fbpx

Как работи диализата и какви видове съществуват

26 / 11 / 2020
Написана от

През последните години диализата се превърна в често срещано лечение сред пациенти с бъбречна недостатъчност. Смята се, че понастоящем в света живеят над 1,2 милиона души, които се подлагат на тази процедура. 

Това е процес, който замества функцията на бъбреците, по време на който отпадъчните продукти се филтрират от кръвта, включително:

  • калий; 
  • различни киселини и карбамид;
  • отстраняване на излишната течност от тялото.

Този процес, макар и да не е заместител на здравия бъбрек, той позволява живот в продължение на много години без функционирането на ограна.

Кои са видовете диализа и какви са техните характеристики, научете в статията на MedConsult.bg.

Хемодиализа 

Това е основният тип, по време на който кръвта се прехвърля към външно устройство, което имитира активността на филтрацията, извършена в бъбреците. Пациентът се свързва с устройството чрез две близки инфузионни тръби - от едната тръба на ръката кръвта тече към устройството за филтриране, а след обработката, тя се връща през другата тръба към тялото. Устройството съдържа съд за съхранение с полупропусклива мембрана, от едната страна на която тече кръвта, а от другата - диализна течност.

Чрез процеса, който протича в машината, кръвта се филтрира и ненужните компоненти преминават през преградата към диализната течност, като чистата кръв се връща в тялото на пациента. Процесът на филтриране се извършва чрез повишаване на хидростатичното налягане в кръвния поток, преминаващ през устройството, по начин, който позволява ефективно филтриране на отпадъчните материали от кръвната течност. 

При хемодиализата е обичайно да се извършват три лечения седмично - на интервали от 3-2 дни, като всяко от тях отнема около 5 часа. Лечението включва отстраняване на големи количества кръв от тялото на пациента и не всеки човек с бъбречна недостатъчност е в състояние да премине през тази процедура.

Хемодиализата включва редица усложнения, включително:

  • Хипотония, която може да доведе до исхемия (намалено кръвоснабдяване) на сърдечния мускул, което е особен риск при хора на диализа със съпътстващ диабет; 
  • Сърдечна недостатъчност;
  • Мускулни крампи; 
  • Алергични реакции, показващи чувствителност към диализни вещества (анафилактични реакции).

Перитонеална диализа

Това всъщност е диализа, която филтрира кръвта в тялото на пациента, в повечето случаи с независима грижа у дома. Този метод на лечение използва перитонеалната обвивка в стената на коремната кухина, която обгражда стомаха, черния дроб и червата, като естествен филтър. За целите на лечението при хирургическа операция в коремната кухина се вкарва малка мека тръба. Впоследствие диализната течност се влива в коремната кухина през тръбата веднъж на няколко часа според личния план за лечение на пациента.

При това лечение кръвта, течаща в перитонеалната обвивка, се филтрира от диализния разтвор и се изчиства от отпадъците, а диализната течност по-късно се изпомпва от тялото през тръбата в процес, известен като „осмоза“, който е по-бавен в сравнение с изпомпването при хемодиализа.Тази процедура се счита за относително щадяща и поради това се прилага по-често при кърмачета, деца и пациенти в много напреднала възраст, разбра МедКонсулт.бг.

Има три вида перитонеална диализа, класифицирани според естеството на процеса на оттичане на диализната течност:

  • Непрекъсната амбулаторна перитонеална диализа (CAPD) - метод, по време на който диализната течност остава в корема в продължение на шест часа, след което се подменя през тръбата ръчно и продължава денонощно (четири промени на ден);
  • Автоматизирана перитонеална диализа (APD) - процес, по време на който диализната течност автоматично се замества от специално устройство, обикновено през нощта по време на сън. Продължителността на лечението е около 12 часа. Този метод е известен също като CCPD (т.е. непрекъсната циклична перитонеална диализа);
  • Интермитентна перитонеална диализа - тя включва подмяна на диализната течност в перитонеалната кухина веднъж на всеки два дни в амбулаторна обстановка.

От тази процедура е възможно да настъпят няколко усложнения, включително:

  • Възможност от развитие на перитонит, който се диагностицира с увеличаване на белите кръвни клетки в перитонеалната течност и увеличава риска от инфекции; 
  • Инфекции, свързани с тръба, вкарана в тялото; 
  • Повишаване на теглото и други метаболитни нарушения на тялото; 
  • Повишаване на концентрацията на токсини в кръвта в резултат на „уремия“.

Диализа в домашни условия

Традиционно терминът диализа в домашни условия се дава на перитонеална диализа, която може да се извършва у дома или на работното място, но през последните години са разработени усъвършенствани методи за лечение в домашни устройства, особено сред младите хора, което позволява на пациентите да интегрират по-лесно този метод на лечение в ежедневието и да водят по-рутинен начин на живот.

Домашната хемодиализа се извършва самостоятелно от пациента или с помощта на близък човек, 5-6 пъти седмично, като процедурата продължава по два часа на ден. Устройствата за домашна хемодиализа са по-малки от тези, които се използват в медицинските заведения, а пациентът бива предварително обучен по какъв начин да почиства устройството, за да предотврати развитието на инфекции.

През последните години този вид терапия се прилага все по-често. Проучване, разглеждаща тази тенденция, е установило, че процентът на метода на лечение в домашни условия в западните страни варира от 0 до 58,4 пациенти на милион жители и е най-висок в Нова Зеландия, Австралия, Франция, Финландия, Шотландия, Швеция, Канада , Холандия, Великобритания, Дания, Германия, САЩ, Италия, Австрия, Испания, Норвегия и Гърция, в низходящ ред.