Полезни ли са нискоенергийните подсладители и каква е ролята им в здравословното хранене? Това споделя в интервю за MedConsult проф. д-р Веселка Дулева - Началник отдел “Храни и хранене” към Националния център по общественото здраве и анализи, Главен координатор на Експертен съвет по медицинската специалност Хранене и диететика към Министерството на здравеопазване, Заместник-председател на научно-експертен съвет по Хранене към МЗ, представител на България в Световна здравна организация по хранене и хранителна политика.- Проф. Дулева, във все повече продукти се добавят нискоенергийни подсладители. Какви са ефектите от консумация им каква е тяхната роля в здравословното хранене?
Използването на нискоенергийни подсладители има дълга история, преди около 100 години започва употребата на първия подсладител - захарин, открит през 1879 год. Нискоенергийните подсладители се използват при производство на храни и напитки в малки, технологични количества, за постигане на сладък вкус. В европейското законодателство използването им е регулирано много строго. Разрешените за употреба подсладители са преминали през сериозна научно-експертна оценка и оценка на риска, поради което те са една подходяща алтернатива на захарта и други калорични източници на сладост в храните и напитките. Употребата на нискокалорични подсладители намира своето място и в контекста на епидемията от затлъстяване в световен мащаб. Част от фокусите на стратегиите за спиране на епидемията от затлъстяване са намаляване на приема на енергия, здравословно хранене, повишаване на физическата активност за увеличаване на енергоразхода.
Подобряване състава на храните и повишаване наличността на разнообразни нискокалорични или с намалени калории храни и напитки е един от подходите за подкрепа на усилията за намаляване приема на калории в ежедневието. Заместването на захарите с нискоенергийни подсладители води до намаляване енергийната плътност на храните и напитките, като по този начин се способства намаляването на приема на калории. Храните и напитките с ниска енергийна плътност са от полза за намаляване консумацията на захари и контрола на телесното тегло. Като част от балансирано хранене и здравословен начин на живот, те могат съдействат за намален общ прием на енергия и подкрепа на усилията за намаляване на наднормено телесно тегло. Друг важен ефект на нискоенергийните подсладители е, че те нямат кариогеннен ефект и обратно на захарите и другите ферментиращи въглехидрати, не допринасят за развитието на зъбен кариес.
Според становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), съществуват някои доказателства, че високите нива на прием на захари под формата на подсладени храни и напитки, могат да допринесат за повишаване на теглото, както вече споменах съществува и връзката между приема на съдържащи захар храни и развитие на зъбен кариес. С цел намаляване риска от хронични заболявания, СЗО препоръчва намаляване на консумацията на свободни захари през целия живот на по-малко от 10% от общия енергиен прием, като посочва, че оптималната цел е редуциране консумацията на захари до 5% от общия дневен енергиен прием.
- Каква е разликата между захарта и подсладителите с нисък процент калории и колко вида подсладители има?
Европейският орган за безопасност на храните включва в термина "захари" монозахариди и дизахариди, а в "добавена захар" захароза, фруктоза, глюкоза, нишестени хидролизати (глюкозен сироп, високо-фруктозен сироп) и други изолирани захари, добавяни по време на приготвяне и производство на храни. Захарните алкохоли (полиоли), като сорбитол, ксилитол, манитол, лактитол не се включват в термина "захари" и са в списъка на разрешените подсладители. Захарите са носители на енергия, като 1 г захари осигуряват 4 ккал, енергийната стойност на полиолите варира от 0 ккал за грам при еритритола до 2,6 ккал на г за сорбитола.
Според определението, посочено в европейските законодателни документи „Подсладители“ са вещества, използвани за придаване на сладък вкус на храните, или като трапезни подсладители. Предимството им пред захарите е, че те не са носители на енергия (изключение е аспартама – носител на 4 ккал на грам, но той се използва в малки количества и практически не е източник на допълнителна енергия). Употребата им осигурява познатия от потребителите сладък вкус, без да увеличава енергийната стойност на храните и напитките. Тяхната подслаждаща способност е стотици пъти по-висока от тази на захарите. Например ацесулфам К и аспартам са около 200 пъти по-сладки от захарозата, захарините са 300-400 пъти по-сладки, а с най-сладък вкус (600-650 пъти повече от захарта са стевиол гликозидите и сукралозата. Друго характерно свойство на повечето от тях е, че те не се метаболизират и се отделят непроменени, изключение прави аспартама, който се разгражда до аминокиселини.
Разрешени за използване като добавки в храните са подсладители, които имат доказан и приемлив технологичен ефект, не представляват опасност за здравето на консуматорите в нивата, в които се използват и които са разрешени на база съществуващи научни доказателства. Подсладителите се използват за заместване на захари при производството на нискоенергийни храни, храни, които не предизвикват кариес, или храни без добавени захари, където това позволява удължаване на срока на съхранение на храната, или при производство на храни, предназначени за специфична хранителна употреба. Всички разрешени подсладители имат съответно Е номер по единна международна система за номериране на добавките в храни, които са пременили през оценка от експертната комисия и са доказана безопасност за здравето при определените условия на употреба и количества за прием. Системата е унифицирана за Европейската общност и са включени в законодателните документи. Към настоящия момент във функционален клас „подсладители“ в общностния списък са включени: E 420 Сорбитоли, E 421 Манитол, E 950 Ацесулфам К, E 951 Аспартам, E 952 Цикламати, E 953 Изомалт, E 954 Захарини, E 955 Сукралоза, E 957 Тауматин, E 959 Неохесперидин DС, E 960 Стевиол гликозиди, E 961 Неотам, E 962 Сол на аспартам-ацесулфам, E 964 Полиглицитолов сироп, E 965 Малтитоли, E 966 Лактитол, E 967 Ксилитол, E 968 Еритритол, E 969 Адвантам. За да бъде включена в общностните списъци, добавката в храната трябва да носи предимства и ползи за потребителя и да е безвредна за здравето.
Стратегии за реформулиране на храните по отношение съдържанието на добавени захари е една от политиките на общественото здраве за намаляване на наднорменото тегло и затлъстяването, както и свързаните с тях незаразните заболявания сред населението и особено при децата. Усилията през последните години на Европейския съюз и страните-членки са насочени към интегрирани, мултисекторни дейности с обединяване усилията на всички заинтересовани лица - здравеопазване, хранителна индустрия, търговия, потребителски и неправителствени организации, медиите и рекламата за подкрепа на дейности за повишаване предлагането на продукти, подкрепящи здравословен модел на хранене. Активни стратегии в тази насока са реформулиране на храните чрез намаляване съдържанието на захар, сол и мазнини (наситени мастни киселини) при производство на храни, адекватно представяне на хранителна информация при етикетиране на храните, повишаване информираността на потребителите.
- Вярно ли е, че консумацията на нискоенергийни подсладители повишава апетита и нуждата от сладки храни?
В настоящия момент има противоречиви мнения относно ефекта на нискоенергийните подсладители върху апетита. Една от хипотезите свързва консумирането на сладки храни с нискокалорични подсладители със стимулиране на предпочитанието към сладки храни и вероятната им по-висока консумация. Другата хипотеза свързва повишения прием на сладки храни след консумация на подсладители с нарушение на физиологичния контрол на енергийната хомеостаза. И двете хипотези не са потвърдени при проведени клинични изпитвания, проведени със 166 здрави пълнолетни мъже и жени.
Експериментални изследвания с бели плъхчета установяват, че консумирането от тях на нискокалорични подсладители води до повишаване на апетита с последващ по-висок прием на храни. Изследване при хора обаче, проведено от научен екип в Англия не потвърждава това твърдение. Счита се, че използваният модел на експериментално проучване с плъхчета не дава възможност за адекватна оценка поради факта, че диетата им е твърде опростена и не съответства на голямото разнообразие на храни при човек.
Нов изчерпателен преглед на всички изследвания, публикувани върху изкуствените подсладители и ефекта им върху телесното тегло, потвърди, че изкуствените подсладители не причиняват наддаване на тегло. Напротив, има ползи от загуба на тегло и намален риск от затлъстяване и диабет.
- Препоръчвате ли на хора с диабет да консумират продукти с нискоенергийни подсладители?
Страдащите от диабет лица се чувстват силно ограничени при избора на храни със сладък вкус в ежедневието си. Нивата на кръвна захар се влияят от количеството въглехидрати, които се приемат с храненето. Управлението на приема на въглехидрати и намаляването на прекомерната употреба на захари са важни аспекти на гликемичния контрол при управление на диабет. Регулирането на нивата на глюкозата в кръвта при лицата с диабет е важно за предотвратяване на риска от здравни усложнения, свързани с диабета. Тъй като подсладителите не се обработват от организма по същия начин като захарта, замяната на захар с подсладител може да помогне за стабилизиране на нивата на кръвната захар за по-дълъг период. Това може да има особено значение и при пациенти с реактивна хипогликемия, при която излишъкът от инсулин се произвежда след прием на голямо количество въглехидрати.Тъй като подсладителите не влияят по същия начин на инсулиновия отговор, е вероятно подсладителите да намалят риска от реактивна хипогликемия. Нискокалоричните подсладители не оказват ефект върху секрецията на инсулин.
Европейският орган по безопасност на храните одобри здравна претенция, че подсладителите могат да помогнат за намаляването на постпрандиалния гликемичен отговор. След преглед и оценка на колективните доказателства, ЕОБХ потвърди и че потреблението на храни, съдържащи интензивни подсладители вместо захар, предизвиква по-малко покачване на кръвната захар след тяхното консумиране в сравнение със съдържащи захар храни. Освен това, използването на подсладители при лица с диабет тип 2 може също да помогне при загуба на тегло или поддържане на теглото, като по този начин улесни добрия контрол на диабета. Настоящите препоръки, основани на доказателства за хора с диабет, предполагат, че подсладителите са безопасни, когато се консумират в рамките на допустимия дневен прием.
- Могат ли да се използват заместители на захар по време на бременност?
В миналото Научният комитет по храните е гарантирал безопасността на хранителните добавки (включително подсладители), използвани в Европейския съюз чрез извършване на научна оценка на риска. Понастоящем тази отговорност е на Европейския орган за безопасност на храните. Обширни научни изследванията демонстрират безопасността на всички подсладители, разрешени за употреба в храни в ЕС. Тяхната безопасност е потвърдена от резултатите на in vitro и in vivo проучвания върху животни, тестове върху хора и епидемиологични проучвания. Безопасността им е оценена чрез процес на оценка на риска, включващ идентификация, характеризиране на опасностите, оценка на експозицията и характеризиране на риска за здравето, вкл. оценка на репродуктивна токсичност, тератогенност и др. За разрешените подсладители е определен допустим дневен прием (ADI), който е количеството на хранителната добавка, изразено като mg/kg телесно тегло, което може да се приема ежедневно в продължение на цял живот, без да се поема осезаем риск за здравето.
Счита се, че консумацията на нискокалорични подсладители в количества в рамките на ADI не представлява опасност за здравето на потребителите, вкл. и за бременни жени.
Разнообразието от храни и напитки, подслаждани с нискокалорични подсладители, може да помогне за удовлетворяване на желанието за сладост на бременните жени, при които е необходим контрол на теглото и при тези с диабет. Следва да се отбележи, че при лица с доказана фенилкетонурия, използването на аспартам не се препоръчва, тъй като той е източник на фенилаланин.
- Какъв процент от българското население страда от затлъстяване?
През 2020 година, Националният център по обществено здраве и анализи проведе национално представително проучване за оценка на рисковите фактори за здравето. Оценката на хранителния статус на населението на възраст от 1 до 75+ години и сравнителният анализ на резултатите спрямо тези от аналогичното проучване, проведено през 2014г., очерта следните основни проблеми и тенденции. Затлъстяването при децата от 1 до 5-годишна възраст е с честота 2,1% и показва благоприятна тенденция за намаляване от 2,5 пъти спрямо предходното проучване през 2014г. С най-висок риск от затлъстяване са момичетата от 5 до 9 години – 18,6% и момчетата на 10-13 години – 16,1%. Отчита се неблагоприятна тенденция за леко повишаване на относителния дял на деца със затлъстяване (1,9%). При лица от 19 до 75+-годишна възраст честотата на затлъстяването при мъжете е 23,2%, а при жените е 20,0%, като преобладава най-леката първа степен на затлъстяване. Отчита се благоприятна тенденция за леко намаляване на относителния дял на затлъстяване в тази възраст.
- Какво трябва да бъде включено в менюто на децата и подрастващите, за да избегнат натрупването на излишни килограми?
Хранителните предпочитания се оформят през периода на детството и често остават за цял живот. Създаването на здравословен хранителен модел от ранна възраст е с ключово значение и през следващите етапи от живота. Утвърждаването на здравословен начин на живот в семейството, консумирането на здравословна и разнообразна храна е особено важно за здравето на децата.
Чрез балансирано хранене се осигуряват всички хранителни вещества и енергия в достатъчно количество, необходими за поддържане на нормален растеж и развитие на децата. Балансираното хранене е здравословно когато е пълноценно и разнообразно. Балансираното и пълноценно хранене се осигурява чрез ежедневно консумиране на разнообразни хранителни продукти от всички основни групи храни.
Храните, които са много важни за развитието на децата и трябва да се консумират всеки ден са от следните 4 групи: зърнени храни и картофи; зеленчуци и плодове; мляко и млечни продукти - сирене, кашкавал, извара и др.; месо, риба, яйца, боб, леща, ядки. Храните богати на добавени мазнини; захар и захарни продукти, сладкарски изделия и сол е необходимо да се ограничават.
Препоръчително е храненето на децата да бъде редовно, с три основни хранения в рамките на деня – закуска, обяд и вечеря и една до две подкрепителни закуски между храненията.
Визитка: Проф. д-р Веселка Дулева, дм е завършила медицина в Медицинска академия, гр. София, защитила е дисертация по клинична витаминология и диетотерапия при пациенти с хипертонична болест и затлъстяване в Институт по хранене, АМН гр. Москва. От 1994 год. е с придобита медицинска специалност „Хранене и диететика“ към Медицински университет, София.
След двугодишно обучение в Мичиганския щатски университет, САЩ от 2006 год. е международно сертифициран експерт по “Международно законодателство за храни”. Проф. Дулева е специализирала в редица водещи институции и университети в света - САЩ, Швеция, Италия, Франция, Русия, Световна здравна организация, и др.
Като експерт проф. Дулева активно участва в разработването на националната хранителна политика и нормативна база, свързана с храните и храненето на населението в България, ръководи и е член на работни групи за разработване на физиологични норми за хранене, препоръки за здравословно хранене на населението от всички възрастови групи, на нормативните документи за здравословно хранене на деца и ученици в България, както и на ръководства и сборници с рецепти за деца, подпомагащи прилагането на законодателните документи. Член е на работната група разработила и реализирала Националния план за действие “Храни и хранене” 2005-2010 год., участва в разработването и изпълнението на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 год.
Проф. Дулева е член на редица работни групи към Европейската комисия – Група на високо равнище по хранене и физическа активност, по етикетиране на храни, по хранителни и здравни претенции, храни за кърмачета, малки деца и диетични храни и др.
Проф. Дулева има богат изследователски и преподавателски опит. Участва в над 30 научни проекта, от които 15 международни по проблеми на храненето в различни възрастови и рискови групи от населението и в областта на безопасността на храните. Има над 150 научни публикации и над 180 участия в научни форуми у нас и в чужбина, лектор и ръководител е на курсове за следдипломно обучение на лекари, на Основния курс по медицинска специалност “Хранене и диететика”, председател е на изпитната комисия за държавен изпит на лекари по специалността.
Проф. Дулева е член на редакционната колегия на „Българско списание за обществено здраве“ и сп. „Хранително-вкусова промишленост”. Член е на: Българското научно дружество по хранене и диететика, Българска асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (БАСОРД), Българско научно дружество по обществено здраве, Международна асоциация за изследване на затлъстяването (IASO), Европейска асоциация по обществено здраве (EPHA), Европейски алианс по хранене и обществено здраве (EPHNA).
