Перикардитът е възпалително заболяване на перикарда, чийто основен симптом е силна гръдна болка. Често в резултат се развива перикарден излив.
Перикардът се състои от два слоя, които затварят цялото сърце като торбичка. Тънкият вътрешен слой (висцерален перикард) лежи директно върху повърхността на сърцето. Външният слой, дебел около два милиметра, се нарича париетален перикард. Финото пространство между външния и вътрешния перикарден слой обикновено се запълва с тънък филм от течност.
Основната функция на перикарда е да поддържа сърцето във възможно най-стабилното положение и да предпазва сърдечните камери от преразтягане. Бързо нарастващият перикарден излив компресира сърцето и може да попречи на пълненето и изпомпването на сърдечните камери по животозастрашаващ начин.
Защо се развива перикардитът
Причината за възпаление на перикарда обикновено остава необяснима. При повечето пациенти обаче то вероятно се дължат на инфекция с определени вируси. Острият вирусен перикардит се причинява най-често от ентеровируси, херпесни вируси, аденовируси и парвовирус В19. В допълнение към вирусните патогени, бактерии, гъбички и паразити могат да бъдат причина за инфекциозен перикардит, макар и по-рядко.
В допълнение, автоимунни заболявания, рак, метаболитни нарушения като подагра, бъбречна недостатъчност, последиците от сърдечна операция или инфаркт могат да бъдат причина за развитие на заболяването.
Какви са симптомите на перикардит
Силната болка в гърдите, често придружена от висока температура и учестено дишане, са типични симптоми на остър перикардит. Болката може да излъчва в лявата част на гърдите, в горната част на корема и особено в областта на лопатката. Особено характерно е, че болката намалява донякъде при седене - с наведена напред горна част на тялото. Когато лежите, дишате дълбоко, кашляте или преглъщате, болката се увеличава. Диференциация от други заболявания, които причиняват силна болка в гърдите може да бъде трудно, споделя МедКонсулт.бг.
Острият вирусен перикардит обикновено преминава след една до две седмици. Но ако възникне поради други причини, може да се проточи много по-дълго. Понякога има и рецидив.
Ако има излив, обикновено няма специфични симптоми. Само когато има ограничение в сърдечния дебит (намалена изпомпваща способност) поради повишаване на налягането поради напълнения перикард, това може да се забележи, например, поради задух или хипотония. Следователно тези форми често се откриват случайно поради друго сърдечно заболяване и при извършване на ехокардиография.
Как се диагностицира перикардитът
- Медицинска история и физически преглед;
На първо място, се взема медицинска история (анамнеза) и се извършва физически преглед. В случай на остро перикардно възпаление, лекарят чува характерния остъргващ шум при триене върху сърдечната област със стетоскопа.
- EKG;
Електрокардиограмата е много важен метод за диагностика на остър перикардит и показва промени, които съответстват на хода на заболяването. Разграничаването от инфаркт понякога може да причини затруднения.
- Ултразвуково изследване (ехокардиография);
Ултразвуковото изследване на сърцето е от съществено значение при съмнение за перикардит. То предоставя важна информация за размера на излива и неговите ефекти върху изпомпващата функция на сърцето. Изследването може да посочи съпътстващо заболяване на сърдечния мускул.
- Лабораторни изследвания;
Важни са, наред с други неща, за да се направи разлика между инфаркт и остър перикардит. Прави се и кръвна картина и се определя С-реактивният протеин, белите кръвни клетки (левкоцити) и утаяването на кръвта. Тези лабораторни стойности предоставят информация за остро възпаление в организма.
- Други изследователски методи;
Може да се помисли за пункция на перикарда, например, ако има съмнение за бактериално заболяване или тумор. ЯМР или КТ ще са от полза, ако се подозира друго заболяване на сърдечния мускул.
Извършва се рентгенова снимка на гръдния кош за откриване или изключване на белодробно заболяване.
Подозира се остър перикардит, ако са изпълнени два или повече от тези критерии:
- болка в гърдите;
- шумове при триене в областта на сърцето;
- EKG промени;
- перикарден излив.
Как се лекува възпалителното заболяване
Преди започване на терапията трябва да се изясни, доколкото е възможно, дали става въпрос за възпаление на перикарда с неизвестна причина или друго заболяване е възможният отключващ фактор. Ако бактериите са причина за възпалението, това може да се лекува с антибиотици, научи MedConsult.bg.
При лечението първоначално е важно да се положат много грижи. Физическите дейности, които надхвърлят нормалната работа, трябва да се избягват, докато симптомите отшумят. Спортът трябва да се избягва за по-дълъг период от време.
Болката се лекува с болкоуспокояващи. Могат да се използват и нестероидни противовъзпалителни средства.
Малки количества течност в перикарда (10 до 50 милилитра) не са рядкост при перикардит и не изискват допълнително лечение. Ако се събере повече течност, съществува риск от перикардна тампонада. В този случай течността, която се е събрала в перикарда, притиска сърдечните камери по такъв начин, че те вече не могат да се напълнят достатъчно с кръв. Резултатът е спад на кръвното налягане и циркулаторен шок. Тогава перикардна пункция е спасителна.
Какъв е рискът от усложнения
Ако пълненето на сърдечните камери с кръв и тяхната помпена функция са по-сериозно нарушени от голям перикарден излив, лекарите наричат това състояние перикардна тампонада. Тази заплашителна ситуация изисква незабавна пункция на перикарда, по време на която течността се изсмуква с помощта на игла.
По-рядко втвърдяване на съединителната тъкан или калцификация на перикарда възниква в резултат на възпалението.
Какви са шансовете за възстановяване
При над 70 процента от пациентите острото възпаление на перикарда се лекува без усложнения или рецидив. Възможно е обаче възпалението да се разпространи в самия сърдечен мускул. Също така при 15 до 30 процента от пациентите може да се случи симптомите или перикардният излив да се появят отново няколко седмици след излекуването им.
Повечето пациенти с остър идиопатичен или вирусен перикардит имат добра дългосрочна прогноза и много нисък риск от сърдечна тампонада.
Има ли билки за сърдечна невроза?
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
