В тази статия Medconsult.bg разглежда лечението на коронарна болест, сърдечна недостатъчност и диабетна кардиомиопатия.
Исхемична болест
Развитието в баланса на сърдечно-метаболитните рискови фактори доведе до намаляване на общата смъртност (приблизително 50%) и смъртността от сърдечни причини (приблизително 60%) при диабетици в сравнение със смъртността преди 30 години.
И все пак диабетиците са 2-4 пъти по-склонни да развият коронарна болест, отколкото техните връстници, които носят същите рискови фактори.
Диабетът тип 2 се характеризира с продължителен период на относителна инсулинова резистентност, компенсаторна хиперинсулинемия и постепенно повишаване на нивата на плазмената захар, които в много случаи водят до съдови увреждания дори преди диагностицирането на диабета.
При тези пациенти освен съдови увреждания има и нарушения на коагулацията и увреждане на функцията на тромбоцитите. Повишените нива на инсулин и хипергликемията имат протромботичен ефект, повишени нива на инхибитор на плазминоген активатор - 1 (PAI-1), фактор VII, фактор XII и фибриноген и намалени нива на тъканния плазминогенен активатор (tPA) .
Някои също имат неврологично увреждане, което предотвратява или намалява чувството на стягане при усилие и ги кара да преминат през „тих“ асимптоматичен инфаркт.
Честотата на усложненията след инфаркт при диабетици е по-висока, отколкото при общата популация, включително събития на повторно запушване на артерията.
Първична профилактика на коронарна болест при диабетици
1. Балансиране
Микроваскуларните усложнения се появяват при диабетици от момента на появата на хипергликемия, така че намаляването на честотата им изисква скринингови тестове за откриване на заболяването и лечение на метаболитното състояние. Макроваскуларните усложнения започват още преди началото на болестта и следователно намаляването на честотата на микросъдови усложнения изисква:
- подобряване на нивата на кръвната захар;
- профилактика на диабет тип 2;
- агресивно лечение на други рискови фактори.
Високата кръвна захар е свързана с увеличаване на възпалителния процес и развитието на сърдечна недостатъчност и следователно настоящите препоръки са да се поддържат нива на захар под 180 mg / dL по време на остро събитие, като същевременно се избягва хипогликемия.
2. Лечение на други рискови фактори
Претеглените резултати от проучванията подчертават, че оптималното лечение за профилактика на такива заболявания при диабетици е лечението на всички рискови фактори. Изследване показа, че комбинираното лечение на аспирин и препарати за понижаване на захарта, кръвното налягане и понижаващия липидите ефект намалява сърдечно-съдови събития с 59%, сърдечно-съдова смъртност с 57% и обща смъртност от 10 до 46%.
Не е установено, че лекарствата, предназначени да повишават стойностите на HDL, са ефективни за предотвратяване на сърдечни заболявания, така че най-новите препоръки за повишаване на нивата на HDL са:
- строг режим на упражнения;
- загуба на тегло и обиколка на талията;
- спиране на тютюнопушенето ;
- намаляване на количеството прости въглехидрати.
Препоръчително е да се достигне стойност на TG под 150 и HDL по-висока от 40 при мъжете и 50 mg% при жените. Добавянето на фибрати се препоръчва при пациенти с TG над 500, за да се предотврати панкреатит.
Бета-блокерите са ефективни при лечението, като намаляват консумацията на кислород в сърдечния мускул, намаляват сърдечната честота, понижават системното кръвно налягане и намаляват способността на сърдечния мускул да се свива. Бета-блокерите са ефективни при понижаване на смъртността в резултат на камерни аритмии при диабетици с исхемична болест.
Сърдечна недостатъчност при диабет
Рискът при мъжете с диабет е два пъти по-високо, колкото при здрави хора на тяхната възраст. Степента на развитие е около 3,3% годишно, а относителният риск- 28 пъти.
Тази диагноза при диабетици обикновено се дължи на комбинация от:
- коронарна болест;
- болест на малките коронарни артерии;
- хиперлипидемия ;
- хипертрофия на лявата камера.
Диабетна кардиомиопатия
Диабетната кардиомиопатия се проявява за първи път чрез диастолна недостатъчност. При около 40% -75% от пациентите диастоличното разстройство се проявява без клинични признаци. При ехокардиографията е установена субклинична систолна недостатъчност при приблизително 24% от диабетиците без коронарна болест на сърцето или хипертрофия. Трябва обаче да се отбележи, че диастолните и систолните лезии са неспецифични находки и понастоящем няма приети образни критерии за определяне на диабетна кардиомиопатия.
Аритмии и внезапна смърт
Пациентите с предсърдно мъждене имат петкратно повишен риск от инсулт и двоен риск от смърт в сравнение с пациенти на тяхна възраст със синусов ритъм. Делът на пациентите с предсърдно мъждене сред диабетиците е по-висок от техния относителен дял в популацията. Аритмиите имат много често срещани рискови фактори като хипертония, атеросклероза и затлъстяване, въпреки че не е известно дали има пряка връзка между тях.
Внезапна сърдечна смърт настъпва при около 50% от случаите поради сърдечно-съдови причини. Тя може да настъпи както при пациенти с известна кардиомиопатия и съществуваща коронарна болест на сърцето, така и при липсата й.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
