На 28.01.2025 г. се навършват 70 години от кончината на бележития български учен, клиницист и основател на клиничната лаборатория у нас – проф. д-р Константин Чилов. Той е роден на 17.05.1898 г. в село Карлуково, Смолянско (днес с. Славейно) в родолюбиво семейство. Бащата, Чило Николов Райчевски, участва в околийския черковно-училищен съвет, председател е на абаджийското сдружение и е църковен и училищен настоятел. Майката, Гита Чилова (по баща Шопова), е първата девойка, получила през 1872 г. школско образование, а нейният баща, Никола Шопов, е сред първенците на селото, знае гръцки език и е популярен народен лечител. По неговия път тръгва и Константин Чилов. В семейството се раждат шест момчета и две момичета. По-големият брат на Чилов е Никола Чилов (1885-1936), който е доктор на икономическите науки от университета в Ерланген (Германия) и един от големите индустриалци в България, създал химическите заводи в Костинброд. Загива трагично при автокатастрофа заедно с прочутата наша певица Христина Морфова, а Константин се спасява само с леки контузии. Именно Никола издържа своя по-малък брат при следването му в чужбина.
Константин Чилов завършва прогимназия в Гюмюрджина, а гимназиално образование получава в Пловдив (1917). По-рано (1912-1913) той е ученик във Френския колеж в Цариград. През 1920 г. полага допълнителен зрелостен изпит в Трета софийска мъжка гимназия. Започва да следва медицина в София, но след първия семестър заминава за Виена с финансовата помощ на брат си, Никола Чилов. Тук през 1925 г. той се дипломира, завръща се в България и за кратко (1925-1926) работи в Клиниката по пропедевтика, която се ръководи от друг наш голям лекар и учен, проф. Стоян Киркович (1875-1960). След това специализира при големите клиницисти Франц Фолхард (Хале), Ханс Епингер (Фрайбург) и Франц Хвостек-син (Виена). От 1927 г. отново е на работа при проф. Киркович, а от 1935 г. е избран за частен хоноруван доцент. През 1940 г. е редовен доцент, хабилитиран с труд, озаглавен "Черен дроб и обмяна на веществата при сърдечно болни". Едновременно с това Чилов става и директор на Първа вътрешна университетска клиника ( т. нар. Чилова клиника) до 1945 г. През същата година е избран за извънреден професор, а от 1946 г. – за редовен такъв. От 1948 г. е член-кореспондент на БАН и завежда секцията по вътрешни болести в Института по обществена медицина към БАН. През тези творчески години поставя началото на българската клинична лаборатория.
Проф. Чилов е автор на повече от 250 научни съобщения публикувани във всички специалности на вътрешната медицина, както в България, така и в Германия. Известен е неговият учебник "Вътрешни болести" в два тома (1946-1947), както и "Клинична лаборатория" от 1948 г. Интерес буди издадената през 1935 г. монография "Готварската сол като лекарство и отрова". Във време, когато натрият (Na) не може да бъде изследван директно, Чилов го определя по хлорните аниони и отбелязва ролята му при различни заболявания; монографията предшества с години появилите се по-късно чуждестранни публикации на тая тема. Този труд остава ценен и оригинален принос в медицинската книжнина у нас. Дълги години проф. Чилов е главен редактор на списанията "Българска клиника" и "Известия на българските институти при БАН", както и съредактор на "Годишник на Софийския университет".
Заболява от рак на дебелото черво и сам си поставя диагнозата. По ирония на съдбата неговата последна лекция пред студенти е именно на тая тема. Умира на 28.01.1955 г. и по негово последно желание е погребан в двора на родната си къща
в с. Славейно. Проф. Чилов не създава семейство и остава до своя край верен на призванието си да бъде лекар и учен. Сам споделя: "Ако се родя втори път, сигурно ще избера пак изминатия от мен трънлив път". Завещава на следващите поколения лечители, че: "Постъпилият в клиниката болен има нужда не само от нашите знания, преди всичко от човешко отношение..."
Днес в Славейно родната му къща е превърната в музей, единственият музей на
лекар в България. А от 1998 г. там се провеждат "Чилови дни" като се награждават
заслужили български лекари.
Литература
1. Главчева М. Документални свидетелства за живота и научната дейност на проф д-р Константин Чилов, съхранени в държавен архив - Смолян, International Conference of Young Scientsts, 11-13 June 2015, Plovdiv, 336-339
2. Куртев В, В. Ганева, П. Серафимов. Дейци на българската медицина и здравеопазване, МФ, София, 1986, 388
3. Чилов К. Готварската сол като лекарство и отрова, София, Печатница "Художник", 1935, 232 с
4. Чилов К. Вътрешни болести, 2 тома, Държавна печатница, София, 1946- 1947, 1652 с.
източник: Доц. д-р Добрин Паскалев
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
