Насоки за хранене при хиперурикемия и подагра

19 / 11 / 2019

Написана от MedConsult

Хиперурикемия и подагра: определение

Хиперурикемия

Повишени стойности на пикочната киселина (ПК) в кръвта над 6,4 mg/dl (380 µmol/l) при телесна температура 37°С и рН=7,4. За клинични нужди са установени следните горногранични стойности:

мъже ≤ 7,0 mg/dl (~ 416 µmol/l);
жени ≤ 6,0 mg/dl (~ 357 µmol/l);
днес за оптимална горна граница и при двата пола се приема ПК < 360 µmol/l.

Пикочната киселина е краен продукт от обмяната на веществата и преди всичко от разграждането на нуклеиновите киселини до т.нар. пурини. При разграждане на пурините се получава ПК (от 1 mg пурини се получават 2,4 mg ПК)
Хиперурикемията обичайно протича безсимптомно и се открива при случайно лабораторно изследване. Днес повишеното ниво на ПК се свързва с различни болести на обмяната (хиперхолестеролемия; захарен диабет – 2 тип; метаболитен синдром; затлъстяване), със сърдечно-съдови (хипертония; исхемична болест на сърцето; мозъчен инсулт) и бъбречни заболявания (бъбречно-каменна болест; подагрозен бъбрек; хронична бъбречна недостатъчност).

Подагра – хиперурикемия с органно засягане

подагрозен артрит;
подагрозен бъбрек;
бъбречно-каменна болест.

Хигиенно-диетични насоки при хиперурикемия и подагра

1.1 При наднормено тегло -редукция на телесната маса с намален хранителен калораж и повишена физическа активност (напр. ходене). Отслабването се извършва плавно с около 0,5 kg / седмично. Рязкото „сваляне“ на килограми не се препоръчва, защото може да провокира подагрозен пристъп.

1.2 Ограничаване приема на алкохол, особено бира и преди всичко тъмно пиво. Ограничението важи и за безалкохолната бира. Алкохолът повишава нивото на лактата (млечната киселина) в кръвта и така забавя излъчването на ПК от бъбреците. Самата бира е богата на пурини и на ПК – във всеки 100 ml се съдържат 7-8 mgПК, независимо от марката на напитката. Допуска се пием на вино до 300 ml/дневно (2 чаши от 150 ml)

1.3 Избягване консумацията на подсладени газирани напитки и т.нар. енергийни напитки, поради високо съдържание на фруктоза; фруктоза се влага и в изделията на сладкарската промишленост, тъй като тя е три пъти по-сладка от глюкозата. Прекомерният прием на фруктоза води до хиперурикемия, както и до намаляване на инсулиновата чувствителност в тъканите – явление, характерно за захарния диабет – 2 тип. От друга страна, голямото количество фруктоза способства за отлагане на липиди в черния дроб (т.нар. стеатоза).Следва да се избягва и прекомерната употреба на прясно изцедени плодове (фрешове), тъй като те също са богати на фруктоза. Дневната необходимост от фруктоза е около една чаша.

1.4. Прием на течности поне 2 литра на ден. Препоръчва се пиене на алкални минерални води (Горна баня, Хисар), както и на билков чай. Течностите ускоряват излъчването на ПК от бъбреците. От друга страна, при голямо количество течности урината се разрежда и не образува песъчинки, които са предшественик на бъбречни камъни. Количеството на течностите се определя от лекар, който преценява съпътстващите заболявания – хипертония, сърдечна недостатъчност и др.

1.5. Консумацията на кафе по последни данни има протективен ефект. Кафето е богато на кофеин, който потиска образуването на ПК (инхибира ензима ксантиноксидаза, който е ключов при образуването на ПК). Освен това в кафето има много антиоксиданти, за които се приема, че също ускоряват излъчването на ПК от бъбреците. Те, от друга страна, повишават инсулиновата чувствителност на тъканите при наличие на захарен диабет – тип 2, метаболитен синдром и затлъстяване, т.е. заболявания, протичащи с хиперурикемия и подагра. Препоръчват се 2-3 чаши кафе при липса на други противопоказания.

1.6. Избягване на прехранване (банкети и др.) и гладуване (строго постене). И в двата случая настъпва повишено разграждане на собствени тъкани и клетки, което води до освобождаване на повече ПК.

1.7. Храни и хранене при хиперурикемия и подагра. Препоръчва се нископуринова диета, съдържаща от 600-1000 mg пурини дневно и ниско съдържание на мазнини.

Храни, които е уместно да се избягват или да се употребяват изключително рядко. Това са храни с високо съдържание на пурини (над 400 mg на 100 g хранителен продукт):

червени меса и месо от млади животни;
месо от дивеч – фазан, яребица, пъдпъдък, заек, елен;
животински вътрешности – бъбреци, сърце, бял и черен дроб, далак, момици, мозък;
някои риби – треска, херинга, сом, аншоа, тон, скумрия, както и хайвер от риба;
морски дарове – миди, омари, раци;
месни бульони и супи от свински глави и крачета (пача);
кървавица.

Храни, които могат да се консумират в умерено количество (съдържат пурини 100-400 mg на 100 g хранителен продукт):

месо от домашни птици – гъска, патица, пиле, пуйка;
варива – грах, леща, соя, боб;
пълнозърнест хляб и паста;
овесени ядки, кафяв ориз, аспержи, пшенични зародиши, трици, карфиол, броколи, спанак, къдраво зеле;
ядки (неосолени) – фъстък, орехи, бадеми, кашу; 2-3 пъти седмично, максимално по 1 шепа;
растителни мазнини – зехтин, олио;
колбаси;
риба – треска.

Общото количество месо, риба и колбаси да не надхвърля 100-150 g/дневно.

Разрешени храни (под 100 mg пурини на 100 g хранителен продукт);

плодове и зеленчуци – всякакъв вид;
препоръчва се консумацията на вишни и череши – водят до намалено ниво на ПК в кръвта ;
мляко и млечни продукти с по-ниска масленост (сирене „Чедър“ 50% масленост, сирене „Бри“; извара, сирене „Тофу“);
яйца – 2-3 /седмично без жълтък.

Начин на обработка на храната

Пурините са водоразтворими и затова варенето като метод на готвене е подходящ. Полученият бульон не трябва да се използва след това. Други препоръчвани методи за подготовка са: гриловане, печене, задушаване (тенджера под налягане).
Кожата на птиците и рибата се отделя и не се консумира.