Какво е общото между Александър Велики, Мила Кунис, Джейн Сиймор и Дейвид Бауи? В допълнение към факта, че всички те са личности, чиито имена са добре известни на много хора по света, и четиримата имат очи с различен цвят. С други думи, те са с хетерохромия - доста рядко състояние, което се среща при по-малко от 1% от населението в целия свят. Medconsult.bg представя на вашето внимание същността на това необичайно явление.
Това болест ли е или изключителна особеност?
Нормално е да се говори за хетерохромия, когато човек или животно не са с еднакъв цвят очи: например едното е синьо, а другото - кафяво. Очите са чифтен орган и на теория цветът се наследява генетично. Тъмният цвят е доминантен, но ако двамата родители са със светли ириси, тогава децата им ще бъдат със същите. Разбира се, разликата в цвета на очите е аномалия, но нейното присъствие не означава непременно наличие на скрити здравословни проблеми. Въпреки това има доказателства, че може да сочи връзка с някои наследствени заболявания.
Не всичко обаче е толкова просто в природата
Цветът на окото се определя от два фактора:
- доминантния ген;
- рецесивния ген.
Но ако, например, доминиращият алел на един от родителите не работи на едното око поради мутация, тогава ще се появи рецесивен, светъл алел. В допълнение към мутациите роля има и епигенетиката, която контролира функционирането на гените в специализираните тъкани. И ако на случаен принцип при образуването на второто око доминиращият ген е инактивиран, ще се появи друг алел, който е рецесивен. Той ще се прояви под формата на светъл цвят на ириса. Както мутациите в гените, така и епигенетичният контрол могат да бъдат унаследени. Освен това се среща и придобита хетерохромия, която се развива след силен възпалителен процес в едното око.
Какво е интересно за науката?
Невъзможно е да се каже със сигурност, че има някаква полза от хетерохромията, но като цяло няма вреда за здравето от нея. Според статистиката това състояние се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. Все още не е разкрито дали това е провокирано от половата принадлежност, но е възможно това нарушение на случаен принцип да бъде свързано с други епигенетични процеси в женското тяло. Безспорно е интересна тема за изучаване.
Днес много внимание се обръща на модерната наука епигенетика, тъй като именно тя осъществява наследствената връзка между нашите гени и околната среда. Има много прояви на епигенетично наследяване, но на ниво организъм те намират потвърждение едва сега. Според medconsult.bg, по-нататъшните изследвания могат да дадат повече светлина върху нашите гени и съдбата ни.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
