fbpx

Кога подражанието може да стане опасно

12 / 02 / 2020
Написана от MedConsult

Необходимостта от принадлежност към група е типична за тийнейджърите, но когато това прерасне във фанатизъм, ситуацията става изключително опасна.

Имитацията е вроден процес, който се наблюдава още в детството, за да достигнем до моделите, с които сме се идентифицирали. Но кога подражанието става опасна и отрицателна игра, водеща до престъпни деяния, екипът на Medconsult.bg ще разгледа в настоящата статия.

Какво е подражание и за какво се използва

Имитативният процес в човека е вроден. Имитацията служи на детето да учи език и да се развива в процеса на психическо израстване. Насърчава се от процеса на идентификация, тоест от онзи психологически процес, при който някои доминиращи фигури се издигат като модели (родители, учители и т.н.).

Още преди раждането, на сетивно ниво и до края на живота, многобройните срещи с хората произвеждат емоционални преживявания, които в рамките на първите двадесет години се обобщават в някои вътрешни гласове, които наричаме Его. Възможни са добри или лоши интерпретации от външния свят. С други думи, те създават преживяването, с което субектът се сблъсква извън него- „Егото трябва да бъде господар в собствената си къща“ казва Фройд.

Дали нашето тяло е предразположено към имитация

Неврологичните изследвания разкриват съществуването на огледални неврони. Това е група клетки, вътре в нашия мозък, разположени в долната париетална кора. Те помагат да се разбере механизмът, по който социалната съпричастност и действия работят по време на учене. Благодарение на имитацията и симулацията на поведението можем по-добре да разберем функционирането на емоциите в междуличностните ситуации. Емоциите са свързани с лимбичната система, с амигдалата и с невро-предавателите, произлизащи от невро-ендокринната система. Огледалните неврони допринасят за огледална биопсихическа ситуация и насърчават комуникацията.

Може ли подражаването да скрие несигурността

Хората, които искат да приличат на други възможно най-много и прекаляват с имитацията, обикновено са несигурни и имат ниско самочувствие. Едно е да усвояваме моделите и стиловете на поведение на хора, които много ни харесват, но е съвсем друго да зависим силно и постоянно от моделите за подражание.

Силната нужда от подражание има за цел да запълни чувството за празнота, скука, депресия, липса на смисъл в живота, и е далеч по-различно от здравословното любопитство, което стимулира творческата мотивация за съществуване.

Може ли религията да е стимул за подражание

Религиите, които винаги са били в основата на човешкия живот, са предизвиквали войни, били са и продължават да бъдат повод за упражняване и злоупотреба с власт, тъй като са неизбежна опорна точка за човечеството.

Религиите могат да бъдат основен модел за подражание, вълнение, за колективно възвисяване, защото те представляват най-сигурната и постоянна отправна точка. За много от младите хора те могат да са обект на идеологическа подражание, което е доста опасно.

Религия и престъпление: каква е връзката

Подражанието може да доведе до копиране на драматични действия в името на идеализираната божественост. Има известна психологическа зависимост, свързана с внушението, от която се нуждаят много млади хора по целия свят.

Тийнейджърите се опитват да се преборят със скуката и мъката, чрез илюзията за идеологията, бъркайки я със здравите идеали, мотивиращи развитието си. Тези млади хора засилват слабостта си и я разпространяват. Всяческото подражание на даден лидер, е предизвикано от необходимостта да се борят за кауза, която да жертва нечий живот. Бедните имат същата нужда да се борят с празнотата, глупостта, скуката, глада, социалната несправедливост.

Като обобщение можем да посочим, че имитацията става опасна, когато е предизвикана от нуждата да бъдем отвлечени от внушение, когато търсим онези, които ще спасяват душата ни и сме готови на абсолютно всичко, дори да жертваме собсвения си живот. Този вид подражание е истинският враг, който трябва да победим.