Кои са признаците за неволно изпускане на урина

Един от деликатните проблеми, които влошават качеството на живот и причиняват психологически и физически дискомфорт, е инконтиненцията.

Инконтиненцията е неволното изпускане на урина. Това е симптом на много патологични процеси и е важно да разберете навреме какви промени са настъпили в организма, преди да започнете лечението.

Често по-възрастните хора и децата в предучилищна възраст се сблъскват с проблема с инконтиненцията на урина, но около една четвърт от жените в репродуктивна възраст също страдат от някаква форма на уринарна инконтиненция.
Задържането на урината и уринирането се контролират от специални структури (центрове за уриниране), разположени в мозъка и гръбначния мозък. Когато мускулите на шията на пикочния мехур, уретрата и тазовото дъно се свиват, урината се натрупва, а когато се отпуснат и мускулите на пикочния мехур (детрузор) се екскретират. Обикновено човек чувства желание за уриниране, когато в пикочния мехур се събират 200-300 мл урина.

Видове инконтиненция

Има няколко класификации на този урологичен проблем и те са:

• Фалшивата инконтиненция се проявява с вродени или придобити малформации на уретрата или пикочния мехур.
• Истинската уринарна инконтиненция се проявява без горните дефекти на пикочната система.

Международната класификация разграничава следните видове уринарна инконтиненция

Видовете уринарна инконтиненция са:

• Стресовата инконтиненция е неволното уриниране по време на кашлица, физическо натоварване и кихане. Причинява се от повишаване на интраабдоминалното налягане и недостатъчност на сфинктерния апарат на уретрата;
• Императивната (спешна) инконтиненция е неволното изпускане на урина с непоносимо (наложително) желание за уриниране. Често симптом на свръхактивен пикочен мехур;
• Ситуационната инконтиненция на урина е неволната загуба на урина в различни ситуации, по време на полов акт или смях;
• Енурезата е инконтиненция на урината преди лягане, по време на сън;

Причини

Причините за неволно уриниране при хора от различни възрастови групи могат да бъдат различни. Когато се разглежда проблема с инконтиненцията на урина при деца, е важно да се вземе предвид възрастта на детето.

Едва в края на първата година от живота се развива рефлекс за контрол на урината. От година и половина детето е в състояние да се научи да контролира уринирането, а до 4-4,5 години единичните епизоди на нощно неволно уриниране са нормални.

Има няколко хипотези за инконтиненция на урина при деца и те са:

• Забавеното съзряване на нервната система е най-популярната теория за възникване на неволно уриниране. Ако нервната система не е стигнала своята зрялост, това води до нарушение на регулацията на уринирането. Развитието на това състояние е в резултат на хипоксични и травматични мозъчни наранявания по време на бременност и раждане;
• Нарушаването на ритъма на секрецията в антидиуретичен хормон от хипоталамус води до отделянето на голямо количество урина през нощта и в резултат това води до нощно уриниране.
• Наследствени фактори. Ако родителите страдат от енуреза в детска възраст, тогава вероятността и техните деца да го развият се увеличава;
• Социални и психологически фактори. През първите години от раждането стресовите ситуации при детето могат да се реализират чрез неволно уриниране. Затова по време на лечението е важно да не се оповестява проблемът на детето, и е необходимо да се избягват каквито и да било наказания за тези действия.
• Сред причините за неволно уриниране в млада и средна възраст при жените се различават акушерски и гинекологични патологии. Така че по време на бременност до 85% от жените отбелязват неволната загуба на малко количество урина през деня. Увреждането на мускулите на тазовото дъно по време на естествено раждане, операция на тазовите органи и развитието на усложнения също може да доведе до инконтиненция.

Кои са рисковите фактори за развитие на уринарна инконтиненция

Факторите, които водят до развитието на уринарна инконтиненция са:

• диабет;
• затлъстяване;
• когнитивно увреждане;
• перорално приложение на естроген;
• простатектомия;
• различни видове операции върху тазовите органи.

Временните нарушения на урината, които могат да причинят възпалителни заболявания на отделителната система са:

• цистит (възпаление на пикочния мехур);
• уретрит (възпаление на уретрата).

Какви може да са причините за неволното изпускане при възрастни

Неволното уриниране при възрастни хора има няколко причини:

• промени, свързани с възрастта;
• промяна в налягането в уретрата, отслабване на мозъчните функции;
• увеличаване на обема на остатъчната урина ( аденом на простатата);
• инфекции на пикочните пътища (често възникват в нарушение на правилата за лична хигиена при пациенти на легло);
• употребата на лекарства (диуретици, седативи, антихолинергици).

Какви заболявания могат да причинят уринарна инконтиненция?

При поставянето на диагноза инконтиненция е важно да се вземе предвид възрастта на пациента, тъй като всяка възрастова категория има свои собствени характеристики.

При децата е важно да се разделят ден и нощ за уринарна инконтиненция.

Каква може да е причината за дневното изпускане при деца

Ако неволното уриниране се случи през деня, тогава причината може да бъде:

• свръхактивен пикочен мехур;
• хипоактивен (мързелив) пикочен мехур;
• ситуационна инконтиненция на урина (рядка форма на инконтиненция).

Ако изтичането на урина се случи само през нощта, тогава това е или нощна полиурия, или идиопатична енуреза.

Какви са причините за за уринарна инконтиненция при възрастни

Признаците, при които това състояние се появява при възрастните, са:

• стрес;
• урогенитална фистула (след лъчева терапия, с гнойни процеси, след нараняване);
• възпалителни заболявания на пикочно-половата система;
• пролапс на тазовите органи;
• тумори на главния или гръбначния мозък;
• гръбначна херния;
• неврологични нарушения след инсулт;
• доброкачествена простатна хиперплазия и рак на простатата;
• желязодефицитна анемия.

С кои лекари трябва да се свържем за уринарна инконтиненция

За да се диагностицират причините за уринарна инконтиненция, Medconsult.bg съветва да си направите необходима консултация с широк кръг от специалисти. Възрастните пациенти трябва да се свържат с общопрактикуващ си лекар, а по-малките деца и деца в намиращи се в пубертета трябва да бъдат отведени при педиатър. Лекарят провежда изследване и общ преглед на пациента, след което се насочва към специалисти за гинекологичен или урологичен преглед.

В зависимост от съпътстващите симптоми на пациента, лекарите, които могат да помогнат, са:

• уролог;
• ендокринолог;
• хирург;
• невролог;
• акушер-гинеколог;
• онколог;
• психиатър.

Диагностика и скрининг за уринарна инконтиненция

По време на прегледа е възможно да се използват както лабораторни изследвания, така и инструментални изследвания.

Видовете изследвания са:

• общ анализ на урината;
• трансректално ултразвук на простатата с доплеров кръвен поток;
• екскреторна урография.
• цистоскопия;
• урофлоуметрия;
• цитометрия.

Какви са методите за лечение

Лечението на уринарна инконтиненция зависи директно от причината за проблема и във всеки случай се избира индивидуално.

Методите за терапия са: нефармакологични, медицински и хирургични методи.

Нелекарствените методи включват поведенческа терапия, основана на теорията на обучението. Познаването на провокиращите фактори прави възможно предприемането на мерки за евентуалното им премахване. Според проучвания пациентите със затлъстяване трябва да загубят повече от 5% от теглото си. Препоръчва се да се избягват стресови ситуации, прекомерно физическо натоварване, вдигане на тежести (предотвратяване на повишено коремно налягане).

За укрепване на мускулите използвайте специални групи упражнения, които нормализират рефлекторните реакции и допринасят за борбата срещу неволното уриниране. За пациентите, които страдат от неволно уриниране, е важно да се създаде психологически комфортна атмосфера.

Лекарствата се избират от лекуващия лекар в зависимост от причината за инконтиненцията.

Какво да правим при уринарна инконтиненция

Първо, не се паникьосвайте. Стресът е един от основните фактори за прогресирането на инконтиненцията;

На второ място, е необходима консултация от специалист.
Не е препоръчително да се самолекувате. Това може да доведе до неефективност, което може да има нежелани последици;

Трето, трябва да следвате правилата за лична хигиена и да спазвате препоръките на лекаря за промени в начина на живот.

В случай на болка или друго обостряне на заболяването, диагностичните тестове трябва да се предписват само от лекуващия лекар. За диагноза и правилно лечение трябва да се свържете с Вашия лекар.

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.