fbpx

Коментар по най-важните точки от здравната реформа

22 / 02 / 2018
Написана от

Промените в здравната система, които да я оптимизират максимално както за пациентите, така и за лекарите, са обект на дългогодишни дискусии. За съжаление обаче въпросът какви точно да бъдат те все още няма отговор. Как и накъде да продължи здравната реформа разискваха експертите в страната на дискусия на Българската академия на науките в сряда. В следващите редове представяме мнението на д-р Страшимир Генев от НЗОК по някои от най-важните точки.

Резултатите от здравната реформа

Населението на страната намалява, хората в трудоспособна възраст намаляват, броят на заболелите по някои диагнози, като например злокачествените, се увеличава. Общата и детската смъртност се увеличават, естественият прираст намалява, лекарите и другите медицински специалисти намаляват, броят на болниците и на болничните легла обаче се увеличават. Броят на хоспитализираните пациенти се увеличава, размерът на публичните средства за здраве ежегодно се увеличава и резултатът е, че няма доволни от здравната система – и пациенти, и мениджъри, и изпълнители на болнична помощ.

Къде се намираме по отношение на ресурсите

Броят на болниците у нас по данни на СЗО е 4.83 на 100 000 и е по-висок от средния показател за Европа – 2.91. През 2014 г. българските лечебни заведения разполагат с близо 713 на 100 000, а средно държавите от ЕС разполагат с 521 на 100 000. С най-малко легла разполага Швеция, следвана от Испания, а с най-много е Германия – 822 на 100 000, следвана от Австрия, Унгария и Литва.
Изпълнителите на болнична помощ у нас са 345, колкото и в Румъния, която е с три пъти по-голямо население. Договорните партньори на НЗОК за болнична помощ нарастват в геометрична прогресия – от 145 през 2001 г. до 367 днес. Хоспитализациите в България по данни на Евростат са 32 000 на 100 000 и няма толкова висок процент в друга европейска държава. Тази цифра е почти два пъти по-голяма в сравнение с останалите европейски държави.
Съществува диспропорция и в съотношението между леглата за палиативни грижи и активно лечение. В България дори няма сериозни данни за наличието на тези за долекуване.

Медицинската апаратура

Евростат следи няколко показателя, като компютърно емисионната томография. С най-висока осигуреност по него са Исландия, Дания, Швейцария, като България заема шесто място за 2014 г. По отношение на установките за магнитен резонанс за томография на първо място е Германия, Финландия, Исландия, а ние сме по средата на 18 място. По отношение на ангиографите с най-висока осигуреност са Швейцария, Финландия и Холандия, а България заема четвърто място. Тоест българската здравна система е с високи позиции по осигуреност с високотехнологична апаратура.

Човешките ресурси

По брой лекари България е на шесто място с 399 на 100 000 души. По брой на специалистите по здравни грижи обаче България заема предпоследно място в ЕС преди Гърция. България разполага с 485 специалисти по здравни грижи на 100 000, а Гърция с 247. Съществуват и доста регионални диспропорции в разположението на човешките ресурси. Така например 1/3 от всички лекари работят в София. Една пета от всички специалисти по здравни грижи също са регистрирани в София. За сметка на това в определени области липсват определени специалности – във Видин например няма никакви уролози.

Финансовите средства

Намираме се на едно от последните места по пари на глава от населението за здраве – 504 евро, след нас е само Румъния с 388 евро. Едно друго съотношение е още по-тревожно от това – че съотношението на обществените към кешовите плащания в ЕС е 70:30 средно, а у нас е обратното 35:55. Увеличаването на размера на кешовите плащания води до това, че пациентите имат труден достъп до здравната система и медицинските услуги.

Изводи и препоръки, дадени от д-р Генев

1. Големият брой болници и легла, както и съотношението между тези за активно лечение и долекуване показва, че финансовите средства се използват неефективно.
2. Не е възможно да се намали броят на изпълнителите на болнична помощ, но е възможно здравната каса да сключва договор само с тези, които предлагат най-добро качество на здравната грижа на една разумна цена.
3. Основният пакет със здравни услуги трябва да бъде преразгледан, тъй като е разширен и трябва да се преоцени.
4. Необходимо е да се въведат механизми за оптимизация и повишаване ефективността на вложените средства за здраве. Например, когато трябва да се заплащат с публични средства нови молекули, изделия или технологии, първо да се извършва тяхната оценка и след това да се финансират.
5. Националната здравна стратегия следва да бъде разработена от всички партии и експерти, а нейното осъществяване не бива да зависи от поредното управление. Необходимо е тя да притежава реалистичен план за действие с точен и ясен график за реализация, който да бъде публичен.