Преди да разберете какво е пейсмейкър и как работи, трябва да научите малко повече за анатомията и физиологията на такъв орган като сърцето. Сърцето има собствена вътрешна електрическа система, която контролира скоростта и ритъма на своята работа. Всеки сърдечен пулс е електрически сигнал, който се разпраща от горните камери на сърцето (предсърдията) в двете долни камери на сърцето (вентрикулите). След това вентрикулите се свиват и изпомпват кръв към останалата част от тялото. Комбинираното свиване на предсърдията и вентрикулите е сърцебиенето.
Всеки електрически сигнал обикновено започва в група клетки, наречена синусов възел. С възрастта или при наличие на сърдечно-съдови заболявания синусовият възел губи способността си да задава правилния темп на сърдечната честота.
Проблемите със скоростта или ритъма на сърдечния ритъм се наричат аритмии. По време на аритмия сърцето може да бие твърде бързо (тахикардия), твърде бавно (брадикардия) или с неправилен ритъм. Електрически сигнал може да бъде напълно прекъснат, докато преминава през сърцето.
При такава дефектна електрическа аларма е необходимо поставянето на пейсмейкър, за да може сърцето да се справи. Използвайки електрически импулси, той предотвратява аритмиите и кара сърцето да бие в правилния ритъм. За да разберем как пейсмейкърът се справя с толкова трудна задача, Medconsult.bg предлага първо да разгледаме какво е това миниатюрно, но сложно електронно устройство.
Принцип на действие на пейсмейкър
Той по същество се състои от три компонента:
- електрически импулсен генератор;
- батерия;
- серия от проводници с електроди на върховете.
Батерията захранва генератора и двете са заобиколени от тънък метален калъф, който се свързва към сърцето с проводници.
Всички части на ECS са се развили значително с течение на времето. Така електрическия импулсен генератор в момента се състои от програмируем микропроцесор. Ако първите пейсмейкъри непрекъснато генерираха електрически импулс с честота 70 удара в минута, сега те са в състояние да проследяват електрическите импулси на предсърдията и вентрикулите, както и редица други параметри, като честота на дишане и движение на тялото. Следователно те могат да се намесят в регулирането на сърдечния ритъм само ако е необходимо, например, когато човек се занимава със спорт или е нервен, тоест той се държи точно като здраво сърце.
Съвременните литиево-йонни батерии не само удължиха живота на ECS до около 15 години, но и значително намалиха размера му. Сега генераторът и батерията са поставени в кутия от титан с размери 5 × 4,5 × 1 см, тежаща само 20 грама. От тази кутия излизат проводници, които достигат до желаната област на сърцето през вена или артерия, за да стимулират контракциите. Може да има от един до три такива проводници, типът пейсмейкър зависи от техния брой: едно-, дву- или трикамерни.
Еднокамерният пейсмейкър има един такъв проводник, който го свързва с една сърдечна кухина: може да бъде дясното предсърдие или дясната камера.
Двукамерният пейсмейкър е свързан към две кухини на сърцето, а трикамерният съответно, има три проводника. Такъв пейсмейкър може да стимулира както дясното предсърдие, така и двете камерни кухини.
Той се имплантира в човешкото тяло (обикновено под подкожната мастна тъкан на гърдите) и се прикрепя към сърдечния мускул с помощта на електроди. Действа на сърдечния мускул при липса на естествен сърдечен ритъм, тоест издава електрически импулс. В резултат на това сърдечният мускул се свива. Днес имплантацията на ECS се счита за проста операция, която се извършва под местна анестезия.
История на появата и еволюцията на ECS
Преди години ECS бяха големи и сложни устройства, разположени отвън. Дори пациентът да успееше да удължи живота си, той трябваше да остане в леглото.
През 1957 г. е направена много важна стъпка в развитието на ECS: пейсмейкърите започват да работят на батерии. Първата имплантация на такъв пейсмейкър с батерия е била извършена в Стокхолм през 1958 г. Пациентът е бил 43-годишният Арне Ларсон, който страдал от тежко нарушение на сърдечния ритъм.
Първият имплантиран пейсмейкър не е съпоставим със съвременните пейсмейкъри. Устройството е било с размер на хокейна шайба, но било нестабилно: седмица след операция пациентът трябвало да направи втора операция и да замени устройството. Така на пациента Ларсон пейсмейкърът е сменян повече от 20 пъти. Проблемът е решен едва след последната операция през 1961 г., когато е инсталиран нов пейсмейкър. Между другото, Арне Ларсон е живял до 86 години и е починал поради друга причина, а не сърдечни аномалии.
В механичния завод в Ижевск е създаден първият домашен двукамерен EX. В двукамерните стимулатори, произвеждани от 2007 г., са вградени физиологични функции: например, превключвател на режима - автоматично превключване на режима на стимулатора при възникване на предсърдно трептене.
Последните модели на завода са еднокамерни пейсмейкъри с малък размер VIRSAR SR и VIRSAR SC, както и двукамерни VIRSAR DR и VIRSAR DC. Всички те имат функцията на честотна адаптация. Тоест такива пейсмейкъри могат автоматично да настройват честотата на импулсите спрямо променящите се физиологични нужди на човек. Точно като здраво сърце, те променят честотата спри физическа активност или емоционален стрес.
За имплантирането на EX е необходим не само самото устройство, но и електрод, който е инсталиран в сърцето. Днес клиники предпочитат пейсмейкъра и електродите от същия производител. Поради това заводът в Ижевск разработва съвременни модели електроди за имплантируем EX.
Как да разпознаем сърдечна невроза симптоми ?
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
