fbpx

Заболявания на щитовидната жлеза и бременност

26 / 11 / 2019
Написана от MedConsult

Заболяванията на щитовидната жлеза са най-честата патология на ендокринната система на жената. Всяко нарушение на функцията на щитовидната жлеза може да причини смущения в репродуктивната система на жените, както и да носи риск от патологични промени в плода при бременност.

Физиологични промени във функционирането на щитовидната жлеза по време на бременност

При жените заболяванията на щитовидната жлеза се срещат 10 пъти по-често, отколкото при мъжете, и се проявяват в млада, репродуктивна възраст.

Промяна във функционирането на щитовидната жлеза при жената настъпва още от първите седмици на бременността под въздействието на различни фактори, които пряко или косвено стимулират щитовидната жлезa.. Най-вече това се случва през 1-ва половина на бременността, т.е. през периода, когато плодът все още няма своя щитовидна жлеза и цялата ембриогенеза се осигурява от щитовидните хормони на майката.

Физиологичните промени във функционирането на щитовидната жлеза по време на бременност включват: хиперстимулация с хорион гонадотропин (CG), произведена от плацентата. Хорионичният гонадотропин е подобен по структура на а-субединицата на тиреостимулиращия хормон (TSH), има TSH-подобен ефект и стимулира производството на хормони от щитовидната жлеза, което е придружено от повишаване на нивото им. Най-ниските стойности на TSH се регистрират на 10-12 гестационна седмица. Нивото на TSH започва да достига физиологични стойности от втория триместър на бременността. По този начин, хиперстимулация на щитовидната жлеза с хорион гонадотропин причинява промени във функционирането на хипофизно-щитовидната система.

Следващият физиологичен фактор е повишената екскреция на йод с урината. Още в началото на бременността се наблюдава увеличаване на обема на бъбречния кръвен поток и гломерулна филтрация, което води до увеличаване на екскрецията на йод с урината и причинява допълнително стимулиране на щитовидната жлеза.
За физиологична адаптация на щитовидната жлеза през този период е необходим достатъчен прием на йод. Но дори и при запазена функция на щитовидната жлеза, приблизително 20% от бременните жени изпитват нейното увеличение

Рискови фактори по време на бременност

Рисковите фактори за дисфункция на щитовидната жлеза по време на бременност включват:

  • йоден дефицит;
  • автоимунен тиреоидит (AIT) със запазена функционална способност на щитовидната жлеза;
  • наличие на антитела към щитовидната пероксидаза (AT до TPO);
  • захарен диабет тип 1 или други автоимунни заболявания;
  • спонтанен аборт или преждевременно раждане.

Йоден дефицит при жени в репродуктивна възраст и по време на бременност

Повишеният тиреоиден хормонален синтез, нарасналата бъбречна йодна екскреция и нуждите на развиващия се плод, водят до по-висока дневната нужда от йод по врeме на бременност в сравнение с небременни. Йодът се секретира в млякото и е необходим за храненето на новороденото, затова и в периода на лактация нуждите са повишени. Уринната екскреция на йод се използва най-често за определяне на йодния статус на популацията.

Отрицателните последици от йодния дефицит при жени в детеродна възраст са: гуша, анемия, нарушена репродуктивна функция (безплодие, спонтанен аборт, преждевременно раждане).

При тежък йоден дефицит се развива кретенизъм, с тежко умствено изоставане, глухо-немота, моторна ригидност, повишена е също честотата на спонтанните аборти, перинаталната и детската смъртност. Йодният дефицит е водеща, предотвратима причина за умствено изоставане в световен мащаб!

Всички бременни жени да приемат минимум 250 µg йод дневно. Това важи и когато жената кърми.

Йодният дефицит се усилва от наличието на желязодефицитна анемия, липса на витамини A, E, C, микроелементи и редица аминокиселини.