fbpx

Кога срамежливостта се оказва пречка в живота

05 / 03 / 2020
Написана от Линда Стоянова

Чувство за неадекватност, страх от преценката на другите, широко разпространено безпокойство и желание за бягство. Срамежливостта не винаги е само момент на смущение- тя може да се окаже и дълбок дискомфорт и пречка за нормалното развитие на нашия живот. Medconsult.bg ви ще ви запознае подробно с това явление.

Срамежливостта, надхвърляща просто зачервяване на бузите, може в някои случаи да се превърне в истинска патология. И все пак това е чувство. Подобно на радостта. Ако се научите да го разпознавате и контролирате, то има повече положителни страни, отколкото можете да предположите.

Тревожност, чувство за неадекватност, страх да не бъдете съдени. Срамежливостта може да попречи на социалните взаимоотношения и да причини затруднения в работата ни. За какво всъщност става въпрос?

Срамежливостта е чувство, което е част от характера или личността на индивида. Но, тя не трябва да достигне степен, в която да пречи на нормалния социален контакт на индивида. Може да бъде определена като обикновено чувство. В случай, обаче, че се е развила до такава степен, че да пречи на ежедневието, да ни отчуждава от другите хора – тогава може и трябва да бъде разглеждана като патология. Например: ако човек е на купон, но прекарва по-голямата част от времето си залепен до стената – това е чувство на срамежливост. От друга страна – ако предпочетем въобще да не отидем на събитието, говорим за дискомфорт, който е толкова дълбок, че ни пречи на социалния ни живот.

Как се проявява?

Има два типа симптоми- първите се наричат предсказатели, защото се появяват преди събитието, в което субектът трябва да участва. В този случай, мисълта че трябва да се изправим пред определена ситуация задейства поредица от симптоматични реакции като задух;

  • изпотяване;
  • нарушения на съня;
  • широко разпространеното безпокойство.

Вторият тип симптоми се появяват в същия момент, в който се преживява определена ситуация чрез възприемане на собствената неадекватност. В този случай, може да има симптоми, подобни на горе споменатите, които обаче водят до крайни поведения като отказ или бягство. Субектът изпада в паника и има натрапчиви мисли за бягство.

Мъжете или жените са по-предразположени към това чувство?

Няма разлика между мъжете и жените – срамежливостта е усещане, характерно за двата пола. Трябва обаче да се подчертае, че ако не ни кара да изпадаме в крайности, срамежливостта може да бъде и положителна черта от характера, тъй като кара хората да бъдат по-размишляващи, да наблюдават и да обмислят ситуациите. Срамежливите хора са по-малко инстинктивни и това може да бъде предимство. Ако срамежливият човек успее да превърне срамежливостта в свой съюзник, той ще има по-пълна, по-обмислена и по-малко подаваща се на първичния си инстинкт способност за преценка.

Срамежливостта е типична фаза, през която преминаваме през юношеството си. Ако остане на ниво усещане, това е абсолютно нормално, но ако чувството за затваряне пречи на социалните взаимоотношения, това се превръща в неловко и понякога психопатологично разстройство.

Като се има предвид, че юношеството е предшествано от детството – ако индивидът е бил срамежлив в детските си години, то най-вероятно ще бъде такъв и през юношеската фаза на развитие.

Може ли срамежливостта да бъде преодоляна?

Чрез осъзнаване и идентифициране на причините, които са го породили, това чувство може да бъде преодоляно. Когато разберем какво представлява и какъв е смисълът криещ се зад нашата срамежливост във взаимоотношенията, в ситуациите и във всеки момент на съществуването ни. Важното е да не се притеснявате от проявата на това чувство – да го приемете, както приемате други си емоции като радостта или тъгата. Кратките индивидуални терапии или груповите терапии са полезни, тъй като сравнението с други помага за намаляване на дискомфорта.

Определено, индивидуалните курсове по психотерапия дават възможност за по-нататъшно изучаване на проблема. При подрастващите, извън необходимостта от терапия, груповите спортове могат да бъдат много полезни като волейбол, плуване или танци – дисциплини, които улесняват участието, без да се налага играчите да си взаимодействат насилствено.

Има ли алтернативни терапии на традиционните?

Колективните спортове са много добър избор, тъй като при тях човек се самоосъзнава и придобива по-голяма сигурност. Също така е много полезно да участвате в ситуации като:

  • конференции;
  • дебати;
  • различни видове групови курсове.

С децата такъв тип терапията може да включва и домашни любимци, защото те създават съпричастност и комуникация чрез емоции и след това с думи.