fbpx

Д-р Михаил Вулджев е най-младият ръководител на отделение по ортопедия у нас

17 / 09 / 2020
Написана от

uldjevД-р Михаил Вулджев е роден в град Смолян през 1985 година. Завършва медицина в Медицински университет – София, Медицински факултет през 2010 година. Работи, като преподавател – специалност рехабилитатор в Медицински колеж „И. Филаретова”, като провежда лекции, упражнения и практика на студенти по Мануално Мускулно Тестуване (ММТ). През 2012г. е назначен като лекар ординатор в Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ “Света София”, където 4 години по-късно става най-младия началник на отделението. През 2019 г. е награден на ежегодната церемония на Българския лекарски съюз „Лекар на годината“. Високото отличие в категорията „Ти си нашето бъдеще“ се връчва в лекарската гилдия на младите медицински надежди на България всяка година след номинации и гласуване.

-Д-р Вулджев, Как решихте да се насочите към медицината и по-конкретно към ортопедия и травматология?

-За разлика от много хора, които знаят какви ще станат още от най-ранна детска възраст, аз се насочих към медицината доста късно. Когато моите съученици започнаха да се подготвят за кандидатстване, още не бях решил. Най-много се интересувах от естествените науки. Бях добър по химия и биология, което беше и профилът на моя клас, така че медицината ми се струваше естествен избор, също така и предизвикателство.

След завършване на университета, отново не бях решил с каква специалност искам да се занимавам. По това време нямаше изобилие от възможности. Най-търсени бяха анестезиолозите, от специалността ортопедия и травматология най-интересна ми беше артроскопията и спортната травматология, за което си мислех, че имам почти нулев шанс, защото е окупирана територия. Вероятно беше въпрос на късмет, но скоро се появи възможност в МБАЛ „Света София” в екипа на д-р Мазнейков. Не след дълго започнах да се занимавам точно с това.

-Вие сте най-младият лекар-началник на отделение по ортопедия и травматология в болница МБАЛ “Св. София”. Кое е било най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъскали във вашата практика до момента?

-Ако говорим като предизвикателство по отношение на ръководните функции, то това определено е поддържането на един непрестанен баланс, така че да са доволни едновременно пациентите, колегите лекари, останалият медицински персонал, да се поддържа възможно най-висок стандарт на медицински грижи, предвид българската действителност и винаги недостигащото финансиране.
По отношение на клиничната ми работа с пациентите, редовно има предизвикателни случаи. Именно те носят голяма удовлетвореност, осмислят и разнообразяват ежедневието.

-Какво представлява артроскопия на тазобедрената става и кога трябва пациентът да се подложи на тази операция?

-Подобно на артроскопските операции на други стави, които рутинно се извършват от години, при артроскопията на тазобедрената става през малки дупчици от около 5 мм успяваме да извършим различни корекции на ставните структури. Поради анатомични особености на ставата, артроскопията е по-трудна и съответно последна навлиза в практиката както в световен мащаб, така и в България.

Кандидатите за подобна операция обикновено са по-млади хора или такива със запазен ставен хрущял. Това дава шанс за лечение на по-младите и активни пациенти с проблеми в тазобедрената става. Преди се предлагаха или травматични открити операции, или опцията за протезиране.

-Вие сте специалист по спортни травми. Вярно ли е, че жените са по-предразположени към травми на коленете и защо?

-Не съм забелязал подобна зависимост. Повечето пациенти са мъже, вероятно заради по-агресивния стил на спортуване. Жените са по-предпазливи и въпреки повишената ставна мобилност, което е предразполагащ фактор за травми, по-рядко се нуждаят от нашата помощ.

-Болката и възпалението на ахилесовото сухожилие при бегачите е често срещана. Защо се появява и как да се предпазят?

-В ахилесовото сухожилие се срещат различни видове възпаление и болка, в зависимост от точната локализация и наличието на промени във формата на петната кост. Една част са безобидни и преминават с комплекс от упражнения, други изискват хирургична корекция. Препоръчваме да се избягва поставянето на локални стероидни инжекции, заради повишаване на риска от скъсване на сухожилието в дългосрочен план.

За да се предпазят, спортистите трябва да дозират правилно натоварването, като бавно и постепенно го увеличават. Важно е редовно да се правят стречинги на ахилесовите сухожилия.

-Хранителният режим важен ли е за бързото възстановяване след ортопедична операция?

Храненето е изключително важно за доброто здраве като цяло. В ортопедията се инересуваме много от това пациентите да са с нормално телесно тегло. Особено важно за добрата функция и дългосрочната прогноза на ставите на долния крайник и гръбначния стълб.

-От какво значение е рехабилитацията след оперативна намеса и има ли добри рехабилитационни центрове в България?

-Рехабилитацията е не по-малко важна от самата операция. Дори перфектно извършена операция може да има лоши резултати, ако не се прави адекватна рехабилитация. Да, в България има добри рехабилитационни центрове, но за съжаление това не са болшинството от местата. Отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация на МБАЛ „Света София“ е с дългогодишен опит и традиции във възстановяването на всякакви травми, медицински състояния и следоперативни дейности.

-Получихте високо отличие “ Ти си нашето бъдеще”, връчена от БЛС на ежегодната церемония. Защо избрахте да се реализирате в България и с какво може да се подобри бъдещето в ортопедията у нас?

-Тази награда беше голямо признание за мен, както и изненада. България е мястото, където се чувствам най-добре, както и получавам по-голямо удовлетворение да помагам на моите съграждани, близки и познати. Мисля, че тук съм по-необходим, отколкото в някоя друга държава, въпреки по-добрите условия.

Има много какво да се подобри както в ортопедията, така и в медицината като цяло. По отношение на качество на операциите, можем да се сравняваме със западните си колеги. На национално ниво най-много може да се подобри качеството на обслужването, грижата и условията за пациентите. В държавата липсва също добро проследяване на пациентите и адекватно отчитане на резултатите. В момента всеки сам трябва да прави това. Липсват национални регистри и официални данни.