Medconsult.bg съобщава, че според статистиката почти всеки трети възрастен страда от високо кръвно налягане, въпреки че не винаги знае за това.
Заболяването се характеризира с постоянно повишено кръвно налягане - диастолно или систолно или комбинация от тях.
Артериалната хипертония е водеща в статистиката не само като независима патология, но и като предвестник на много сериозни усложнения. Така че дори слабо повишение на систолното налягане само с 20 mm Hg причинява удвояване на рисковете от сърдечна патология. Въпреки сериозността на този проблем, много пациенти се отнасят пренебрежително.
Как се класифицира артериалната хипертония?
Има три основни точки, чрез които лекарите класифицират артериалната хипертония:
Поради развитието:
- първични (есенциални, идиопатични);
- вторични (симптоматични).
Според данните за кръвното налягане (mmHg):
- 1 степен - 140-159 / 90-99;
- 2 степен - 160-179 / 100-109;
- 3 степен - 180/110 и повече;
- изолирана систолна артериална хипертония - > 140/ <90.
Според тежестта на увреждане на целевите органи (очи, сърце, мозък, бъбреци, кръвоносни съдове):
- етап I - няма повреди;
- етап II - има увреждане на органите, но няма симптоми и / или нарушено функциониране;
- етап III - увреждане на органите се придружава от клинични прояви и влошаване на тяхната работа.
В допълнение, диагнозата също така показва степента на риск от сърдечно-съдови усложнения при конкретен пациент с артериална хипертония. Изчисляването му се извършва от лекаря въз основа на съществуващите вродени и / или придобити заболявания, начин на живот, лоши навици, възраст, пол и фамилна анамнеза на пациента.
Рискови фактори за развитието на артериална хипертония
Можем да кажем, че артериалната хипертония отчасти е проблем в начина на живот. Това твърдение може да бъде обосновано, като се разгледат основните сигнали за развитието на хипертония: тютюнопушенето, затлъстяването и психоемоционалният стрес- винаги се появяват на преден план. Лекарите обаче често използват понятието рискови фактори по малко по-различен начин. Това е името на тези критерии, наличието или отсъствието на които при пациент може да промени вероятността от сърдечно-съдови усложнения.
Основните рискови фактори обикновено включват:
- възраст (за мъже - над 55 години, за жени - над 65 години);
- тютюнопушене;
- пол;
- затлъстяване;
- нарушение на метаболизма на холестерола;
- ниво на гликемия на гладно от 5.6-6.9 mmol / l;
- фамилна анамнеза за сърдечно-съдови заболявания под 65-годишна възраст при жени и до 55 години при мъжете.
Значително се влошава прогнозата за пациента при наличието на хронични заболявания, като:
- цереброваскуларна патология (инсулт, преходна исхемична атака, мозъчен кръвоизлив);
- диабет;
- сърдечна недостатъчност ;
- ангина пекторис и / или миокарден инфаркт ;
- патология на ретината;
- увреждане на периферните артерии;
- хронично бъбречно заболяване.
Използвайки тези данни, лекуващият лекар, определя степента на риск от сърдечно-съдови усложнения, информира medconsult.bg.
Клинична картина
Симптомите, свързани с нарушена перфузия на целевите органи с високо кръвно налягане, излизат на преден план при симптомите на хипертония, нарушения в сърцето и мозъкът, а очите реагират на първо място, както и:
- главоболие;
- замаяност и обща слабост;
- намалена концентрация и памет;
- сърцебиене;
- зачервяване на кожата на лицето, понякога придружено от изпотяване;
- гадене, понякога с повръщане, което не носи облекчение;
- цветни точки пред очите.
При липса на адекватно лечение за артериална хипертония развитието на симптомите е възможно и към предишния списък се добавят нови признаци:
- недостиг на въздух и дискомфорт в гърдите по време на физическо натоварване;
- зрително увреждане, до частична или пълна загуба;
- появата на признаци на задържане на течности в тялото (подуване на крайниците, известна подпухналост на лицето).
Яркостта на проявата на признаци на хипертония при различни хора може да варира значително. Така някои се оплакват от непоносимо главоболие дори при систолно налягане от 140 mm Hg, докато други продължават да работят спокойно с цифри за кръвно налягане, които отдавна надвишават 200 mm Hg. Това се дължи на адаптивните възможности на организма, продължителността на заболяването и хода на хипертонията.
Диагностика
При диагностицирането на хипертония основна роля играе оценката на нивото на кръвното налягане. Важно е то да бъде измерено при удобни за пациента условия, защото не са рядкост случаите, когато се регистрира повишение на налягането при здрав човек поради вълнението от среща с лекар. Това се случва на нивото на подсъзнанието и рефлексите, докато пациентът може субективно да не забележи особено безпокойство. За изравняване на този фактор се препоръчва използването на амбулаторно записване на кръвното налягане или дневник с редовно измерване от вкъщи за период от две седмици.
В допълнение към стандартния преглед се използват и лабораторни изследвания на кръв и урина, ултрасонография на сърцето и ЕКГ за определяне на стадия на първична артериална хипертония. За да се оцени степента на ретинопатия, се препоръчва офталмолог да се консултира за изследване на фундуса, а при съпътстващо ендокринно заболяване (захарен диабет, затлъстяване, патология на щитовидната жлеза), посещение при ендокринолог.
Усложнения
Хипертонията може да причини развитието на сериозни и опасни патологии като:
- остър мозъчно-съдов инцидент;
- инфаркт на миокарда;
- отделяне на ретината;
- конюнктивален кръвоизлив;
- сърдечна недостатъчност;
- аортна дисекция;
- хронично бъбречно заболяване;
- внезапна смърт.
Да се сведе до минимум рискът от усложнения е възможно само с промяна в диетата, начина на живот и, разбира се, при следване на правилния режим на лечение.
Лечение на артериалната хипертония
Първата стъпка към нормализиране на кръвното налягане при хипертония традиционно се счита за модификация на обичайния начин на живот и хранене. На пациентите се препоръчва да се откажат от тютюнопушенето, да намалят приема на сол и животински мазнини, замествайки ги с плодове, зеленчуци и риба. При наличие на излишно телесно тегло трябва да се полагат усилия за намаляването му, тъй като всеки излишен килограм повишава налягането.
На хората, които прекарват по-голямата част от времето си в статично положение, се препоръчва да увеличат физическата си активност - джогинг на чист въздух с умерено темпо, плуване в басейна, аеробика.
Medconsult.bg информира,че според многобройни проучвания обикновената промяна в активността и подходящото меню при пациенти с хипертония в стадий 1-2, може да доведе до нормализиране на кръвното налягане дори без използването на лекарства.
Разнообразието от лекарства е огромно, така че ефективността на терапията зависи от техния правилен подбор. Има определени правила за предписване на лекарства от една или друга група:
- Диуретици;
- Ангиотензин-конвертиращи ензимни инхибитори;
- Блокатори на рецептори на ангиотензин;
- Калциеви антагонисти.
Прогноза
Хипертонията има прогресиращ курс, поради което прогнозата за живота трябва да се разглежда индивидуално. Независимо от това, на всички е известно, че по-ранното начало и наличието на съпътстваща патология е неблагоприятен фактор за по-нататъшното развитие на болестта.
При достигане на целевото кръвно налягане и придържането на пациента към предписаното лечение, рисковете от усложнения и внезапна сърдечна смърт могат да бъдат значително намалени.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
