Проф. Виолета Йотова, дмн, е специалист по педиатрия и детска ендокринология и метаболитни заболявания, ръководител на направление Педиатрия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, преподавател МУ-Варна и председател на Съюз на учените-Варна. Преподавала е в Панафриканската програма по детска ендокринология (Найроби, Кения) и е канена като лектор в САЩ, Гърция, Словения, Румъния и др. Председател е на Комитета за клинична специализация на Европейското дружество по детска ендокринология (ESPE) и съпредседател на Работната група по образование и квалификация към Европейската референтна мрежа по редки ендокринни болести (ENDO ERN).- Проф. Йотова, педиатричните клиники в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна получиха високо признание от Българската педиатрична асоциация, като бяха обявени за Педиатрични клиники на 2020г. в страната. Честито! При лечението на кои заболявания се определяте като новатори в страната?
Благодаря за поздравленията от името на целия сплотен екип от лекари, специалисти по здравни грижи, технически лица и санитари на педиатричните клиники в УМБАЛ „Св. Марина” – Първа и Втора детска клиника, Детска клиника по хематология и онкология, Детско отделение за интензивно лечение, Спешно отделение – деца! Винаги е най-голяма чест и удоволствие да получиш признание от колеги!
Медицината е много консервативна наука със строги изисквания и твърди стандарти, които, обаче, непрекъснато се обогатяват и разширяват. Именно на базата на консерватизъм и дългогодишни натрупвания се появяват условията за значими иновации в практиката – в диагностиката, лечението и наблюдението на пациентите. Въпросът ви е много предизвикателен и отразява упорит труд за бързо въвеждане у нас на постиженията на медицинската наука – и то в условия на ограничени ресурси, неустойчивост в държавата във всичко (управление, структура, финансиране), емиграция на подготвени кадри, здравна емиграция с промяна в структурата на заболяемостта. Педиатрите в България се оказаха устойчив вид и въпреки всички гореизброени фактори, не само че не изчезват, а напротив – в последните години има все по-голям интерес към нашата специалност. Ласкателно е да мислим, че иновациите и възможностите за работа на съвременно ниво допринасят за това.
Иновациите не са самоцел. Те са възможност, изправяйки се пред разтревожения родител, честно да можеш да го увериш, че болното му дете ще получи адекватна грижа тук и сега – в България. Това е основен стимул в нашето ежедневие, основен двигател на промените в нашата работа и допинг за излизане от така удобната клинична инерция. Доколкото можем, разбира се – отвъд това е честността. Липсата на възможност да помогнем и наличието на такава на друго място никога не скриваме от семействата. Напротив, борим се заедно с тях за постигането и. В този смисъл в отговор на вашия въпрос бих поставила на първо място:
- Открит, информиран, честен разговор със семейството, задължително с достатъчно време за отговор на всичките им въпроси. Няма неудобни или нежелани въпроси. Ако нямаме отговор на нещо, ние го търсим и осигуряваме в последствие.
Казвайки това, мога да изброя и конкретни постижения. Те са в грижите за деца с редки болести, като 3 от Експертните центрове за редки болести в страната са разкрити в нашата болница – Експертен център по коагулопатии и редки анемии, Експертен център по редки ендокринни болести и Експертен център по кистична фиброза. Първите два центъра са членове на европейски мрежи по редки болести (https://eurobloodnet.eu/members/; https://endo-ern.eu/about/reference-centres/). Въведени са всички налични методи на лечение, а в диагностиката, макар и налични, все още недостатъчно достъпни са съвременните генетични методи.
Новатори сме в комуникацията с пациенти с диабет, използващи високи технологии за ежедневното си обслужване. Създаденият Център за иновативно лечение и напреднали технологии при диабет вече пета година работи на ежеднева база. При пациентите с диабет е необходима ежедневна комуникация. През изминалата година в COVID-19 ситуации редица страни ускориха много въвеждането на телекомуникационни здравни услуги, напр. съседна Румъния вече прие закон на тази тема. У нас все още няма никакъв регламент. Така отделеното на ежедневна база висококвалифицирано време на всеки лекар и сестра остава невидимо, а даденият съвет – оспорим. Наложително е и нашата страна да предприеме стъпки в тази посока!
Изключително много постигнахме в интензивното лечение. Поради спецификата на УМБАЛ „Света Марина” като комплексен център за диагностика и лечение, нашето Детско интензивно отделение стабилизира и лекува деца от 0 до 18 години с абсолютно всякаква патология – от удавяния и интоксикации, през хирургични заболявания и травми, до редки хронични обострени състояния. Това е възможно благодарение на нестихващата подкрепа от „Света Марина” и от Медицинския университет, както и на Благотворителната инициатива на Президента на Република България „Българската Коледа”. В последните дванадесет години не само сме получили уникална и съвременна апаратура, но и наши пациенти получават подкрепа за домашно лечение, което иначе не може да се осъществи в България.
Всички колеги работят с иновативни медикаменти в своята област, както и с все по-разширяваща се палитра от комплексни грижи – психологична, социална, рехабилитационна, работа с обществени и пациентски организации, собствени инициативи за повишаване на квалификацията (понеже у нас няма въведена система за поддържане на следдипломната квалификация).
Както от всички Университетски клиники, от нас понастоящем се изисква самоотвержена дейност за обслужване на хронични и най-често нелечими заболявания, без никакъв държавен принос и при изключително неглижиране на нуждите и на плановете ни за развитие. Не знам дали съм права, но може би тези трудни условия ни карат по-бързо да ставаме по-добри, да сме по-издържливи и по-успешни. Представете си само за миг какъв разцвет би настъпил, ако получим дори и най-малка подкрепа! Изграждането на детски болници поне в 3-те най-големи градове в страната е неизбежно, но все още на хоризонта не се виждат такива намерения. Специално за нашите клиники, приемам за много положителен факт европейското ни работно време – от 8 до 16.30 ч. в работни дни, с 24-ч. грижа за хоспитализираните деца и спешно отделение на 24-ч. работен режим. Осигурени са условия всички наши специалисти да работят в ДКЦ „Св. Марина”, с което чисто технологично се осигурява директен достъп и се намалява разхождането на пациенти, да не говорим, че диспансеризацията е от самите специалисти, които после биха лекували усложненията, ако настъпят такива.
- Вие бяхте един от първите педиатри в страната, които съобщихте за мултисистемен възпалителен синдром и успешното лечение при деца. Какво представлява мултисистемният възпалителен синдром?
Това е едно особено състояние, свързано с начина на протичане на COVID-19 инфекцията при деца. Мултисистемният инфламаторен синдром при деца (MIS-C) е описан е за първи път през пролетта на 2020 г., известно време след първият световен пик на епидемията. То не е свързано с обикновената инфекция с корона вирус, а по-скоро с начина на реакция при някои организми на срещата с него – ако мога да се изразя така, отложена във времето бурна и засягаща целия организъм реакция. Медицината познава т.нар. синдром на Кавазаки, който протича по подобен начин и е свързан тясно с някои известни бактериални и вирусни агенти. Точно поради това в началото заболяването е наречено „Кавазаки-лайк синдром”. По-късно стана ясно, че то си има собствено протичане. Докато синдромът на Кавазаки засяга по-малки деца, предимно момчета и има афинитет към коронарните съдове, както и настъпва много по-рядко, MIS-C засяга по-големи деца, без предпочитание по пол и без значение дали има или не предходни хронични заболявания. По-често засегнатото дете и семейството му не знаят изобщо, че са срещали с болен от COVID или със заразоносител, много по-рядко е имало заболяване в семейството или средата на детето.
- Кои са специфичните симптоми и как трябва да реагират родителите при проявата им?
Няма специфични симптоми. Критериите за диагноза са висока температура с по-голяма продължителност, обриви, силна коремна болка, диария, отоци, сърцебиене, силна слабост, за които не се откриват други причини (напр. инфекциозни агенти – батерии и вируси, остър апендицит, алергии и пр.). Силната слабост и заморяване изобщо не са чести при децата, така че винаги трябва да са алармиращ симптом. По-нататък са изследванията, като към обичайните за тежък COVID възпалителни и коагулационни маркери, се добавя широка палитра от изследвания за органна увреда, вкл. ехокардиография и образни изследвания. Най-важни са антителата с/у SARS-Cov2 вирус, които са положителни в над 95% по литературни данни и при всички наши пациенти до момента.
Докато има COVID в обществото, при подобни остри и тежки симптоми трябва да се мисли за MIS-C. Детето трябва да се заведе за преглед в най-близката педиатрична структура – за предпочитане университетска или областна клиника. Личните лекари не са първа инстанция в диагностицирането на това заболяване, защото неговото лечение задължително се провежда в Клиника, много често в интензивна педиатрична структура. То трябва да е навременно и изисква мултидисциплинарен екип от педиатри, интензивисти, кардиолози, ревматолози, хематолози и хирурзи. Но най-вече изисква познаване и опит в неговото лечение. При навременно и правилно започнато лечение смъртността е ниска, а възстановяването е бързо и пълно. Препоръчва се проследяване от кардиолог за около 6 месеца след излекуването.
- Има ли деца, които са предразположени към усложнения от заболяването?
Както вече посочих, до момента няма данни за по-често или по-тежко протичане поради някакви предходни остри или хронични състояния. Чисто теоретично, както и при възрастни, деца с тежки инвалидизиращи заболявания могат да боледуват по-тежко. Затлъстяването, което често се забравя като рисков фактор и което доведе до доста фатални изходи по време на епидемията от свински грип преди няколко години, и при COVID-19 е сериозен рисков фактор за по-тежко боледуване, но не и специално за развитие на MIS-C.
- Колко деца с този синдром са излекувани в Педиатричните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна до момента?
Първият пациент при нас се появи в края на месец ноември 2020 г. и най-голяма честота имаше до средата на януари, т.е. налице е едно отместване спрямо пика на епидемията с около 3-4 седмици. Последният засега пациент е приет преди 20 дни и вече излекуван. До момента сме лекували общо 9 пациенти на средна възраст около 11 години. Ако общата честота на инфекцията отново се увеличи, отново ще има нови пациенти. Приехме и юноша, който в пика на заболяването е лекуван от терапевти, не е разпознат и се яви едва в края - за долекуване. За сетен път се убеждавам, че няма по-благоприятни пациенти от децата с техните огромни пластични и приспособителни възможности – нещо, което тази пандемия доказа в пълен обем.
- Какви насоки бихте дали на родителите, за да предпазят здравето на най-малките пациенти?
В последните месеци бяхме свидетели на разпространение на най-безотговорна информация, касаеща децата и COVID-19 – от това, че децата изобщо не боледуват и не са застрашени от фатален изход, до това, че те са най-големите безсимптомни преносители на инфекцията. Децата се заразяват и боледуват точно толкова често, колкото и възрастните. Просто техният пластичен и готов за адаптация имунитет, както и младите им организми, са далеч по-благоприятни от тези на възрастните. Утежняващи фактори като обездвижване, тютюнопушене, редовен прием на алкохол, декомпенсирани или изобщо нелекувани диабет и хипертония, и мн. други, не са характерни за децата, а дори и затлъстяването е все още по-рядко при тях. Затова бих посъветвала родителите да балансират умело между санитарните мерки за защита и вредата от пълна социална изолация за децата. Но най-вече – добре да познават и наблюдават децата си, за да не прувеличават несъществените, а да забелязват навреме значимите промени в здравното им състояние и да търсят квалифицирана помощ.
