fbpx

Инконтиненция - форми, рискови фактори и лечение

02 / 06 / 2021
Написана от

Въпреки че инконтиненцията (неволно изпускане на урина) вече не е тема табу, все още има хора, които се притесняват да споделят за развитието на този здравословен проблем. При това състояние урината изтича, когато коремното налягане се повиши, например, ако пациентът кашля, смее се или прави по-бурно движение по време на спорт.

Хората с инконтиненция възприемат ограничения почти във всички области на живота си. Те не ходят на почивка, защото се страхуват да пътуват, не обичат да спят в хотели и често дори не посещават театри, кина и обществени басейни поради неспособността им да задържат урина. 

Форми и рискови фактори на инконтиненция

Лекото изтичане на урина е най-малко тежката степен на инконтиненция. Това обаче е проблем, който прави ежедневието неудобно и може да засегне всеки, независимо от възрастта. Въпреки че това състояние засяга повече жените, то може да се прояви и при мъжете, научи MedConsult.bg.

Леката форма се характеризира с изтичане на урина до 100 ml за четири часа. В диапазона от 100 ml до 200 ml за четири часа, това е средна инконтиненция, над 200 ml вече е тежка форма.

Инконтиненцията винаги има множество причини. В допълнение към възрастта и пола роля играят генетичните тенденции или отслабването на мускулите на тазовото дъно. Други влияещи фактори включват:

  • общо здраве;
  • психическо състояние; 
  • затлъстяване; 
  • инфекции на пикочните пътища;
  • последствия от нараняване. 

Инконтиненцията не е болест, а състояние, което подсказва, че има нещо нередно в човешкото тяло. Обикновено се характеризира с дефект или намалена функция на механизма за затваряне на пикочния мехур.

Има ли общо между инконтиненцията и свръхактивния пикочен мехур

Освен от неволно изпускане на урина, много хора страдат от така наречения синдром на свръхактивен пикочен мехур. Те се различават по това, че при синдрома изтичането на урина не възниква за изненада на пациента. Напротив, той има много голяма нужда да уринира. Това обаче се случва, когато пикочният мехур далеч не е пълен. Необходими са само минимални количества течност, за да се появи необходимост от посещение на тоалетната. Състоянието може да бъде лекувано с медикаменти или психотерапия, разбра МедКонсулт.бг.

Поради факта, че синдромът на свръхактивния пикочен мехур до известна степен се дължи на определени проблеми с психиката, един от възможните методи за лечение е когнитивно-поведенческата терапия. Методът отнема много време и изисква активен подход на пациента и лекаря.

Вторият метод на лечение може да бъде “обучението” на пикочния мехур. Целта е да се намали нуждата от уриниране на всеки три до четири часа. Тази техника помага на пациентите да се научат да облекчават или пренебрегват позивите за уриниране, а пикочният мехур е по-устойчив на повишено налягане.

Как да се справим с инконтиненцията 

Решаваща стъпка към лечението са редовните упражнения, тъй като физиотерапията е един от най-ефективните методи в борбата с инконтиненцията. Ако изтичането на урина бъде диагностицирано навреме, то може до голяма степен да бъде коригирано чрез подходящи дейности и здравословен начин на живот, споделят специалистите. Според тях правилното и редовно укрепване на мускулите на тазовото дъно може значително да помогне за намаляване на честотата на инконтиненция. Това обаче зависи много от силната воля и решимостта на пациента, тъй като промените могат да се наблюдават само след няколко седмици редовни упражнения. Добре е обаче да се избягват скокове и повече физически натоварвания особено бягане или вдигане на тежки товари.