Ендометриозата е хронично, възпалително, естроген-зависимо гинекологично заболяване, при което клетки, наподобяващи клетките на маточната лигавица (тъканта, покриваща матката отвътре) растат в области извън матката, като маточни тръби, яйчници или други коремни кухини. Понякога те могат да растат дори в по-отдалечени райони.
Това е заболяване, което предимно засяга жени през целия период на фертилна възраст, но много рядко по време и след менопаузата. Най-често срещаната възрастова група за появата му е между 20 и 40 години. Смята се, че около 10% от жените в детеродна възраст страдат от ендометриоза.
Има седем пъти по-висока честота на ендометриоза в семейства, в които тя вече е диагностицирана.
Какви са симптомите на ендометриозата
- По-силна от "нормалната" менструална болка, която се излъчва и в долната част на гърба и краката;
- Менструалното кървене е по-голямо или по-дълго от обичайното;
- Болка по време и след полов акт;
- Стомашно-чревни разстройства като запек, разхлабени изпражнения до диария, подуване на корема, болка или натиск върху ректума (особено по време на менструация);
- Хронична и тъпа болка в таза;
- Дискомфорт по време на уриниране, повишена честота и спешност на уриниране, особено по време на менструация;
- Хронична умора;
- Лошо настроение и депресия;
- Трудност при зачеването.
По какъв начин се развива заболяването
Матката се състои от мускулна тъкан (миометриум) и лигавична тъкан (ендометриум).
Когато ендометриалната тъкан расте извън матката, болестта се нарича ендометриоза. Най-често срещаните места, където огнища на заболяването могат да бъдат открити са най-често репродуктивните органи, които включват външната тъкан на матката, яйчниците и фалопиевите тръби.
Ендометриалната тъкан понякога може да се намери в други близки органи в корема:
- тазова кухина;
- пикочен мехур;
- черва;
- пространството между вагината и ректума.
В по-редки случаи лезии ще бъдат открити и на по-отдалечени места.
По време на менструация, когато има кървене от ендометриалния слой в матката, може да има и кървене от ендометриалната тъкан извън матката.
Когато кървящата тъкан не е вътре в матката, не се наблюдава кървенето извън тялото, както се случва по време на менструация, така че то може да доведе до образуване на сраствания между неправилно намиращата се кървяща тъкан и близките органи.
Кървенето може също да причини появата на кисти (кухини, пълни с течност) в яйчниците, както и образуването на белези около ендометриалната тъкан. Кистите в яйчниците съдържат подобна на шоколад течност и поради това се наричат „шоколадови кисти“. Другото им име е ендометриоми.
Каква е причината за болката
Ендометриалната тъкан, дори и да е много малка, произвежда вещество, наречено простагландин по време на кървене. Той се образуват естествено в ендометриалната тъкан, покриваща матката, и кара маточната кухина да се свива, което е типично за менструалния период. Когато това вещество се образува извън маточната кухина, то причинява болки, характерни за заболяването.
В допълнение, ендометриозата е възпалително заболяване, което се развива около тазовите лезии, причинява болка и сраствания.
Друг механизъм за образуване на болка е повърхностното и дълбоко нервно засягане.
Поради какви причини се появява ендометриозата
Има много теории, свързани с ендометриозата, но нито една от тях не е доказана със сигурност, разбра МедКонсулт.бг.
Според една от най-често срещаните теории, по време на менструация малка част от менструалното кървене и заедно с него клетки от маточната лигавица, които би трябвало да се отделят от тялото през влагалището заедно с менструалната кръв, не се екскретират, а "навлизат" в тазовата кухина през маточните тръби и се установява там. Тези клетки преминават през различни процеси, които ги карат да се различават малко от клетките в маточната кухина.
Впоследствие клетките на ендометриума, които са се "установили" извън матката, започват да реагират на всички естествени хормонални промени в тялото и кървят по време на менструация. Проблемът е, че кървенето е локално, в коремната кухина, а не в матката, както е предвидено от природата. В резултат на това се развива заболяването.
Идентифицирани са обаче много други фактори, които са свързани с формирането на болестта, включително такива, свързани с имунната система, околната среда и генетиката. Следователно може да се изчисли, че това не е единичен фактор, а голям брой, които се обединяват и са отговорни за избухването на болестта.
Следователно това е едно от най-загадъчните и изследвани заболявания в областта на гинекологията в частност и може би в медицината като цяло.
На какви изследвания се подлага жената, за да се диагностицира
Подозрението на лекаря трябва да възникне, ако пациентката страда от някои от описаните по-горе симптоми. При съмнение за ендометриоза гинекологът ще насочи жената към специалист по ендометриоза или център, специализиран в това заболяване. Там, освен задълбочен разпит, се извършва цялостен физически преглед, който включва гинекологичен ултразвук за оценка на състоянието в таза. При необходимост се прави и ЯМР на таза.
Специалист по ендометриоза ще знае с голяма вероятност, как да диагностицира заболяването според предоставената му информация и придружаващите тестове. Окончателната диагноза обаче се основава на хирургична процедура, наречена лапароскопия. Това е хирургична процедура под обща анестезия, по време на която малко оптично влакно се вкарва в коремната кухина чрез мъничък разрез от 5 до 10 милиметра в пъпа. То предава изображения на екран и по този начин лекарят може да изследва коремните и тазовите органи, които могат да бъдат щателно сканирани, да се оцени местоположението на лезиите и тежестта на заболяването. Ако се наблюдават подозрителни образувания, с помощта на няколко други малки разрези в долната част на корема, те могат да бъдат отстранени и изпратени за патологично изследване, за да потвърди или отхвърли съмнението. Предимството на хирургичната процедура е, че тя може да се използва и за лечение на болестта и премахване на голяма част от лезиите, като по този начин подобрява качеството на живот и увеличава шансовете за бъдеща плодовитост.
Трябва да се отбележи, че подозрението за ендометриоза не изисква непременно диагноза чрез хирургичната процедура. В много случаи човек може първо да опита консервативно лечение в комбинация с допълнителна медицина и диета, адаптирана към ендометриозата.
Защо диагнозата е важна?
Тъй като това е заболяване, което обикновено прогресира с годините, диагностиката и лечението възможно най-рано в повечето случаи ще помогнат за предотвратяване на неговото разпространение и ще намали проблемите с плодовитостта в бъдеще.
Какви са леченията за ендометриоза
Лечението се определя от тежестта на болката или тежестта на симптомите, а също и от желанието за зачеване и се основава на лекарства или хирургическа намеса, или комбинация от двете. Във всеки случай лечението, предлагано на жената, се определя след проучване на всички съответни съображения и при конкретна корекция на нейното състояние, информира MedConsult.bg.
Лечението на ендометриоза е разделено на три части: управление на болката, хормонална терапия, хирургично лечение.
- За първоначално лечение, в началото на менструацията, лекарят може да предпише общи болкоуспокояващи, както и противовъзпалителни лекарства;
- Хормоналната терапия е приемлива при условие, че няма ограничение (противопоказание) за получаване на такова лечение. Обосновката зад такава терапия е ясна: ако предотвратявате възможността за менструация за дълго време, вие също предотвратявате болката при ендометриоза. Тъй като ендометриалната тъкан реагира на хормонални промени, ако намалим нивото на хормоните в тялото, тъканта ще бъде по-малко активна.
Хормоналната терапия наистина облекчава свързаните с менструалния цикъл симптоми (тъй като вече няма менструация) и се постига забавяне на скоростта на прогресиране на заболяването.
- Хирургичното лечение обикновено се извършва при лапароскопски подход. Целта на операцията е да се премахнат всички огнища (колкото е възможно повече), да се отделят срастванията и да се преместят тазовите органи (т.е. да се върне способността за придвижване към матката и яйчниците, след като са били фиксирани поради срастванията).
Хирургията може също така да провери целостта на фалопиевите тръби за бъдеща бременност. В някои случаи, когато има дълбоки огнища в червата или пикочната система, операцията се прави в комбинация с хирург или уролог.
Комплементарна медицина
Съществуват широк спектър от допълнителни терапии, чийто общ знаменател е промяна в начина на живот и адаптация към болестта. Те включват следните лечения:
- промяна в диетата;
- физиотерапия на тазовото дъно;
- акупунктура;
- йога и пилатес.
Диетата е предназначена да намали скоростта на възпаление в тялото (тъй като ендометриозата в крайна сметка е възпалителен процес). Например зехтин, чесън, броколи, куркума, джинджифил, зелен чай и храни, съдържащи омега 3, се считат за ефективни противовъзпалителни средства. Трябва да се отбележи обаче, че няма нито една диета, която да е подходяща за всеки случай на ендометриоза. Необходимо е да се изготви специфичен хранителен режим за всеки пациент според неговите данни.
Ендометриозата влияе ли на бременността
Бременността е възможно да претърпи известни трудности през първия триместър, които изчезват през втория и третия триместър. Във всеки случай, ако е възможно, по-добре е да не отлагате забременяването. Също така вече е възможно да се запази плодовитостта чрез замразяване на яйцеклетки и / или ембриони и това определено се препоръчва за жени, които страдат от болестта и не планират да забременеят в близко бъдеще.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
