fbpx

Близо 200 000 души у нас страдат от деменция

18 / 06 / 2019
Написана от MedConsult

Работната група по изработване на Национална стратегия за хората с деменция беше актуализирана от Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Medconsult.bg информира, че според данните около двеста хиляди  са страдащите от деменция в страната. Акад. Трайков от клиниката по Нервни болести на Университетска болница „Александровска“ заяви, че се надява стратегията да бъде готова до края на годината.

Под „деменция“ се имат предвид много заболявания, но половината от тях са болест на Алцхаймер, допълни акад. Лъчезар Трайков.

Втората причина е мозъчно-съдова болест, след което са болести като паркинсоновата. Обикновено заболяванията засягат пациентите над 60-годишна възраст. До тези години са сравнително редки – не повече от 0,5% до 1% от хората в България. Между 60 и 85 години този процент става 30%“.

Акад. Трайков споделя още, че ранната диагностика дава много по-големи шансове за въздействие и благоприятно развитие на болестта.

Ранната диагностика е изключително важна

за да може тежката фаза на болестта, при която човек напълно губи интелектуалните си способности, да бъде отложена поне с 6-7 години. Препоръчително е да се направи преглед при невролог и невропсихолог, както и изследване със скенер или магнитен резонанс. Добър резултат дават и изследванията с лумбална пункция.

Деменцията се появява от най-различни причини. Основно тя е следствие от болестта на Алцхаймер и мозъчната атеросклероза, която причинява 60% от случаите на деменция. Мозъчната атеросклероза е втората най-честа причина (20% от случаите).

Medconsult.bg ви запознава с най-характерните симптоми :

  • Нарушение в паметта – засегната в началото е най-често краткосрочната памет, т.е за близки събития напр. забравяне за уговорена среща;
  • Забавяне на мисловния процес;
  • Трудности при планиране и организиране на задачите;
  • Трудности при задържане на вниманието и концентрацията;
  • Трудности в пространствената ориентация – болните се губят в добре позната обстановка;
  • Промени в поведението – отначало пациентите са критични към състоянието си, но впоследствие стават безкритични, безинициативни, загубват чувството за емпатия към околните, могат да станат и агресивни;
  • Промени в емоционалната сфера – тревожност, безпокойство, депресия и др.;
  • В крайните стадии се загубва способността за самостоятелно обслужване, ходене и хранене.

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.