НЗОК ще извършва детайлни проверки на лечението на български пациенти в чужбина. Причината за тях е нарасналият според анализ на фонда брой българи, лекувани зад граница, който според заместник-здравния министър Жени Начева е придобил „застрашаващи“ размери. Това става ясно от стенограма след проведеното на 19 март заседание на Надзорния съвет на касата. Основна тема в него касае проблема с дълговете на НЗОК към чужди клиники.
По време на заседание зам.-министър Жени Начева, която оглавява и Надзорния съвет, представи анализ на видовете заболявания на база исковете за лечение и коментира: „Той за мен показва един застрашително нарастващ размер на случаите от 2007 г. до 2017 г. включително“. Тя посочва още, че исковете по формуляри S2 започват от 4 през 2007 г. и достигат до 632 през 2017 г. Най-много българи се лекуват в Германия, Белгия, Франция и Швейцария.
Заместник-министърът сподели, че насочването на лечение е съсредоточено в няколко на брой клиники и предположи, че това се дължи предимно на тяхната специфика, традиции и практики. Заболяванията, които карат наши пациенти да търсят лечение зад граница, са основно онкологични, редки болести, сърдечно-съдови заболявания, както и състояния, свързани с нуждата от трансплантация.
Според Жени Начева е нужно да бъде извършена оценка за 2018 г. как да се процедира за контрола върху медицинското решение за насочване на пациентите за лечение в чужбина. „Вероятно трябва да потърсим и консултация с националните консултанти, с които касата работи, за да прецизираме тези заболявания дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са породени, тъй като нараства наистина много броя на лицата, които се насочват в чужбина“, заяви тя. „Тези пациенти, които се лекуват в чужбина за мен би било интересно да им проверим ЕГН дали са лекувани и в България, да проследим целия път на тяхното лечение, каква помощ им е оказана в нашата страна. Просто малко по-голям контрол върху това“, допълни още в хода на заседанието Начева.
Тя застана твърдо зад позицията, че при решение за скъпоструващо лечение в чужбина трябва да се търси мнението на двама национални консултанти. „Аз не мисля, че две становища ще забавят, особено ако се постави срок. Все пак това са решения, които се взимат в рамките на няколко дни. Два-три дни максимум“, посочва тя. Ако те са на различно мнение да се търси становище на трети специалист, а за да няма забавяния на решенията, да се постави краен срок за даването им, обсъждиха още надзорниците. Според д-р Бойко Пенков, когато се работи с тези пациенти, които искат S2, трябва да се проверява дали те имат дарителски сметки или не.
За пореден път стана ясно, че общият размер на задълженията на НЗОК към чужди клиники е в размер на 259 млн. лв., от които просрочените са на стойност 119 млн. лв.
Надзорниците обсъждат и как точно да бъдат изплатени дълговете към страната, към която те са в най-голям размер – Германия. Предложението на Начева е до 15 април да се организира среща с германския фонд с кореспонденция и с прецизиране на параметрите за 2018 г. На следващото заседание управителят на НЗОК ще трябва да представи информация за просрочените задължения на касата към чужди здравноосигурителни фондове, които тябва да бъдат изплатени през 2019 г.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
