Инфаркт на миокарда при жените

Както при мъжете, така и при жените, сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смъртност. Проучвания показват, че шансът жена да развие сърдечно-съдови заболявания е 3 пъти (24% -32%) по-висок от шанса за развитие на рак на гърдата (7% -12.5%).

Смъртността след първия инфаркт на миокарда и повторението му са по-високи при нежния пол, отколкото при мъжете. Спадът на смъртността при жените от сърдечно-съдови заболявания през последните 20 години не е толкова изразен, както при мъжете. Тази разлика се обяснява отчасти с ниската информираност за болестта, късната диагноза и лошото лечение в някои случаи. Проучване на Американската кардиологична асоциация установила, че само 13% от тях са били наясно с опасността от сърдечно-съдови заболявания.

Дори сред лекарите липсва информираността за съществуването на това сърдечно заболяване, неговия ход и последствията при нежния пол. Интересът към сърдечните заболявания при нежния пол започва преди около 20 години и набира скорост едва през последното десетилетие. Научните изследвания са описали разликата в механизма на развитие на заболяването, влиянието на рисковите фактори, клиничната проява, хода на заболяването и високата честота на усложненията при тях.

Разлика в изразяването води до затруднения в диагностиката

Последните научни доказателства сочат, че понякога има значителни разлики между коронарна болест на сърцето при двата полa - от рискови фактори до диагноза и симптоми на заболяването, лечението, резултатите и психосоциалните аспекти на това заболяване.

Тези различия са налице заради основната анатомия на сърцето и коронарните артерии на жената, които са по-малки и по-тесни, което може да повлияе както на интерпретацията на определени тестове, така и на извършването на инвазивно лечение (сърдечна катетеризация, байпасна хирургия).

Честотата на заболяването при нежния пол се увеличава с края на фертилния период, когато нивото на естрогена намалява и съответно рискът от развитие на коронарна болест на сърцето непрекъснато нараства, докато не се изравни с този на мъжете (около 65-годишна възраст).

В този момент е важно да се отбележи, че констатациите на международни проучвания не подкрепят осигуряването на хормонозаместителна терапия с цел предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, а напротив, резултатите показват неблагоприятни ефекти върху здравето на сърцето. Информацията е вярна и за синтетичните замествания на хормоните.

Първата проява на сърдечно заболяване при жените обикновено е ангина пекторис, за разлика от инфаркт на миокарда или внезапна смърт при мъжете. Симптомите на стенокардия при жените обикновено не са характерни за коронарната болест на сърцето и често причиняват затруднения при диагностицирането. Появата на болка е често срещана и по време на почивка, сън или в ситуации на психически стрес. Оплакванията от некоронарна болка в гърдите са характерни за тях и този факт прави още по-трудно поставянето на правилната диагноза. От друга страна, когато коронарната болест на сърцето е доказана при жените, рискът от развитието на заболяването не само се сравнява, но и надвишава риска при мъжете (2,7% срещу 2,4%).

Разликите между половете също водят до трудности при медицинската диагностика. Има трудности при надеждното разчитане на направените тестове, като стрес тест, и има ограничения при дешифрирането на по-напреднали тестове, като с ехокардиография. Следователно не е изненадващо, че диагнозата на заболяването ще се забави и в резултат на това лечението, което ще се прилага. Доказателство в проучване, проведено в университета Bar-Ilan, установява, че диагнозата на сърдечно болна жена се появява средно пет до четири години по-късно, отколкото при мъж.

Чувствителността на стрес тестовете при нежния пол е по-ниска, отколкото при мъжа. Тоест - нормален стрес тест, съвсем сигурно отрича коронарната болест на сърцето. Точността на стрес тестовете се влияе и от промени в ЕКГ.

Kоронарна болест на сърцето при жените

Инфарктът на миокарда се определя като смъртта на сърдечните клетки в резултат на продължителна липса на кислородно кръвоснабдяване към тях. Диагнозата се поставя с помощта на набор от параметри, включващи симптоми, промени в ЕКГ и доказателство за увреждане на сърдечния мускул въз основа на увеличение на протеини или миокардни ензими в кръвта.

Както споменахме, коронарната болест на сърцето като цяло и по-специално инфарктът на миокарда са водещите причини за смърт на жените в западния свят. При тях средната възраст за първия инфаркт е 70, пет години по-късно от средната при мъжете. Честотата на заболяването при нежния пол в сравнение с мъжете е по-ниска във фертилния период, и по-висока след 75-годишна възраст. След 75-годишна възраст пациентът обикновено има повече хронични заболявания, тогава усложненията на заболяването са по-големи.

Проучванията показват, че при нежния пол се наблюдават изострени симптоми на заболяването за разлика от мъжете. При жените има повече симптоми, които се определят като нетипични, като умора, гадене, задух и болка в рамото, челюстта и горната част на гърба, а не в центъра на гърдите. Около 95% от тях също изпитват ранен предупредителен знак в месеца преди инфаркта, но той също е различен, от този на мъжете и може да включва:

• необяснима умора;
• задух;
• нарушения на съня;
• киселини.

Жените, са по-предразположени към "тих" миокарден инфаркт, тоест заболяване, което се доказва чрез сърдечна катетеризация и лабораторни изследвания, но който не е предшестван от никакви симптоми. Такъв инфаркт е свързан с повече усложнения и повече смъртност по време на хоспитализация. "Безшумното” заболяване се среща повече при диабетици, още повече, че диабетът "елиминира" ползата от богатия на естроген фертилен период, така че жените през този период страдат от миокарден инфаркт със същата скорост като мъжете.

Изследване, проведено в Университета в Арканзас, САЩ, е установило, че 43% от жените, претърпели сърдечен удар, не съобщават за болка в гърдите. Според мъжете болката в гърдите е значителна предупредителна светлина за развитие на сърдечен удар.

Всъщност, дори когато става въпрос за получаване на медицинска помощ, жените значително изостават от мъжете. Изследвания показват, че средностатистическия мъж пристига в болницата за преглед в рамките на 105 минути след идентифициране на подозрителните симптоми, за разлика от 120-те минути, необходими за обикновената жена. Реалността показва, че когато има такива признаци при мъжете, тя е тази, която го тласка да потърси медицинска помощ, докато в обратната ситуация жената е по-малко насърчената.

Рискови фактори

Явно основните рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания са известни и идентични между половете:

• тютюнопушене;
• хипертония;
• хиперлипидемия;
• диабет;
• възраст над 55 години;
• затлъстяване;
• заседнал начин на живот;
• фамилна анамнеза.

Въпреки приликите обаче съществуват различия в тяхното въздействие върху развитието на болестта. Например, научните изследвания показват по-силна връзка между тютюнопушенето и развитието на сърдечни заболявания при жените, отколкото при мъжете.

Честотата на хипертонията е по-висока и при жени над 55-годишна възраст. Национално проучване, проведено в САЩ, показва, че въпреки че те са по-наясно със състоянието на кръвното си налягане, делът на жените с балансирано такова е изненадващо по-нисък от този на мъжете.

Установено е също, че ниските стойности на HDL и излишните триглицериди в кръвта при нежния пол са по-значим рисков фактор, в сравнение с високите стойности на LDL при мъжете, разбра MedConsult.bg. Ако вземем предвид, че почти половината от жените над 55-годишна възраст имат стойности на холестерол, които не са в рамките на нормата, можем да заключим, че те са изложени на по-висок риск от развитие на съдово заболяване.

По отношение на рисковите фактори, затлъстяването и липсата на физическа активност не могат да бъдат пренебрегнати като фактори, които ускоряват атеросклеротичния процес и по-нататъшното развитие на сърдечно-съдови заболявания. В повечето западни страни по света разпространението на затлъстяването е по-голямо сред нежния пол и за съжаление те са склонни да наддават по-лесно тегло и изпитва затруднения в отслабването.

Лечение

Лечението на инфаркт на миокарда включва първоначално лечение с аспирин и окончателно лечение на коронарната артерия, с помощта на спешна сърдечна катетеризация или лекарство, което разтваря блокиращия кръвен съсирек. Според последните проучвания спешната коронарна катетеризация има предимство пред разтварящото се лекарство.

Анализът на прогнозата след инфаркт на миокарда показва, че след една година от инфаркта по-малко жени оцеляват и повечето от останалите живи изпитват дългосрочни усложнения на инфаркта, като сърдечна недостатъчност.

И двата пола, след изписването им от лечебното заведение, трябва да приемат няколко лекарства, освен ако няма противопоказания, а именно:

• аспирин;
• бета блокер;
• статини.

Инфаркт на миокарда при бременни жени

Специална група са бременни жени. Острият инфаркт на миокарда, който е недиагностициран при бременна жена, е рядко събитие с честота под 1 на 10 000 бременности. Повечето от случаите се дължат на причини, несвързани с атеросклерозата, включително вродени анатомични промени, емболия, възпалителни заболявания на кръвоносните съдове, възпаление на сърцето, спонтанност на коронарната артерия или свързани с употребата на субстанции и лекарства за спиране на производството на мляко и антикоагуланти. Дисекцията на аортата и коронарната артерия също се съобщава рядко поради промени в структурата на съединителната тъкан по време на бременност.

Рискови фактори за ускорена атеросклероза, които са често срещани в млада възраст са:

• тютюнопушене;
• затлъстяване;
• хиперлипидемия;
• диабет;
• хипертония;
• фамилна анамнеза.

В съчетание с физическото натоварване, което съществува по време на бременност и включеното увеличаване на консумацията на кислород, повишаването на сърдечната честота, изхода и увеличаване на кръвния обем, може да бъде важен фактор за развитието на коронарна болест на сърцето, водеща до остър инфаркт на миокарда, особено в последните седмици на бременността.

Последиците за майката и плода зависят от размера на инфаркта, наличието на усложнения и гестационната възраст. Колкото по-бързо и по-ефективно е лечението и колкото по-малък е инфарктът, толкова по-добри са резултатите. Средната смъртност при майката е 9%, а тази на плода 6%, като най-голяма смъртност се наблюдава около раждането.

Цезарово сечение ще се извърши само ако родилката е хемодинамично нестабилна. Ако инфарктът е бил близък до раждането и особено, ако се използват интравенозни разредители на кръвта, трябва да се направи цезарово сечение, за да намали риска от интрацеребрален кръвоизлив в плода.

При жена, която е преживяла остър миокарден инфаркт в миналото и възнамерява да забременее, трябва да се провери функцията на лявата камера и степента на нейното ежедневно функциониране и ако те са нормални, няма превенция на бременността и няма специални рискове.

Катетеризация

Основната причина за сърдечно увреждане и смърт е атеросклерозата и инфаркт на миокарда. Тежките последици могат да настъпят както в краткосрочен план - в първите часове и дни след инфаркта, така и в дългосрочен план - в месеците и годините след болестта.

Най-ефективният метод за лечение на остър миокарден инфаркт е чрез спешна терапевтична катетеризация, научи МедКонсулт.бг. Чрез поставяне на сърдечна катетеризация се локализира местоположението на запушването в коронарната артерия и бързото отваряне на артерията, степента на увреждане на сърдечния мускул може да бъде намалена и смъртността значително намалена.

Съвременната интервенционна кардиология не прави разлика между двата пола. Методите на катетеризация и инструментите, чрез които се извършва тя, са еднакви за двата пола.

До преди много години лечението с тромболитични лекарства се е прилагало по желание на пациента. През последните години тромболитичното лечение е загубило своето значение.

Спешна терапевтична катетеризация в сравнение с тромболитична терапия има намалена смъртност и повтарящ се инфаркт с около 30% -40%. Съкращава продължителността на хоспитализацията и намалява необходимостта от повторна.

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.