Коронарната артериална болест е едно от най-често срещаните заболявания в сърдечно-съдовата медицина. Тя описва стесняване или дори запушване на артериалните съдове, в резултат на което части от сърцето получават твърде малко или никаква кръв. Последиците от коронарната артериална болест могат да бъдат ангина пекторис, инфаркт или дори сърдечно-съдов арест.
Какво е коронарна артериална болест
Сърцето е мощна мускулна помпа, която бие около 100 000 пъти на ден и изпомпва 10 000 литра кръв в тялото. За да може този мускул да функционира правилно, той трябва постоянно да се снабдява с кислород, т.е. с прясна кръв. Кръвоснабдяването се осъществява през артериите.
Ако артериите са силно стеснени или ако се затворят напълно, това се нарича коронарна артериална болест. Причината за стесняването обикновено е дългосрочен болестен процес на съдовете, наричан още атеросклероза. До сърцето вече не достига достатъчно кръв, кислород и хранителни вещества. В зависимост от тежестта на свиването, могат да се усетят симптоми. Най-често това е стабилна стенокардия, т.е. болка, парене или стягане в гърдите, които възникват, когато пациентът е натоварен. Ако артерията е напълно затворена за дълго време, това води до инфаркт или по-рядко до сърдечен арест. Дори аритмиите или сърдечната недостатъчност могат да бъдат последиците от коронарна артериална болест, разбра МедКонсулт.бг.
Развитието на коронарната артериална болест до голяма степен е резултат от стареенето и често от фамилна предразположеност. Ние също ускоряваме и задействаме появата му чрез начина си на живот - пушенето, небалансираната диета, липсата на упражнения, затлъстяването, повишените нива на липидите в кръвта, диабетът, високото кръвно налягане и стресът значително увеличават риска.
Проявите на коронарна артериално болест включват: гръдна болка или натиск, стягане или парене в гърдите. Понякога болката се излъчва към врата, ръцете, раменете или корема. Други симптоми са задух, гадене, замаяност, изпотяване. Болката не се подобрява в покой и продължава по-дълго от 15 минути.
Как лекарят диагностицира коронарната артериална болест
Ако лекарят подозира, че симптомите се дължат на коронарна артериална болест, е необходимо допълнително изясняване. Целта на прегледите е да се установи дали има нарушения на кръвообращението, колко обширни са те и коя част от сърдечния мускул е засегната. Прави се разлика между два различни подхода:
- неинвазивни изследвания - те включват електрокардиограма, ехокардиография, перфузионна сцинтиграфия на миокарда, ЯМР и КТ;
- инвазивни изследвания - това са методи, които включват коронарография. Това обикновено се свързва с кратък престой в болница.
Как биват лекувани засегнатите хора
- промени в начина на живот - пациентът сам полага основите за оптималния ход на болестта. Най-добрите лекарства и интервенции няма да дадат добри резултати в дългосрочен план, ако рисковите фактори не бъдат елиминирани или лекувани. Здравословен живот включва: отказване на цигарите, балансиран режим на хранене, като се избягва излишното тегло и стреса, достатъчно упражнения;
- медикаментозно лечение - лекарствата помагат за облекчаване на симптомите, подобряват работата на сърцето и предотвратяват инфаркт. Рисковите фактори хипертония, високи нива на липиди в кръвта и кръвната захар са под контрол и се лекуват с лекарства, ако е необходимо;
- интервенции - от тежестта на намаления кръвен поток зависи дали са необходими интервенции. Най-честата процедура, извършвана в сърдечната медицина, е коронарна ангиопластика, известна още като балонна дилатация. Стеснената артерия се разширява с помощта на балон, след което обикновено се поставя стент. Друга процедура е имплантирането на байпас, споделя MedConsult.bg.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
