия.

При други, например: камъни в жл.мехур, апандисити, хернии и други бенигнени заболявания, отворената хирургия е загубила своето приоритетно място. Тези операции, в наши дни, е препоръчително да се извършват по безкръвен път.
Като цяло, към всеки пациент трябва да се подхожда индивидуално и да му бъде предложено най-доброто лечение за неговия конкретен случай.

-Какво представлява роботът Да Винчи? Какви са предимствата и недостатъците?

-Роботът “Da Vinci” бе първата такава машина. Създаден преди приблизително 20 години, претърпя множество ъпгрейди. Последният модел “Da Vinci” разполага вече с ТРИ работни ръце всяка, от които може да се върти и “гъне”на 360 градуса - нещо, невъзможно за човешката ръка. Техническите предимства са много, но не бих искал да влизам в излишни подробности. Като цяло,роботизираната хирургия носи всички положителни черти на лапароскопската, като дори още повече ги потенцира.

Недостатъкът, от моя гледна точка до този момент, е само един, че една единствена фирма, през последните 10 години имаше право да произвежда такъв тип машини, тъй като държеше патента. Това автоматично определяше много високата стойност на машината-близо 2.5 милиона евро. За щастие, от края на тази година и други фирми ще имат правото да произвеждат и продават подобни машини, което автоматично качва качеството и сваля цената. Запознат съм с поне още три машини, които са не просто конкурентни, но дори по-добри.

-С какво може да се подобри хирургията в България?

Не мога и не е редно да давам оценки и препоръки за страната. Мога да кажа само ,че в болница “Тракия”, където работя, нещата се случват на наистина много високо ниво и това се дължи на високо квалифицирания персонал, както и на модерната апаратура, с която болницата разполага.

-Д-р Цировски, получихте престижна диплома от Научно-изследователския институт за ракови заболявания на храносмилателния тракт, IRCAD - Страсбург. Това ви дава право да практикувате лапароскопска и роботизирана хирургия в целия свят. Защо избрахте да останете в България?

-Да, така е. За мое най-голямо щастие имах чудесната възможност да работя рамо до рамо и да се уча от хората, които буквално са измислили операциите, за които си говорим. Престоят ми в IRCAD института, бе един изключително полезен и мотивиращ опит. Радвам се, че скоро ми предстои нов престой там.

Вярно е, че дипломата и сертификатът, които получих от тях ме правят “легитимен” за лапароскопски операции навсякъде по света, както Вие казахте, но никога не съм мислил да заминавам. Доволен съм от възможностите, които имам да се развивам в нашата страна и конкретно в отделението, съответно - болницата, където работя. Тук аз работя под ръководството на световно признат хирург, какъвто е проф.Юлианов, както и под вещия поглед на моя баща- д-р Гео Цировски. Повярвайте ми за един млад хирург като мен, най-ценното нещо е да има знаещи хора, които имат желание да го учат и му дават възможността да се развива.

-Какво мислите за предоставените условия за развитие като млад лекар от болницата, в която практикувате?

-Условията за работа в болница “Тракия” са може би най-добрите, които един млад лекар може да си пожелае. Съвременно оборудване, висококвалифицирани специалисти, предоставяне на изключително модерна и надеждна медицинска помощ !
Благодарен съм за това, че съм част от този екип!

-Споделете няколко съвета към студентите по медицина, които искат да вървят по вашите стъпки в професията.

На по-младите колеги и на студентите бих искал да пожелая да вярват в себе си, да учат здраво, да разберат коя област на медицината е “тяхната” и да дерзаят!

unnamed 2unnamed