Д-р Хасърджиев, безсилни ли сме срещу агресията, след като станахме свидетели на пореден случай на насилие срещу лекари?
Подобни случаи не бива да се толерират от нито едно общество. Трябва да се приложи цялата строгост на закона, за да не бъдат допускани прояви на насилие срещу лекари. Недопустимо е човек, който изпълнява служебните си задължения, да бъде пребит. Но това зависи от манталитета на човека, независимо дали се намираш в болница или магазин.
Трябва ли да се завишат наказанията?
Наказанията и сега са достатъчно високи. Въпросът е дали тези хора са осъждани. Между другото, насилието над медици е проблем за цяла Европа. Само преди няколко дни се върнах от Англия, където по болниците имаше разлепени афиши с призиви хората да не проявяват агресия към лекарите. Така че проблемът се среща навсякъде. Това е въпрос на възпитание и култура, а не е отношение на българските граждани към техните лекари. Проблем е, че напоследък тези случаи зачестяват, затова трябва да се прилага цялата строгост на закона.
Защо обаче зачестяват? Това не се ли дължи на прекъснатото доверие между лекар и пациент? В същото време оставаме без специалисти.
Това е сериозен проблем, който се наслагва от години. Липсата на доверие, напрежението в системата се пренася върху лекарите и пациентите. Това не води до нищо добро. Когато доверието го няма, може да очакваме всичко. В системата има толкова много напрежение , което няма как да не се отрази върху лекари и пациенти.
Трябва ли според вас лекарите да бъдат задължени да предписват най-евтините лекарства и до какво може да доведе тази мярка?
Добре е да се мисли за пестене на публични фондове, но не и за сметка на здравето на пациента. Има си утвърдени терапевтични ръководства - международни и български, и затова лекарят трябва да ги спазва. Разбира се, когато става дума за един и същ медикамент, но на различен производител, е в полза на пациента и на системата да се предпише по-евтиният. Но при всички положения не бива да се компрометира качеството на лечението. Трябва да се спазват стриктно тези ръководства за терапия, които казват в какви случаи какъв медикамент се предписва, кога се сменя с друг. Не може икономическите съображения да бъдат с по-голяма сила, отколкото науката.
Как може да се контролира обаче този процес и да се следи за злоупотреби?
Разбира се, че може. По света това нещо се регулира от ръководствата на научните дружества, които се одобряват, и се спазват стриктно по силата на закона. В България подобни опити се правят чрез въвеждането на т.нар. медицински стандарти по различни специалности, които обаче далеч не са само относно терапията на дадено заболяване. Така че по света този процес се регулира единствено от научната общност. Не може някой да ти предписва по-евтино лекарство по негово усмотрение.
Периодично на дневен ред излиза и проблемът с отпускането на онколекарства. От догодина предстои промяна в договарянето им. Наскоро стана ясно и че 30% от скъпите лекарства за рак се изхвърлят. Как ще коментирате?
Онколекарствата се прилагат в болнични заведения и там отговорността е на болниците и те трябва да спазват всички правила не само на касата, но и за съхранение. Нямам съмнение и че това се случва, но по света, за да се избегне намесата на човешкия фактор и за да не се допускат и грешки, се въвеждат автоматични системи, които да приготвят тези разтвори. А и така се пестят и лекарства.
Неведнъж сте изтъквали за проблема с липсата на профилактика у нас. Кажете научи ли се българинът да се преглежда профилактично?
Не, няма промяна. Но българинът няма сам да се научи. Затова се иска държавна политика, мотивация на лекарите сами да издирват пациентите за това. В много страни медиците получават допълнителни плащания, когато покриват повече пациенти. А у нас само санкционираме. Не може само да призоваваме за профилактика, а хората да не се мотивират. Трябва да им се обясни защо това е важно, да им се спести от времето, а не като отиват на такъв преглед, да се налага да си вземат отпуск. За да говорим за истинска профилактика, трябва да има разписана ясна стратегия. И без това системата боксува в момента, но без без профилактика няма как да я подобрим. Няма как хората сами да тръгнат по профилактични прегледи.
Казахте, че е недопустимо да се виси пред кабинетите. Но се оказва, че у нас има джипита с по 8000 пациенти. Но тук въпросът е свързан и с дефицита на специалисти.
Проблемът може да бъде решен с кадрова политика. Заплащането, разбира се, е важно. Но от нашите разговори с по-млади лекари става ясно, че мотивът им да напускат страната ни не са толкова заплатите, а по-скоро липсата на възможност за реализация. Няма какво да се лъжем, у нас определени специалности са си феодални владения. В чужбина това далеч не е така. Трябва да се вземат сериозни мерки за възможностите за специализация, за кариерно израстване. Това са нещата, които отблъскват младите лекари и ги карат да търсят други възможности. Като добавим и финансовите проблеми в системата, тези фактори допринасят за решението им да напуснат страната.
Наблюденията ви не показват вече обратната тенденция - на завръщане, така ли?
Има и такива случаи. Наскоро разговарях с мой колега, който направи много добра кариера в Германия, но обмисля да се завърне у нас. Не знам да има масово такива случаи, но пък нали се сещате, ако този човек беше останал да специализира у нас, че едва ли щеше да е на това ниво сега. Там откъм апаратура, възможности и преподаване нещата са несравними.
Към кои специалности има най-голям интерес?
Към тези, които са добре уредени финансово. Например гинекологията, ендокринологията. Но има специалности, които категорично не са желани, например иатоанатомия. Няма лекар, който иска след около десетгодишно следване да работи за без пари.
Доколко и самата агресия на хората отказва лекарите да се реализират у нас?
Сигурно и това оказва своето влияние, но не мисля, че това са масови случаи. Важното е, че напоследък се дава гласност на всеки един от тях, защото обществото ни няма как да толерира това. И тук не става дума само за насилието към лекари, а към всяко живо същество. Затова към насилниците трябва да се прилага пялата строгост на закона.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
