fbpx

Нова работна група от МЗ ще прави организацията на неотложната помощ

26 / 04 / 2018
Написана от MedConsult

Петима представители на Министерството на здравеопазването, трима на Националната здравноосигурителна каса и петима на Българския лекарски съюз, в това число трима от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, участват в сформирана със заповед на министър Кирил Ананиев работна група, която има за задача да предложи нов модел на организация на неотложната помощ в рамките на първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП). Експертите ще прегледат възможностите за реализиране на промени в действащата нормативна уредба, а като краен резултат от работата им се изисква предлагането на нов нормативен акт, който да бъде представен на здравния министър. Представителите на здравното министерство вече са готови с конкретни анализи.
Основна цел на работната група е да бъде решен въпросът с осигуряването на достъп до медицинска помощ извън обявения работен график на общопрактикуващите лекари. Преразглеждането на 24-часовата осигуреност на медицинска помощ е част от усилията на МЗ за гарантиране на достъп до неотложна медицинска помощ за всички здравноосигурени лица.
В момента общопрактикуващите лекари са задължени да бъдат на денонощно разположение. Съгласно Наредбата за пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК това може да стане по няколко начина: чрез дежурен кабинет на групова практика, в която общопрактикуващ лекар е съучредител, чрез сключен договор с друго лечебно заведение/кабинет за ПИМП, чрез договор с лечебно заведение с разкрит филиал на спешна помощ и др.
Става ясно още, че министър Ананиев е възложил на друга работна група да извърши преглед на действащата нормативна база в системите на здравеопазването и здравното осигуряване и свързаните с нея отчети и данни, които се подават към институциите. В началото на месец юни работната група трябва да излезе с конкретни предложения за намаляване на административната тежест.
Приоритетни за втората от работните групи са редуцирането нивото на бюрокрация сред работещите в системата на здравеопазването, набавянето на необходимата на администрациите информация по вътрешноведомствен път, както и осигуряването на по-пълен и бърз достъп до здравна информация от страна на гражданите.