fbpx

Особености, причини и лечение на припадък

08 / 06 / 2020
Написана от Б. Венков

Припадъкът е преходна загуба на съзнание поради общо временно намаляване на кръвоснабдяването на мозъка, характеризиращо се с бързо развитие, кратка продължителност и спонтанно възстановяване на съзнанието.

Причини за припадък

Припадането е доста често срещано, като неговата максимална честота се наблюдава при хора на възраст от 10 до 30 години, като съответно е 47% при мъжете и 31% при жените. Освен това през следващите 3 години една трета от пациентите развиват многократно припадъци, научи MedConsult.bg.

От първостепенно значение за развитието на синкоп е понижаването на системното кръвно налягане, което води до влошаване на церебралния кръвен поток. В този случай може да се развие понижение на системното кръвно налягане поради намаляване на сърдечния изпомпване и общото периферно съдово съпротивление. При проблем на автономната система, симпатиковите нервни влакна не са в състояние да увеличат общото периферно съдово съпротивление при преминаване в изправено положение (синдром на непоносимост към ортостаза). Причините за преходното намаляване на сърдечния изхвърляне са:

  • рефлекторна брадикардия (рядък пулс), асистолия (сърдечен арест), която е придружена от припадък, свръхчувствителност към каротидния синус;
  • сърдечно-съдови заболявания, включително аритмии, например: нарушена функция на синусовия възел и атриовентрикуларна връзка;
  • венозна недостатъчност, свързано с намаляване на обема на циркулиращата кръв и отлагане на кръв във вените.

Наличие на синкоп

Обикновено припадъкът се развива без никакви признаци, но понякога пациентите изпитват признаци на загуба на съзнание като замаяност, гадене, изпотяване, слабост и замъглено зрение. Eмоционалният или ортостатичният стрес е причина за припадъци. В същото време може да се активира вегетативната нервна система и пациентът да получи предсидроми като изпотяване, бледост и гадене. Ситуационният синкоп се нарича развиващ се в определени ситуации и може да се случи например при:

  • кашлица;
  • кихане;
  • дразнене на стомашно-чревния тракт (преглъщане, движение на червата, коремна болка);
  • уриниране;
  • натоварване;
  • хранене;
  • смях;
  • свирене на духови инструменти;
  • вдигане на тежести.

При хора с ортостаза, следните симптоми могат да предхождат припадъка:

  • замаяност;
  • слабост;
  • дезориентация;
  • сърцебиене;
  • изпотяване;
  • замъглено зрение (мъгла пред очите, повишена яркост, стесняване на зрителните полета);
  • загуба на слуха (загуба на слуха, шум в ушите);
  • болка в областта на шията (в областта на шията и рамото), долната част на гърба или сърцето.

При кардиогенни (сърдечно-съдови) припадъци, дължащи се на аритмии, преди загубата на съзнание пациентът може да почувства „потъващо“ сърце, намален пулс и сърдечен пулс.

Тестове и диагностика

За наличието на припадъци се провеждат следните тестове:

  • Измерване на кръвното налягане в изправено положение;
  • ЕКГ;
  • Масаж на каротиден синус при пациенти на възраст на и над 40 години под контрола на електрокардиограма;
  • Ехокардиография, ако има или се подозира заболяване на сърдечно-съдовата система, което може да причини припадък;
  • Ортостатичен тест (наклонен тест) - измерване на кръвното налягане при преминаване от легнало положение в изправено положение, със синдром на непоносимост към ортостаза или, ако се предполага рефлексен механизъм на припадък;
  • Тест за упражнения, ако припадък се развива по време на или малко след упражнението;
  • Ежедневно наблюдение на ЕКГ (включително 24-часово наблюдение, телеметрия), ако предполагаемата причина за синкоп е аритмия, нарушена функция на синусовия възел или атриовентрикуларна връзка;
  • Имплантируеми устройства за дългосрочен запис на ЕКГ. Такива устройства се имплантират под кожата под въздействието на локална анестезия. Те имат живот на батерията 36 месеца. Устройството се активира от пациента или от друго лице, обикновено след отпадане или автоматично при поява на аритмия;
  • Електрофизиологично изследване на системата за сърдечна проводимост - трансезофагеална и ендокардиална - извършва се за потвърждаване на диагнозата в случаите, когато не е възможно да се идентифицира тахикардия, преходна блокада по конвенционални методи (ЕКГ, наблюдение на Холтер), при наличие на клинични прояви. Това проучване в някои случаи ви позволява да проверите органичната или функционалната етиология на сърдечните аритмии;
  • Двустранно сканиране на брахицефални артерии, за да се изключат стенозни лезии на съдовете на главата и шията, тяхната патологична усуканост, като причини за загуба на съзнание;
  • Електроенцефалография за изключване на епилепсия.

Лечение на синкоп

Тя се свежда до елиминирането на провокиращите фактори и лечението на основното заболяване. В случай на ортостатична хипотония е възможно да се прилагат специални упражнения. Когато се появят симптомите на рефлексния синкоп, е необходимо да заемете седнало положение, да кръстосате ръце, да стиснете ръцете си или да стегнете ръката си, което причинява значително повишаване на кръвното налягане и в повечето случаи ще се избегне загубата на съзнание или ще се забави. При синдром на свръхчувствителност на каротиден синус, нарушена функция на синусовия възел и атриовентрикуларна връзка се имплантира пейсмейкър, с редица камерна тахикардия, имплантиране на кардиовертер-дефибрилатор. При пациенти със суправентрикуларна и камерна тахикардия, заедно с медикаментозно лечение, е възможна радиочестотна аблация на аритмогенните зони на сърцето.

Изборът на метод за лечение на пациента се извършва от специалист, като взема предвид клиничната картина на заболяването, данни от диагностичните изследвания.

В рентгенологичното ендоваскуларно отделение за диагностика и лечение се използват такива методи за диагностициране на причини за синкоп като електрофизиологични изследвания, имплантиране на устройства за дългосрочно записване на ЕКГ, научи MedConsult.bg. 

Следните методи за лечение на припадъци се използват според показанията: имплантиране на пейсмейкъри, кардиовертерни дефибрилатори и катетърна аблация на аритмогенните зони на сърцето при всички видове тахикардия. 

 

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.