Първата хемодиализа (ХД) на човек, болен от уремия, е проведена в Гисен, Германия, в последните месеци на 1924г. Датата остава неизвестна, а кратка публикация се появява в немското списание "Klinische Wochenschrift" от януари, 1925г. Автор на статията е Георг Хаас (Georg Haas; 1886-1971).
Той е роден на 4.07.1886г. в старинния немски град Нюрнберг. Следва медицина в периода 1904-1909г. в университетите на Мюнхен и Фрайбург. Пише своята докторска теза (1911) докато работи при известния патолог Лудвиг Ашоф (Lugwig Aschoff; 1866-1942). Именно при него японският лекар Сунао Тавара открива неизвестна част от проводната система на сърцето, която днес носи неговото име. Между 1914 и 1916г. работи в Гисен, където го заварва началото на Първата световна война. Хабилитира се през 1916г. с работа върху индикана при здрави и болни с бъбречна недостатъчност. По време на войната той наблюдава много войници с остър гломерулонефрит, които развиват бъбречна недостатъчност и умират. Приема, че състоянието е интоксикация със собствени отпадни продукти, които не могат да се отстранят от заболелите бъбреци и започва да търси начин за отстраняването им. Връща се към своя стара идея от времето, когато специализира в Страсбург, състояща се от прекарване на кръвта през полупропусклива мембрана, която отвън е потопена във водна среда. По този начин по силата на концентрационния градиент токсичните продукти биха преминали през мембраната и извлечени от организма. Започва да експериментира с различни полупропускливи мембрани (папирус, телешки перитонеум и др.), но накрая се спира на такива изработени от колодий (нитроцелулоза). Именно от този материал сам конструира тръби, по които да се движи кръвта на пациента. Проблем обаче представлява антикоагуланта, тъй като по това време хепаринът не е изолиран. Хаас използва първоначално хирудин, извличан от пиявици (Hirudo medicinalis), метод известен за кръвопускане още от древността. Хирудинът по това време е недобре пречистен и има токсични странични действия. Едва след края на войната той се запознава с работите на американските изследователи John Abel, Leonard Rowntree & B. Turner от Балтимор, които в периода 1912-1913г. конструират апарат, наречен "изкуствен бъбрек", за извличане на токсични субстанции от кръвта при животни, но не и при бъбречно болни. Хаас разработва система от 16 колодиеви тръби с дължина 160 см, които са потопени във физиологичен серум. По това време се смята, че пациенти с тежка бъбречна недостатъчност не биха понесли подобно лечение. Въпреки това становище, Хаас провежда първата хемодиализа при болен с уремия в края на 1924г. Процедурата трае 15 мин, а за антикоагулант е използван хирудин. През 1924г. хепаринът е въведен в медицината и следващите хемодиализи са провеждат с него. До 1928г. Хаас провежда общо 11 процедури и отбелязва подобрение в състоянието на болните. За съжаление, той не среща подкрепа от медицинската общност и, разочарован, преустановява така обещаващите опити. Едва през 1943г. Вилем Колф (Willem Kolff; 1911-2009), нидерландски лекар, възобновява хемодиализните процедури в малкото градче Кампен. Така пътят, начертан от Хаас, е продължен. В своята първа публикация Колф цитира работите на Георг Хаас.
Хемодиализата като животоспасяващ и съхраняващ метод бележи своя разцвет след 1960г., когато са открити съдовите достъпи, позволяващи дълготрайно лечение на хроничната бъбречна недостатъчност. Днес около 1,5 милиона пациенти са на поддържаща терапия, много от които очакват бъбречна трансплантация.
Георг Хаас доживява да види новооткритата Клиника по диализа в Гисен, която днес носи неговото име. Името на Хаас остава в историята на медицината като създател на първия изкуствен орган, приложим в практиката, поддържащ живота при напълно отпаднала функция на важен орган.
- Източник: д-р Добрин Паскалев
Литература:
1. Paskalev D N. Georg Haas (1886-1971): The forgotten hemodialysis pioneer, Dialysis & Transplantation, 2001, 30 (12), 828-832
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
