Визитка: Проф. Панайотов е началник на Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна от юни 2005г. Извършва над 300 сърдечни операции годишно. Завършва Медицина през 1984г. в МУ - София. Има придобита специалност по хирургия. Работил е като ординатор - хирург към 2-ра хирургическа клиника в „Пирогов”, асистент по кардиохирургия към клиника по сърдечна хирургия в болница „Лозенец”, ординатор кардиохирург в Национална кардиологична болница, София. Специализира кардиохирургия в Texas heart institute, Houston,Texas,USA. От 2000 г. до 2002 г. е кардиохирург в програма за специализация към медицински факултет на Истанбулския университет, Истанбул, Турция, а в периода 2002 г. – 2005 г. е кардиохирург в Chest diseases hospital, Kuwait.- Проф. Панайотов, какво въздействие оказа пандемията върху пациентите с кардиологични заболявания?
- По данни от медицинската литература, публикувана на английски език, хората със сърдечно-съдови заболявания, диабет и наднормено тегло носят по-висок риск от усложнено протичане на заболяването. Много от пациентите, носещи тези рискови фактори, трябваше драматично да променят начина си на живот – да полагат грижи да се предпазят от инфекцията, ограничавайки социалните си контакти. Оказва се, че наред с това, много от пациентите с кардиологични страдания са се въздържали да търсят медицинска помощ, страхувайки се от заразяване с коронавирус. Други не са получавали адекватна помощ. Така се появи и фразата „хора, загиващи от Ковид-19, без никога да са се срещали с коронавирус инфекция“. Този проблем проличава особено ясно сега, след възстановяването на плановия прием на пациенти със сърдечни страдания. Виждаме пациенти с много напреднали сърдечни страдания, които е трябвало да бъдат лекувани активно много по-рано.
- След възстановяване на дейността си виждате ли промени в пациентите с кардиологични заболявания?
- Да, все още преобладават пациентите с много комплексна сърдечна патология, която е трябвало да бъде лекувана оперативно доста по-рано. Има и пациенти, които са преболедували от Ковид-19 и това е оставило поражения върху функцията на белите им дробове. Това от своя страна може да усложни възстановителния период след сърдечна операция. Ковид-19 е заболяване с многолики проявления и засягане на различни органи и системи. През следващите години най-вероятно ще научим много повече за всичко това.
- Могат ли кардиологичнте операции да не бъдат спирани при евентуална нова вълна?
- Сърдечните операции никога не се спират напълно – спират се само плановите операции, а винаги има екип и условия за оперативно лечение в спешен или неотложен порядък. От създаването на Клиниката по кардиохирургия в Университетската болница „Св. Марина“ във Варна през 2005 г. никога не е имало момент, в който спешните пациенти да не са приемани и оперирани. Всички, които бъдат своевременно насочени за лечение в кардиологичните клиники или кардиохирургията на „Св. Марина“-Варна, са били и ще продължават да бъдат своевременно диагностично уточнени и оперирани, когато това е необходимо. Създадени са протоколи, основани на Европейските ръководства (гайдлайни), които се прилагат компетентно от съответните специалисти, дори когато голяма част от ресурсите на болницата са насочени за лечението на пациентите с Ковид-19.
- Какви са последиците от прекарана инфекция на Ковид при пациенти със сърдечни проблеми и това влияе ли при необходимост от кардиологична интервенция?
- При отговора на втория въпрос посочих, че ако след преболедуване от Ковид-19 останат промени в белите дробове, бъбреците, централната нервна система, това може да направи възстановяването от сърдечна операция проблемно. В такива случаи се правят допълнителни изследвания и оценка на оперативния риск. Решение се взема след обсъждане между кардиолози и хирурзи, при необходимост и с привличането на лекари от други специалности. Задължително на пациента се дава възможно най-пълна информация и той участва във вземането на решение за вида лечение. Стремежът на екипа на Клиниката по кардиохирургия е да се прилагат възможно най-щадящите и ефективни методи на лечение – минимално инвазивни операции при клапна патология, запазване на собствената клапа винаги, когато това е възможно. Операции без използване на машина сърце-бял дроб се прилагат, когато е възможно и това би намалило рисковете за пациентите прекарали Ковид-19 или друго сериозно заболяване.
- Ваксините против COVID-19 влияят ли на лечението на сърдечни заболявания?
- На този етап ние нямаме достатъчно собствени данни за това, а и в медицинската литература липсват такива данни. Можем да очакваме, че ваксинираните пациенти са практически предпазени от риска да бъдат заразени по време на престоя си в болницата.
- Във временните протоколи за лечение на COVID-19 в някои страни има антикоагуланти и антитромбоцитни средства. И двете групи лекарства разреждат кръвта, но действат по различни начини. Каква е разликата?
- Антикоагулантите и антиагрегантите са групи медикаменти, всяка от които включва по-стари и по-нови средства. Антикоагулантите блокират съсирването на кръвта чрез блокиране на определени механизми в този процес на серумно ниво, докато антиагрегантите блокират способността на тромбоцитите да се струпат и свържат помежду си на места с увреждания в кръвоносните съдове. Установено е, че при Ковид-19 има засягане на малките кръвоносни съдове в цялото тяло, поради което се прилагат определени медикаменти, целящи да предотвратят запушването на тези малки кръвоносни съдове. Пациентите прекарали умерено тежка и тежка форма на Ковид-19 обикновено получават препоръка за антикоагулантно лечение от 2 до 6 седмици след изписването от болницата, или за по-дълго при необходимост. Такова лечение обикновено не се прилага при лекувалите се само в дома си пациенти с по-леки форми на заболяването. Този вид лечение в дома може да създаде проблеми при необходимост от спешна или неотложна сърдечна операция, тъй като т.нар. „нови антикоагуланти“ и антиагрегантите продължават да действат в продължение на 3 до 5 дни след спирането на приема им. Резултатът може да бъде трудно овладяемо кървене и необходимост от кръвопреливане, ако се налага извършване на спешна сърдечна операция. Когато състоянието на пациента позволява, препоръките са да се изчака необходимото време, докато се изчерпи ефектът на приеманите от пациента антикоагуланти и/или антиагреганти.
- Има ли рискови групи, при които антикоагулантната терапия е противопоказна
- Антикоагулантната терапия е противопоказана при пациенти с висок риск от кървене – при язвена болест на стомаха или дуоденума, както и при много други болестни състояния. Такова може да бъде и повтарящо се гинекологично кървене, кървене от хемороиди и други състояния с видимо от пациентите кървене, или кървене, което остава незабелязано до момента, в който се направят изследвания и се открие анемия. При такива състояния антикоагулантна терапия не трябва да се назначава, или ако има назначена такава – да бъде спряна. Сърдечната операция се прави така, че да се избегне необходимостта от назначаването на лекарства от тези две групи.
- На какво ниво е превенцията при сърдечни заболявания в България и какво може да се подобри?
- През последните 10–15 години нивото на кардиологичната и кардиохирургична помощ е на високо ниво и в съответствие с Европейските и световни стандарти. Вярвам, че това се дължи на подобрената подготовка на личните лекари и кардиолозите в доболничната и болничната помощ, на натрупания опит и разбирането, че своевременно оказаната кардиологична помощ не само спасява живот, но и дава шанс за по-добро качество на живот на пациента и на неговото семейство. Сърдечната хирургия е на високо ниво. В Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Св.Марина“ - Варна има възможност и се извършват всички видове сърдечни операции при възрастни пациенти, с изключение на сърдечна трансплантация. Лекуват се клапните пороци на сърцето, вече и с възможност за минимално инвазивни операции, коронарни байпас операции при исхемична болест – на работещо сърце (ОРСАВ) или с помощта на машина сърце-бял дроб, операции за тумори на сърцето, за хирургично лечение на абсолютна аритмия при предсърдно мъждене.
