Д-р Александър Оскар е невроофталмолог и детски офталмолог в Клиниката по очни болести на УМБАЛ "Александровска" и главен асистент към Катедрата по офталмология на Медицински университет - София.
Д-р Оскар разказва за CredoWeb за психогенно-обособеното намаляване на зрението при децата - рискове, причини, терапия. Споделяме без редакции:
Децата с неорганична загуба на зрение много рядко симулират и когато споделят, че не виждат добре, те наистина вярват в това. Заболяването силно се повлиява от окуражаване, но много рядко рецидивира, за разлика от същото състояние при възрастните, които в продължение на години могат да страдат от този проблем. Децата обикновено са много кооперативни и активно съдействат за установяване на причината на тяхното страдание.
Поведението на лекаря включва разговор с родителите, като целта е да се установи евентуалното наличие на травматизиращи събития. Не е добре детето да присъства на този разговор, той трябва да се провежда само с родителите. Най-важното е да се обясни на родителите, че детето няма да ослепее, състоянието е лечимо, но е необходимо търпение.
При по-тежките случаи се налага консултация с психиатър.
През изминалата година в детския очен кабинет на ДКЦ Александровска са прегледани 3275 деца с такъв проблем, като средната им възраст е 10 години. Над 80% от тях са момичета, а при 90% от пациентите са засегнат и двете очи. Намалението на зрителната острота варира от 0,1 до 0,3. Много рядко тя пада под 0,1, като най-често е в диапазона 0,15 – 0,2.
Подобрение на зрителната острота с поне два реда в рамките 4 седмици е установен при всички 163 хоспитализирани деца и при 75% от децата, преминали през очния кабинет. При останалите 25% се наложи провеждане на консултация с детски психиатър.
Най-честата причина за появата на психогенно-обособеното намаление на зрението е семеен конфликт. Основни рискови фактори са също така проблеми в училището и загубата на близък човек.
Обикновено състоянието напълно отшумява в рамките на една година, като лечението изисква навигиране на училищната и семейната среда.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.